Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 320 от 26.03.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 355/2024
Вид
Определение № 320
Подписан
26.03.2024
В сила
26.03.2024
Състав
Мария Митева, Стефан Милев, Димитър Фикиин

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. София, 25.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600355 по описа за 2024 година

С протоколно определение № 1081 от 05.03.2024 г. по НОХД № 640/2024 г.

Софийският градски съд, Наказателно отделение, 24 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на прокурора поради допуснати при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения.

За проверка на така постановения съдебен акт е постъпил частен протест от двама прокурори при Софийска градска прокуратура, в който са релевирани възражения за незаконосъобразност на постановеното определение. Развиват се доводи, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които до водят до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Изтъква се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт категорично са описани лицата, които са пострадали от действията на обвиняемия Т. И., като е описано и какви са били отношенията между обвиняемия и св. Ч..

Сочи се, че са изложени и нужните фактически обстоятелства, относими към деятелността на обв. Т. И. и действията предприети от него по отношение на св. Д.. Подчертава се, че съгласно т. 2 от Т.Р. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС обвинителният акт е този, който определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Сочи се, че валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението формулирано в обвинителния акт. Прави се оплакване, че съдът не може да указва на прокуратурата какви обвинения да се предявят на обв. Т. И. и кои лица са пострадали.

В заключение се предлага атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийския градски съд за насрочване и разглеждане по същество.

Във връзка се депозирания частен протест е постъпило становище от адв. Б. М., защитник на обв. Т. И., в което се излагат съображения, че атакуваното определение на СГС 1 е правилно и законосъобразно. Сочи се, че е нарушено правото на защита на обв. Т. И., тъй като не е ясно какво е изпълнителното деяние по чл. 214 НК. Изтъква се, че е налице противоречие между описаното в диспозитива на ОА, където е записано, че събраните от И. суми, Д. дължал на Х. Ч., а И., като не е предал сумите на Ч., нанесъл имотна вреда на Д..

Развити са и доводи по съществото на делото, които не са относими към настоящото производство.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частния протест доводи и становището на адв. Б. М., защитник на обв.

Т. И., намира за установено следното.

Частният протест е основателен.

С протоколно определение № 1081 от 05.03.2024 г. по НОХД № 640/2024 г.

Софийският градски съд, Наказателно отделение, 24 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на прокурора поради допуснати при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения.

Като се е запознал с материалите по делото първостепенният съд е приел, че на при изготвянето на обвинителния акт, който би трябвало да очертае фактическата рамка на обвинението и по този начин да трасира предстоящия наказателен процес в съдебната му фаза, не са изяснени съществени моменти, които биха имали отношение към наказателната отговорност на подсъдимия и към лицата, евентуални пострадали от едно от престъпленията, в които е обвинен, относно престъплението по пункт 1 от обвинението, а именно по чл. 214, ал. 1 от НК. Прието, че в обвинителния акт не е посочено какви са отношенията между подсъдимия И. и лицето Х. Ч., а се твърди единствено, че подсъдимият е започнал да извършва дейност като събирач на вземания на дружество „ЕВРО СТАНДАРТ КАЛЕКТ" ЕООД. Не е посочено какви са действителните отношения между „ЕВРО СТАНДАРТ КАЛЕКТ" ЕООД и Х. Ч.. Според първата инстанция това е от съществено значение, тъй като в зависимост от характера на тези отношения Х. Ч. също би могъл да бъде пострадал от престъпления в контекста на описаната дейност на подсъдимия. Ако Х. Ч. и „ЕВРО СТАНДАРТ КАЛЕКТ" ЕООД са имали отношения помежду си и на последното дружество е било възложено събирането на вземането към свидетеля Д., дружеството „ЕВРО СТАНДАРТ КАЛЕКТ" ЕООД също би могло да бъде пострадало, ако подсъдимият не е отчитал към това дружество, за което се твърди, че е работил част от събраните вземания, в конкретния случай от свидетеля Д.. Първостепенният съд счел, че това е от съществено значение и доколкото в самия обвинителен акт се твърди, че свидетелят Д. не отрича задълженията си към Х. Ч., напротив - твърди се, че е привел на последния 25 000 лева по банкова сметка.

Според първата инстанция тази непълнота във фактическата рамка на обвинението, се отразява върху правото на защита на подсъдимия, тъй като го ограничава във възможността да организира защитата си по изчерпателно формулирано от фактическа страна обвинение. Сочи се, че допуснатото процесуално нарушение е отстранимо и би могло да бъде преодоляно чрез допълването на фактическата обстановка в обстоятелствената част 2 на обвинителния акт, досежно посочените обстоятелства.

Софийският апелативен съд намира, че атакуваното определение е постановено в разрез с Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

Обвинителният акт в пълна степен отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК.

Описани са всички обективни признаци на престъплението по чл. 214, ал. 1 НК – времето, мястото и механизма на извършването му. Достатъчно конкретно и в синхрон с доказателствените източници прокуратурата е отбелязала точно какво е извършил обвиняемия Т. И. - че е принудил св. Х. Д. чрез заплашване да му предаде сумата от 84 000 лв., че св. Д. е предал сумата против волята си, както и че св. Х. Д. е имал дълг към св. Х. Ч..

Ясно, точно и конкретно са очертани отношенията между обв. Т. И. и св. Х. Ч.. С оглед на римската максима, че „Този, който плаща зле, плаща два пъти”, прокуратурата е направила извод, че вредата е настъпила за св. Х. Д., който е платил посочената сума, поради изнудване от страна на обв. Т. И. и следователно за св. Х. Д. е настъпила вреда.

С оглед на изложеното въззивната инстанция не намира за основателно твърдението, че е налице непълнота или неяснота във формулирането обвинение по чл. 214, ал. 1 НК, поради което и не съзира нарушение във връзка с адекватното осъществяване на правото на защита на обвиняемия.

В действителност в обстоятелствената част на обвинителния акт подробно и изчерпателно са описани всички фактически обстоятелства, които прокуратурата намира за установени и въз основа, на които е направила правните си изводи и е повдигнала съответните обвинения.

Така в обвинителния акт са заложени ясно и конкретно фактически твърдение, които подлежат на доказване в съдебната фаза на процеса, която е централна и основана. Какви изводи би направил първоинстанционният съд въз основа на залегналите в обвинителния акт твърдения е въпрос по същество в хода на съдебното производство.

Следва да се отбележи също, че ако първата инстанция констатира непълнота на доказателствата, то за нея няма пречки да събере и други доказателствени източници с оглед на обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Принципно непълнотата на доказателствата не е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора именно, защото съдебната фаза на процеса е централна и основана.

Прокуратурата е положила усилия да изложи всички обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване по всички обвинения, предявени на обв. Т. И..

Изложената в обвинителния акт фактология по никакъв начин не ограничава правото на защита на обвиняемия Т. И.. Описаните фактически положения в обвинителния акт са ясни и дават възможност на обвиняемия да организира адекватно защитата си.

В заключение следва да се отбележи, че обвинението, така както е внесено е ясено и конкретено. Липсват съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора за тяхното 3 отстраняване.

Обвинителният акт е този, в който поначало в пълнота се разгръща обвинителната теза, която трябва да е формулирана така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

Такъв е бил в конкретния случай и подходът на прокуратурата.

По изложените съображения въззивната инстанция не споделя доводите на първостепенния съд и определението на първата инстанция в протестираната част, следва да бъде отменено.

Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 8 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 1081 от 05.03.2024 г. по НОХД № 640/2024 г.

Софийският градски съд, Наказателно отделение, 24 състав /в протестираната част/, относно прекратяването на съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и връщането на делото на прокурора поради допуснати при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 24 състав за разглеждането му по същество.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4