Решение № 5801 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5801 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110130486 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу И. А. И. (съгласно уточнителна молба от 19.12.2024г.) за сумата от 3933,91 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., вкл. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Д***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (08.06.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 622,65 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. – 04.11.2021г., за сумата от 45,91 лева- цена за услуга дялово разпределение за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (08.06.2022г.) до окончателното плащане и за сумата от 9,64 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 01.12.2018г. – 04.11.2021г.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Директ“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответникът чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Позовава се на изтекла погасителна давност при приложение на 3 –годишен давностен срок.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – “Директ“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

1

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца, респ., че е наследник на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49, том VI, рег. № 7023, дело № 1012 от 01.10.2008г. (л.15) се установява, е процесният имот е придобит по договор за продажба от С. Г. С., ЕГН **********. От удостоверение за наследници с изх. № РИС22-УГ51-8305/02.10.2022г. на СО – район „Искър“ (л.39) се установява, че последният е починал на 12.11.2021г. Предвид представените доказателства, че призованите да наследяват лица до 5 ред, вкл. по съребрена линия, са се отказали от наследството на починалия С. С., с изключение на И. А. И., то единствен негов наследник от 5 ред по съребрена линия, за когото няма данни да се е отказал от наследството, е ответникът И. А. И. (син на сестрата Г.С.К. на бабата на наследодателя Ц. С. Николова по майчина линия, видно от удостоверение за родствени връзки – л.66 и сл.), спрямо когото исковете са насочени съгласно молба от ищеца от 19.12.2024г. – л.223.

Предвид горното съдът приема, че от началото на процесния период до 12.11.2021г. собственик на процесния имот е бил С. Г. С., а след смъртта на последния собственик на имота е неговият наследник – ответника И. А. И., който е придобил имота по наследствено правоприемство. Няма данни за разпоредителни сделки с имота или за други факти и обстоятелства, които да сочат на промяна в установените права върху имота. При това съдът приема, че посочените по – горе лица в последователност съгласно изложеното по – горе са били собственици на процесния имот през процесния период, поради което имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и посочените собственици в последователност, от една страна, и ищеца, от друга -, са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на 2 средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е начислявана топлинна енергия (ТЕ) за отопление на имот, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. В имота е имало монтирани 4 бр. отоплителни дела – радиатори, на които са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили, като през процесния период поради неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение ТЕ за отопление на имот е начислявана на база служебен отчет. В последния случай ТЕ за отопление на имот е равна на инсталираната мощност по максимален специфичен разход за отопление на сградата. През процесния период ТЕ за подгряване на вода е определяна на база служебен отчет поради неосигурен достъп за отчет на монтирания водомер за отчет на битово горещо водоснабдяване според брой потребители – 1 лице с нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, през процесния период е изчислявана въз основа на действащите през периода нормативни изисквания в областта на енергетиката.

Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 3.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о. се отменя т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 3467,91 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 3477,92 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 10,01 лева.

Плащане на задължението не се твърди и не се установява.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния 3 период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлинна енергия. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.

При това за процесния период е налице забава за плащане на цената за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на претендираната сума от 622,65 лева.

По възражението за погасителна давност:

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.