Определение № 8923 от 27.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44708/2022
- Вид
- Определение № 8923
- Подписан
- 27.02.2024
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 128, ал. 1, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за наследството
- чл. 108 и 113 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
- чл. 108 и 113 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8923 гр. София, 27.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20221110144708 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
*******************, срещу ********************************, адрес: гр.
**************************, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 11,50/178,50 ид.ч. от следния недвижим имот: МАГАЗИН, целият с площ от 16 кв.м. по документи за собственост, а по експертно заключение от 42,74 кв.м., и разположен в съседство на запад с магазин с площ от 38,80 кв.м. и до ъглов магазин, който МАГАЗИН, се намира в границите на самостоятелен обект с идентификатор ******************, одобрен със Заповед на КККР № *******/09.07.2010г., на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
*********** № 19, ет.-1, вид собственост: частна, тип: за търговска дейност, брой нива: 2, с площ от 178,50 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от прилежащото мазе и съответните общи части от сградата и земята, на основание давностно владение, упражнявано в продължение на повече от 10 години.
В условията на евентуалност, предявява положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ***************, адрес: гр.
****************, за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 11,50/178,50 ид.ч. от подробно описания по –горе, недвижим имот, заедно със съответните ид.ч. от прилежащото мазе и съответните общи части от сградата и земята, на основание давностно владение, упражнявано в продължение на повече от 10 години.
При условията на евентуалност предявява и субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на
******************************** и
***************, че ответниците не са собственици на 11,50/178,50 ид.ч. от подробно описания по –горе, недвижим имот, заедно със съответните ид.ч. от прилежащото мазе и съответните общи части от сградата и земята.
Ищецът твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от магазин от 16 кв.м., който понастоящем се намира в границите на самостоятелен обект с идентификатор 1
******************, по силата на наследствено правоприемство. Твърди, че на 02.01.1974 г. *********** е придобила ½ ид.ч. от наследството на леля му Е.Н., сред което било и процесния магазин от 16 кв.м., следователно *********** е придобила ½ ид. ч. от магазина, заедно със съответните ид.ч. от мястото, върху което е построена сградата, за което бил издаден акт за държавна собственост № *******/01.06.1974 г.
Твърди, че АДС № *******/01.06.1974 г. бил нищожен, доколкото към 1974 г. магазинът от 16 кв.м. не съществувал, доколкото още през 1962 г. същият е бил приобщен към магазина на бащата на ищеца и се ползвал от него, със знанието и без противопоставянето на леля му, а така също и защото Е.Н. не е притежавала в собственост земята към магазина. Излага, че баща му е придобил процесната идеална част от магазина от 16 кв.м. по силата на давностно владение, упражнявано спокойно, явно и непрекъснато в периода от м.01.1962 г. до 02.01.1974 г. Излага, че през 1977 г. другата, притежавана от ищеца по силата на наследствено правоприемство, ½ ид. ч. от магазина била изкупена от ***********, като бил издаден АДС № *****/23.09.1977 г., като процесният магазин бил посочен с площ от 21 кв.м., а не като в стария АДС № *******/01.06.1974 г. с площ от 16 кв.м., заедно с съответните общи части от сградата и 2,35 % ид.ч. от земята, като разликата в площта се получавала от приобщаване на друго помещение – стая зад него. Излага, че през 1992 г. му било реституирано правото на собственост върху ½ ид.ч. от магазина с площ от 21 кв.м., заедно с ½ от 2,35 % от общите части на сградата и земята, като твърди, че от 1992 г. и към настоящия момент упражнявал фактическа власт върху целия магазин, необезпокояван от никого, като го ползвал, извършвал необходимите ремонти в същия. Твърди, че на 14.07.2022 г.
*************** е издала удостоверение, в което се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от магазина с площ от 21 кв.м., заедно с ½ от 2,35 % от общите части на сградата и земята, което обосновавало правния интерес на ищеца да предяви евентуален иск за установяване правото на собственост и срещу ***************. Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски по производството. В условията на евентуалност предявява иск за прогласяване нищожността на АДС № *******/01.06.1974 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *********** оспорва предявените искове, като неоснователни. Оспорва допустимостта на предявения отрицателен установителен иск, доколкото, счита, че не е материалноправно легитимирана да отговаря по тях, предвид обстоятелството, че процесните идеални части се явяват собственост на *************** по силата на закона, най-късно от влизане в сила на пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, предвид предназначението на имота. С оглед заявеното, твърди, че следва отписване на имота от актовите книги за държавна собственост. Оспорва допустимостта и на предявения положителен установителен иск с твърдението, че не е налице процесуална легитимация на ответника, доколкото същият не владеел процесния имот. По същество оспорва ищецът да е придобил правото на собственост по отношение на процесните идеални части, като излага следните твърдения: на основание ЗОЕГПНС-ПМС 29/49 г. бил актуван за държавна собственост с Акт за държавна собственост № ****/17.09.1949 г. следният недвижим имот, бивша собственост на д-р Н. С. Н.ов и наследници: 1. жилищни помещения от сградата в гр.
*************, а именно: в партера: стая и кухня; първия етаж: три жилища, състоящи се от шест стаи и втория етаж: от четири апартамента по две стаи и кухня, застроена и незастроена площ 552, 25 кв.м, заедно с припадащите се тавански и зимнични помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото; ъгловият магазин на партера на сградата на ул. ************** заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, и принадлежащите зимнични помещения при съседи: **********************, наследници на Н. С. и Н.И.; 2. незастроеният парцел между двете сгради, *********************, състоящ се от 2
390,60 кв.м, при съседи: ул. „**************", от две страни наследници на С.Н. и Н.И.. Сочи, че на основание Заповед РД-*****/14.07.1992г. на кмета на гр. София, допълнена със Заповед ***********/19.10.2021 г. на кмета на СО, бил отписан от актовите книги за държавна и общинска собственост-АДС ****/17.09.49г,- следният недвижим имот: „жилищни помещения на партера: стая и кухня, на първи етаж: три жилища, на втория етаж-три апартамента; ъглов магазин на партера, заедно с припадащите се зимнични и тавански помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, цялото от 552, 25 кв.м., в гр.
*****************, като със същата заповед била възстановена на наследниците на С.Н. Секуловски собствеността върху имоти, с настоящ административен адрес: гр.
*********** №19 (бивш бул. ************, бивш бул. *****************), между които и ½ идеална част от процесния магазин. Излага още, че на основание чл. 11 ЗН, действащ към момента на откриване на наследството на Е.Н., е придобил процесната ½ ид.ч. от магазина, като същият бил актуван като държавен с акт за държавна собственост № 8957/01.06.1974 г. Твърди, че с договор за продажба на недвижим имот по реда на ПМС № 60/1975 г., Н. Г. С. е продал на СД „Търговия“ при СГНС -СП „Нармаг“ следния недвижим имот: ½ ид.ч. от магазин, находящ се на бул.
„******************, при съседи по договор за делба от 29.12.1961 г.: изток-магазина на Г.Н., юг-ул. „**********“, запад-магазин на ********* и север-двор, застроен на 21,50 кв.м. ½ ид.ч. от маза, застроена на 21,24 кв. м., както и ½ идеална част от 2,35 % идеални части от общите части на сградата и мястото, цялото от 540 кв. м., за сумата от 548 лв., като бил съставен и акт за държавна собственост № *****/23.09.77 г. за описания имот. Сочи, че на основание Заповед № ***********/30.03.1992 г. на Министъра на финансите имотите по АДС *****/77г. били отписани от актовите книги за държавна собственост. Твърди, че като съсобственик ищецът се явявал владелец на своите ид.ч. от процесния имот и държател на ид.ч. на ответника, като оспорва ищецът да е превърнал държането си във владение, като е манифестирал пред ответника намерението си да владее и неговите идеални части. Твърди, че през претендирания от ищеца период (от януари 1962 г. до 02.01.1974 г.), през който баща му е владял процесния имот, не е текла давност по аргумент от чл. 86 от ЗС (в редакцията му от ДВ, бр. 92 от 1951 г.). От друга страна, счита, че след повторното одържавяване на процесния имот с АДС № *****/77 г., владението е било прекратено, с което давността е била прекъсната. Оспорва ищецът да е извършвал ремонти на процесния имот. При тези твърдения моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************** оспорва предявените искове със същите твърдения, изложени в отговора на исковата молба на ***********.
Моли за отхвърляне на исковете, като претендира и разноски.
Предявен е срещу *********** положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, съединен при условията на евентуалност, с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, срещу ***************, както и с отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу *********** и срещу ***************.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, разпределението на доказателствената тежест е, както следва:
За основателност на положителните установителни искове в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е придобил собствеността по отношение на процесните идеални части от подробно описания по-горе, недвижим 3 имот, на соченото от него придобивно правото на собственост основание, а именно – давностно владение, като в тази връзка следва да докаже: началната дата, от която наследодателят му Г.С.Н., респ. ищецът е започнал да упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене, присъединяването владението на наследодателя Г.С.Н. към собственото му владение, като същото следва да е явно, спокойно и непрекъснато за срок от 10 години от началната дата на установяване на владението.
При доказване на посочените обстоятелствата в тежест на ответниците е да докажат възраженията си, посочени в отговорите на исковата молба, както и че са налице факти, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
По предявените отрицателни установителни искове в тежест на ищеца е да докаже по делото фактите, от които произтича правният му интерес от предявяване на исковете.
В тежест на ответниците е да докажат реализирането на конкретно придобивно основание в тяхна полза относно процесните идеални части от недвижимия имот.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По доказателствата.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.
Искането на ответника *********** за задължаване на ответника *************** да представи посочените в отговора на исковата молба документи е неоснователно, доколкото същите са приложени под опис към отговора на исковата молба на ***************.
По искането на ищеца за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, съдът намира същото за основателно, поради което следва да бъде уважено.