Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 28.01.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Търговско дело 3/2026
Вид
Решение № 12
Подписан
28.01.2026
В сила
26.03.2026
Състав
Мария Велкова

Цитирани разпоредби

  • чл.50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 22, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 233, ал. 5 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Русе, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Търговско дело № 20264500900003 по описа за 2026 година

Производството е по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от Д. Т. Б. от гр.Русе чрез пълномощника му адв. С. К. против отказ №20251204163105-2/10.12.2025г., постановен пo заявление с вх.

№20251204163105 на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията. Излагат се доводи за незаконосъобразност на отказа и се иска да бъде отменен и да се дадат задължителни указания на Агенцията по вписвания да извърши вписване на обстоятелствата по заявлението, по изложени в жалбата съображения.

Агенция по вписванията- гр.София, ЕИК 131282355 е подала отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност. Иска отказът да бъде потвърден, по изложени в него съображения. Претендира разноски за производството.

След преценка на доводите на жалбоподателя, становището на АВСофия и доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена от заявителя, кой е процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление- образец А4- вх. № 20251204163105 по електронен път е 1 постъпило искане от жалбоподателя чрез пълномощник за вписване на промени по партидата на ТД „ИМЖ – КОМЕРС“ АД, EИК 117047265 заличаването му като член на Съвета на директорите. Към заявлението са приложени телепоща, изпратена до адреса на дружеството, вписан в Търговския регистър, телепоща- плик върнат в цялост, пояснения и адвокатско пълномощно.

С указания №20251204163105/08.12.2025г. длъжностното лице по регистрацията на основание чл. 22, ал. 5 във връзка с чл. 21, т.4 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ е указано на заявителя към заявлението за вписване на промени да се представят доказателства, установяващи, че отправеното уведомление по чл. 233, ал. 5 от ТЗ е било получено от дружеството, както и датата на получаване. Указан е и срокът за тяхното изпълнение.

С обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че не е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, както и че не са изпълнени дадените указания. Прието е, че не са налице изискванията на чл.233, ал.5 от ТЗ, тъй като заявителят не е предствил доказателства уведомлението да е реално връчено на дружеството.

Съдът след като извърши справка в ТРРЮЛНЦ и като съобразява представените по делото доказателства, намира, че отказът е законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията се свежда до това да се провери дали е подадено заявление, заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени ли са изискуемите от закона документи, дали съществуването на заявените за вписване обстоятелство се установява от представените документи, представена ли е декларация по чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ, платена ли е дължимата държавна такса и дали друго лице няма права върху фирмата. Проверката е формална, тъй като се извършва на база на представените документи. В случай, че не е налице някое от сочените обстоятелства, длъжностното лице е в правото си да откаже вписване на заявените обстоятелства.

В настоящият случай е налице подадено заявление от оправомощено лице, заявеното обстоятелство подлежи на вписване, но същото не се установява от представените документи.

2

По силата на чл.233, ал.5 от ТЗ член на съвета може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до шест месеца от уведомлението дружеството е длъжно да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. При неизпълнение на това задължение от страна на дружеството, за напускащия член възниква правото сам да подаде заявление за вписване на заличаването му в търговския регистър.

Цитираната правна норма въвежда като изискване за извършване на вписването наличие на надлежно връчено уведомление до дружеството и бездействие от негова страна в продължение на шест месеца.

Правилно при извършване на формалната проверка, визирана в чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ относно съществуването на заявеното за вписване обстоятелство, длъжностното лице е приело, че от приложените към заявлението документи не са установява осъществяването на фактическия състав, визиран в чл.233, ал.5 от ТЗ.

От представените документи- уведомление чрез телепоща, върнато в цялост с отбелязване, че не е потърсено, не може да се обоснове извод, че същото е надлежно връчено.

В ТЗ няма предвидени специални правила относно връчване на уведомлението, но безспорно следва да бъде установено, че същото е достигнало до дружеството. В мотивите на ТР №1 от 31.05.2023 г. по тълк. д.

№ 1/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСТК, са дадени указания кога да се счита редовно получено писменото уведомление до дружеството, макар не в аналогична хипотеза, но принципът за връчване на уведомлението е приложим и към настоящата. Указано е в мотивите на решението, че уведомлението следва да бъде изпратено на адреса на управление на дружеството или на адреса за съобщения, ако дружеството има обявен такъв, или съответно на електронния му адрес, като връчването може да се извърши по всички допустими способи, например по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен изпълнител, като се изброяват примерно лица, които могат да приемат уведомлението от името на дружеството. Независимо от избрания начин на връчване, с оглед последиците за дружеството от заличаването, се указва, че следва уведомлението на напускащия да достигне реално до дружеството, за да организира то 3 своевременно устройствените си дела, като единствената гаранция за това е предвидената в закона писмена форма на уведомлението. Поради това следва да бъде удостоверено надлежно реалното получаване на това уведомление от дружеството. В ГПК са посочени начините, по които се удостоверява връчване на съобщенията до юридическо лице, за целите на исковия процес.

За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, на който се позовава жалбоподателя, търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър, без да впише новия си адрес.

Когато връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители, както и да отрази сведения относно пребиваването на търговеца на въпросния адрес и времето на това пребиваване.

В приложените документи няма отразяване, че търговецът е напуснал адреса, че е преместен или непознат, а само че пратката не е потърсена в съответния срок. С оглед на удостовереното от оператора, не може да се обоснове извод, че връчването на уведомлението от жалбоподателя до дружеството е надлежно, поради което не може да се изведе извод за осъществен фактически състав на чл.233, ал.5 от ТЗ.

Обжалваният отказ е законосъобразен и следва да се потвърди.

Агенция по вписване е направила искане за присъждане на направените разноски за настоящото производство.

Искането за присъждане на разноски от страна на АВ е неоснователно.

Производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенция по вписване не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски. В това производство по отношение на отговорността за разноски, следва да се прилага общото за всички охранителни производства правило на чл.541 от ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството- жалбоподателя. В този смисъл определение №31/01.02.2022 гна ВКС по ч.т.д.№ 2436/2021 г., определение №32/01.02.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2437/2021 г., определение № 34/24.01.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2711/2021 г.

4

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ №20251204163105-2/10.12.2025г., постановен пo заявление с вх. №20251204163105 на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 5