Решение № 260264 от 11.12.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Русе,

11.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря РАДОСТИНА

СТАНЧЕВА и прокурора …...…………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1337 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.С.С., чрез адв. Д.Н., подадена против наказателно постановление № 20-1085-002434/15.07.2020г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е постановено в противоречие с процесуалните правила и материалния закон и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, т. 5 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и не са посочени доказателства, въз основа на които е прието същото за осъществено. Инвокират се доводи за недоказаност на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си, поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните фактически и правни доводи, изложени в депозираната жалба и доразвити в хода по същество, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.

314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, а именно за това, че на 16.05.2020г., около 12,00 часа, на път Втори клас № 21 Русе – Силистра, в района между разклоните за град Мартен, посока град Силистра, като водач на лек автомобил Рейндж Ровер, с рег. № Р 0001 КМ, собственост на Х.Г.Ф., като участник в ПТП с имуществени вреди, не е изпълнил задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите от настъпилото пътнотранспортно произшествие, за което нарушение на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, а както гласните, така и писмените и веществените доказателства, и писмените доказателствени средства се намират в корелативно единство, поради и което и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН не следва да бъде излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът приема и кои отхвърля.

Приобщените доказателства и извършената им оценка налага да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление, са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на приетото за осъществено нарушение. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредби, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП допуснати съществени процесуални нарушения имащи за последица отмяна на наказателното постановление.

Не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 ЗАНН, тъй като както бе посочено, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Без опора в доказателствата по делото е релевираното с жалбата твърдение, че не са посочени доказателствата, въз основа на които е прието за установено нарушението. Видно от самото наказателно постановление, в същото е посочено, на кои доказателства се е позовал административнонаказващия орган.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и писмените доказателствени средства и извършената им оценка, не може да бъде обоснован извод, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.

От доказателствата по делото – справки, заявление за издаване на протокол от ПТП подадено до Началника са Сектор „ПП“ от страна на жалбоподателя на дата 18.05.2020г., протокол за ПТП № 1769227/18.05.2020г. и АУАН бл. № 437650/18.05.2020г. съставен срещу другия участник безспорно се установява, че действително на посочените в АУАН дата и час е настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателя лек автомобил и лек автомобил Пежо с рег. № Р 21 64 КМ, управляван от Мирослав Цветков М..

От показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Д.Н.Г. се установява, че именно жалбоподателят е посетил Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, където е съобщил за настъпилото ПТП с материални щети, а другият водач е бил издирван и призован.

От приобщеното по делото веществено доказателство – запис относно постъпил сигнал на ЕЕН 112 безспорно и категорично се установява, че на 16.05.2020г., в 12,06 часа, именно по инициатива на жалбоподателя е подаден сигнал на ЕЕН 112 за настъпилото ПТП от страна на собственика на управлявания от него лек автомобил.

Самото

ПТП, за което е подаден сигнал на ЕЕН 112 е настъпило на 16.05.2020г. (събота), а жалбоподател се е явил в Сектор „ПП“, където е подал заявление във връзка със същото на 18.05.2020г. (понеделник) т.е. жалбоподателят се е явил в Сектор „ПП“ в първия работен ден след настъпването на произшествието.

Всичко тези действия на жалбоподателя в своята съвкупност не могат да обосноват извода, до който е достигнал административнонаказващия орган, че жалбоподателят не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП и по този начин е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, а напротив. Именно жалбоподателят и единствено той веднага след произшествието е подал сигнал на ЕЕН 112 и е посетил Сектор „ПП“ в първия работен ден, където е подал заявление във връзка с ПТП, като е представил превозното си средство именно за установяване на вредите от ПТП, което е отразено в съставения протокол за ПТП № 1769227/18.05.2020г. Именно поради действията на жалбоподателя е бил установен и призован и другият участник в ПТП и не може да бъде обоснован извод, че с поведението си жалбоподателят не е съдействал за установяване на вредите от настъпилото пътнотранспортно произшествие.

По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон, и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направени от същия разноски в хода на съдебното производство.

Претендират се разноски в размер на 860 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева за изготвяне на жалба и 500 лева за процесуално представителство.

С писмото, с което са изпратени от страна на административнонаказващия орган жалбата, ведно с административнонаказателната преписка е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и се моли при отмяна на наказателното постановление да бъде определено адвокатско възнаграждение в минималния предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, за защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лева.

Съгласно практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 3.06.2020 г. на АдмС - Русе по адм. д. № 222/2020 г., в което е обсъдена и съобразена практиката на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципите на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА, т. е. да е „обоснован и справедлив“ и следователно съразмерен на извършената правна защита и съдействие. Този размер следва да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Критериите за преценка кога заплатеното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, защото не съставлява пряка и непосредствена последица от отменения незаконен акт, са изяснени в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК. В него се приема, че това може да стане, ако бъде установено, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното (в случая административнонаказателното) дело и надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение.

В последния случай изплатеното в повече няма да се намира в причинна връзка с незаконното обвинение и няма да е необходима последица от него.

В конкретния случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обоснове претендирания размер на адвокатско възнаграждение, а именно 860 лева, за да бъде присъдено същото, с оглед предмета на делото и развитието на производството.

Претенцията за адвокатско възнаграждение за изготвената въззивна жалбата, отделно от възнаграждението за процесуалното представителство не намира опора в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съгласно чл. 18, ал. 1 от същата, такова възнаграждение се дължи в хипотезата без процесуално представителство, каквото в случая е налице.

С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на 300 лв. на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.