Решение № 88 от 18.04.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Айтос, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20242110100025 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Н.В Н., ЕГН ********** - непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител И. Н. Д.А, ЕГН **********, представлявана по пълномощие от баща си Н. И.

Д., ЕГН **********, всички с адрес: *** против Н. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.

С исковата молба е предявен иск за увЕ.чение на размера на дължимата от ответника ежемесечна издръжка за детето Н. Н.в Н. о т 150,00 (сто и петдесет) лева на 420,00 (четиристотин и двадесет) лева, начиная от 01.01.2024г., ведно със законната лихва за забава до възникване на основания за изменение или прекратяването й. Претенцията е обоснована с нараснали нужди на непълнолетния ищец Н. Н.Н. предвид изминалия продължителен период от първоначалното определяне размера на дължимата от бащата издръжка – с решение № 187/21.12.2011г. по гр.дело № 800/2011 г. на РС - Айтос. Към исковата молба се прилагат писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Посочена е банкова сметка, с молба определената от съда сума издръжка да бъде изплащана от ответника по банков път.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция в цялост. Излага становище, че постоянната промяна на работното място на бащата не е основание същият да не се ангажира с издръжка на сина си в претендирания размер. Не ангажира доказателства извън приложените към исковата молба.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. Н. Н., чрез пълномощник адв.Е. Д. - БАК представя писмен отговор. Не спори по допустимостта на иска. Признава ищцовата претенция по основание, но в размер под претендирания от ищеца, като твърди, че доходите от трудова ангажираност на бащата са в размер на минималната работна заплата и не позволяват заплащане на ежемесечна издръжка над предвидения в чл.142, ал.2 от СК минимум. Ответникът моли за отхвърляне на иска за увЕ.чение на месечната издръжка над законовия мунимум и за присъждане на съдебно-деловодните разноски. Не представя писмени доказателства.

В съдебно заседание ответникът не се явява, но чрез процесуалния си представител адв.Е. Д. - БАК поддържа представения отговор и заявява готовност да заплаща ежемесечна издръжка в размер на минимума по Закон. Представя копие от трудов дговор с посочено месечно възнаграждение 780.00 лева.

Заинтересованата страна Дирекция”СП”- Айтос представя социален доклад по случая.

Исковата претенция намира правно основание в чл.150 и сл. вр. с чл.143 от Семейния кодекс (СК).

С оглед на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че И. Н. Д.а, ЕГН ********** и ответникът Н. Н. Н. са родитЕ. на непълнолетния ищец Н. Н.В Н., ЕГН **********, роден на 16.09.2009 год., съгласно представеното по делото копие от у-ние за раждане на Община Сливен, серия СЛАР, № 092807 от 23.09.2009 година.

С Решение № 187/21.12.2011г. по гр.дело № 800/2011 г. на РС - Айтос ответникът Н. Н. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си Н. Н.в Н., чрез майката и законен представител И. Д.а, в размер на 150,00 лв., считано от 17.05.2011 година.

Решението е влязло в законна сила, като е изцяло потвърдено при обжалването му пред ОС – Бургас.

При предявяване на настоящата претенция ищецът обосновава искането си като твърди, че от постановяване на предходното съдебно решение е изминал продължителен времеви период, през който период нуждите му са нараснали. Освен това сочи, че от 2023г. е ученик в ***, т.е. настъпило е значително завишавана на разходите за образование – включващи транспорт, храна, дрехи, задължителна ученическа униформа, което обосновава и претенцията за увЕ.чение на присъдената издръжка, дължима от бащата. Сочи се, че детето живее с родитЕ.те на майката, които са с недостатъчни доходи и материални възможности, за да покриват всички необходими разноски за адекватно задоволяване на 2 неговите нужди. За размера на доходите на майката не са ангажира писмени доказателства.

Според отбелязването в приложения по делото социален доклад И. Д.а не съобщава на има доходи от трудова ангажираност, тъй като се грижи за 2-годишно дете. По заявени в исковата молба данни, които не се оспорват от ответника, преки грижи за непълнолетния ищец Н. Н. полагат баба му и дядо му – Т. Р. Д.а и Н. И. Д., родитЕ. на майката на детето.

Изложеното кореспондира с констатациите в соц.доклад на Д“СП“ – Айтос, съгласно който детето Н. е на възраст 14 години, ученик в осми клас в ***, с отличен успех, ангажиран основно с подготовка за училище, харесва волейбол и при възможност посещава спортни мероприятия.

По отношение на бащата се представят доказателства за доходите му. За установявана на трудовата му анжагираност се прилага копие от Трудов договор № 3029/02.06.2022г., съгласно който месечното възнаграждение е в размер на 800.00 лева, но се твръди, че трудовото провоотношение е прекратено и ответникът към датата на проведеното съдебно засединие е сключил нов договор № 173/28.11.2023г. с посочено месечно тр.възнаграждаение в размер на 780,00 лева, като няма данни за други алиаментни задължения към низходящи освен към ищеца.

При така установеното фактическо положение, на база приложените писмени доказателства и отразеното в социлните доклада на Д“СП“ - Айтос и Д“СП“ - Бургас, като възможности и за двамата родитЕ. да дават издръжка и доколкото са в трудоспособна възраст, съдът следва да съобрази доход, кореспондиращ с минималната за страната работна заплата, която към момента е в размер на 933,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приетите писмени доказателства след като ги прецени с оглед цЕ.я събран доказателствен материал и прецени, че са еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени от страните. Съдът взе предвид и правилата за разпределение на доказателствената тежест в рамките на това производство, както и изготвения и приложен към делото социален доклад на заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане”-Айтос.

Основателността на предявеният иск произтича от разпоредбата на чл. 143 от СК и установеното по делото обстоятелство, че страните са родитЕ. на непълнолетния Н. Н.в Н. – на 14 години и като такива са длъжни да го издържат независимо от възможностите си.

За установяване на нуждите на детето Н. Н., по делото бяха представени писмени доказателства, че същият е ученик, посещаващ учебно заведение в гр.Бургас, т.е. в населено място извън местоживеенето му (в дома на неговите баба и дядо в ***), което предполага ежедневни транспортни разходи. Кредитирайки ги, съдът преценява освен това обичайните за възрастта му нужди, съобразявайки и необходимите средства за закупуване на дрехи (ученическа униформа), храна, обувки, и др., необходими за физическото, интелектуално и духовно развитие на дете на сочената възраст, от учебни помагала и пособия. За правилното решаване на този въпрос следва да се има предвид и приложимата материално-правната 3 норма, а именно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, съгласно която конкретният размер на дължимата издръжка следва да се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, като ал.2 на с.чл. определя минималния размер на издръжка на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящият момент МС е приел със свое постановление, че минималната заплата за страната е 933.00 лв., т.е. дължимата се издръжка следва да се определя в размер най-малко от 233,25 лв. Съгласно чл. 143, ал.2 от СК, родитЕ.те дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от факта дали последните биха могли да се издържат от имуществото или доходите си, т. е. налице е едно безусловно задължение за осигуряване на издръжка на децата от страна на родитЕ.те. За ответника, доколкото се представиха доказателства относно минимален размер на трудовото възнаграждение за дванадесет месеца назад, следва да се презюмира, че би могъл да си осигури доход в размер поне на минималната за страната работна заплата, т.е. 933,00 лева. От друга страна следва да се съобразят необходимите разходи на бащата за посрещане на собствените му ежедневни разноски. Предвид възрастта на детето и ноторно известните разходи за задоволяване на нуждите на 14-годишен младеж съдът намира, че необходимата месечна издръжка, която бащата следва да осигури е от 300,00 лв. В известна степен, за да достигне до този извод, съдът съобрази, че от предходното определяне на дължимата от бащата издръжка е изминал изключително дълъг времеви период от 13 години, през който икономическата обстановка в страна е драстично променена, а безспорно са нараснали значително и необходимите средства за обезпечаване на жизнения минимум на 14-годишен непълнолетен спрямо разходите за малко дете. На база изложеното и при така ангажираните доказателства за финансовото положение на родитЕ.те и в частност на ответника, съдът приема, че в известна степен ще бъдат обезпечени нуждите на непълнолетното дете Н. с увЕ.чение спрямо сегашния размер на издръжката от 150 лв. месечно на сумата от 300 лева, за чието по-пълно задоволяване принципно би следвало да бъде отделена по-голяма парична сума, но същата следва да съответства и на материалните възможности на предоставящия я родител, в случая бащата, който е с минимални доходи.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, при заявеното от ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, ищцовата страна следва да му заплати направените разходи, съразмерно отхвърлената част на иска, в размер от 142,86 лв., пропорционално на заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна помощ.

Ответникът Н. Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 216,00 (двеста и шестнадесет) лева, съобразно увЕ.чението на размера на присъдената издръжка.

Водим от изложените съображения, Айтоският районен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определената с Решение № 187/21.12.2011г. по гр.дело № 800/2011 г. на Районен съд - Айтос месечна издръжка, която ответникът Н. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е осъден да заплаща на детето си Н. Н.В Н., ЕГН ********** непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител И. Н. Д.А, ЕГН **********, представлявана по пълномощие от баща си Н. И. Д., ЕГН **********, всички с адрес: гр.Айтос, ул.“***“ ***, вх.А, ***, ***, като я УВЕ.ЧАВА от 150,00 лв. на 300,00 (триста) лева, считано от 10.01.2024 година до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за изменение на издръжката чрез увЕ.чаването й над уважения, до пълния претендиран размер от 450.00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н. Н.в Н., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител И. Н. Д.а, ЕГН ********** да заплати на Н. Н. Н., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 142,86 лева (сто четиридесет и два лв. и осемдесет и шест ст.) за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН ********** д а заплати по сметка на Районен съд – гр.Айтос държавна такса в размер на 216,00 (двеста и шестнадесет) лева, съобразно увЕ.чението на размера на присъдената издръжка.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението и връчването му за страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

5