Решение № 77 от 23.08.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Велики Преслав, 23.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20213610200262 по описа за 2021 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от

„ФОРТРЕСС“ООД, ЕИК 206340862, със седалище и адрес на управление гр.***, обл.Шумен, ул.“***“№*, ет.*, ап.*, представлявано по закон от М. Л. Н.. и Н. Л. Н. срещу НП №270001384/26.08.2021 г. издадено от директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Шумен.

В жалбата се сочат доводи за неправилност на НП, като издадено при необосновано и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се че нарушението не е извършено и дори такова да било извършено то същото е маловажен случай и административнонаказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.415в от КТ.

Поради изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло, алтернативно изменено, като бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ и на жалбоподателя да бъде наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер предвиден в тази разпоредба.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и моли съда да бъде потвърдено изцяло. Подробно излага мотивите си в представените писмени бележки.

Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 09.07.2021 г. в 22.00 часа по спазване на трудовото 1 законодателство на жалбоподателя от служители на Д“ИТ“, гр.Шумен – В. Р. и П.С. установили, че на същата дата жалбоподателя, в качеството му на работодател „ФОРТРЕСС“ООД, ЕИК 206340862 в проверявания обект – ресторант „Замъка“ в гр.В.Преслав е допуснал до работа работника Р. А. Г. на длъжност „сервитьор“ без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма.

Двуезична версия на документа: BG - EN

Предвид установеното административно нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на осн.чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание %имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв.

Изложеното се установи от показанията на свидетеля С., които съдът кредитира изцяло, като последователни, логични и непротиворечиви, същите се подкрепят от писмените доказателства, като няма индиция за тяхната заинтересованост.

Съдът дава вяра и на показанията на св.Е. П., които макар и заинтересовани от изхода на делото, поради близките й роднински отношения с управителя на жалбоподателя и нюансирани от старанието да оневини жалбоподателя, дават ясна картина на случилото се и кореспондират с показанията на св.С. и писмените доказателства.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което са издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването му.

Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, е неизпълнение на императивното задължение при съществуване на трудово правоотношение между работодател и работник, същото да бъде оформено в писмен трудов договор.

Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, 2 включително и декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от Р. А. Г. , се установи, че на посочената в акта за установяване на нарушение и обжалваното наказателно постановление дата в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, в качеството му на работодател не е изпълнил задължението си при престиране на работна сила от посоченото лице – Н. С., да сключи с него в трудов договор в писмена форма. При проверката на дружеството е установено, че дружеството-работодател не е уредило отношенията си с работещата като сервитьор Р. А. Г. на 09.07.2021 г., в обекта-ресторант „Замъка“, с определено работно време и работно място, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Това е станало едва 09.07.2021 г. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните да уредят отношенията по повод предоставянето на работна сила като трудови.

Цитираната правна норма има императивен характер и като такава е абсолютно задължителна и води до изключване на договорната свобода, когато се касае за предоставянето на работна сила, какъвто е процесния случай. Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите в деня на проверката Р. А. Г. е била в обекта, стопанисван от жалбоподателя и е престирала труд. Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа работника Р. А. Г. без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ нарушение.

Отговорността на юридическото лице е обективна, т.е за съставомерността на деянието не се изследва субективната страна, не е необходимо установяване на вина на определено длъжностно лице. От обективна страна са доказани съставомерните признаци на нарушението, а именно допускане до работа на работник, с определено работно време и място, без да е сключен трудов договор в писмена форма, в нарушение на императивното изискване на чл. 1, ал.2, във вр. с чл. 62, ал.1 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения с трудов договор в писмена форма.

Не се събраха доказателства в подкрепа на тезата изложена в жалбата, че лицето Р. А. Г. на процесната дата не е полагала труд в полза на жалбоподателя, като работодател, а само е дошла за да се запознае с работата, предвид предстоящото й назначаване, като сервитьор.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Същата предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият орган следва да съобрази всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и да изложи мотивите си за налагане на определеното наказание.

Настоящият състав намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Изложените такива са декларативни и не съдържат конкретика, относно приетото от АНО относно тежестта на нарушението.

Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство освен на инкриминираната дата, поради 3 което съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена като сравнително ниска. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ минимум, а именно "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ в сила от 30.07.2010 г. изрично посочва, че не може да бъде „маловажен случай“, нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски в размер на 150.00 лв. /чл.22ж, т.2 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ/ и искането следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП №27-0001384/26.08.2021 г. издадено от директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Шумен, с което на „ФОРТРЕСС“ООД, ЕИК 206340862, със седалище и адрес на управление гр.***, обл.Шумен, ул.“***“№*, ет.*, ап.*, представлявано по закон от М. Л. Н.. и Н.

Л. Н., за нарушение по за нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 2500.00 лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ от 2 000.00 лева на 1 500.00 /хиляда и петстотин/лева.

ОСЪЖДА „ФОРТРЕСС“ООД, ЕИК 206340862, със седалище и адрес на управление гр.***, обл.Шумен, ул.“***“№*, ет.*, ап.*, представлявано по закон от М. Л. Н.. и Н. Л. Н. , направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв./сто и петдесет лева/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________

4