Решение № 2923 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2923 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря Д. Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110200130 по описа за 2023 година при участието на секретаря Д. Цанева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 130 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл.63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на С. Д. Е. депозирана чрез адв. А. С. от САК срещу Наказателно постановление № *** от 24.11.2021 г., издадено от ДД.П.Б.

– Заместник-кмет на Столична община /СО/, с което на жалбоподателя С. Д. Е. на основание чл. 53 и чл. 24, ал. 1 от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.

В жалбата от С. Д. Е., депозирана чрез адв. А. С. от САК, подадена срещу множество наказателни постановления, се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон. В тази насока и в жалбата се излагат съображения за недоказаност на твърденията на актосъставителя и наказващия орган за извършване на търговска дейност от страна на жалбоподателя С. Е.. по този повод и се твърди, че неправилно е определен субекта на нарушението, тъй като жалбоподателя С. Д. Е. не е извършвала търговска дейност от свое име и за своя сметка, а като служител на дружество „***“ ЕООД, което е стопанисвало обекта. Моли се за отмяна на атакуваното НП и се претендира за присъждане на сторените разноски по делото.

1

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят С. Д. Е., редовно призована, не се явява, като същата се представлява от адв. А. С. от САК, редовно упълномощена, която пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, като отново подробно акцентира на изложените в жалбата аргументи в тази насока. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Заместник-кмет на Столична община, се представлява от главен юрисконсулт М.Т., който оспорва жалбата, счита, че нарушението е безспорно доказано и че субектът му е правилно определен съгласно § 3 т. 3 допълнителните разпоредби на НРУИТДТСО. Моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Към 06.07.2021 г. жалб. С. Д. Е. се намирала в трудово правоотношение със „***“ ЕООД, като заемала длъжността „продавач – консултант“. В това си качество на 06.07.2021 г. около 14:30 ч., в гр. София, район „Оборище“, парк „Заимов“, на централна алея, жалбоподателят С. Д. Е. извършвала търговия на открито като предлагала за продажба от името и за сметка на дружествотоработодател сладолед, палачинки, безалкохолни напитки, минерална вода и други артикули, които били разположени на самостоятелно съоръжение /метална конструкция/, заемащо площ около 5 /пет/ кв.м. публична общинска собственост /паркова алея/.

Това обстоятелство било възприето от Д. Г. старши инспектор в Столичен инспекторат при Столична община и свид. А.К. - главен инспектор в „Столичен инспекторат“ към Столична община. Те се легитимирали пред жалбоподателя С. Е. и изискали същата да им представи разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Оборище“. Такова не било представено от С. Д. Е., поради което и Д. Г., в присъствието на свид. А.К. съставила против С. Е. акт аз установяване на административно нарушение /АУАН/ № 21-04-264/06.07.2021 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя С. Е., която го подписала без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на нарушението и дадената му правна квалификация ДД.П.Б. – Заместник-кмет на Столична община, издал обжалваното Наказателно постановление № *** от 24.11.2021 г., с което на основание чл. 53 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО наложил на жалбоподателя С. Д. Е. административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение на чл.

23 от Наредбата.

По доказателствата:

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля А.К. и събраните по делото писмени доказателства – справки от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, трудов договор № 17/15.09.2020 г. сключен между "***" ЕООД и С. Д. Е., ведно с длъжностна характеристика, копия на заповеди на кмета на Столична община относно компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган /АНО/, както и длъжностна характеристика на Д. Г..

От показанията на свид. А.К. се установяват факти, свързани с извършената на горепосоченото място проверка, наличието на разположено съоръжение за осъществяване на търговска дейност, завареното на място лице С. Д. Е., липсата на издадено от кмета на район „Оборище“ разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито, както и съставянето на процесния АУАН. Съдът кредитира депозираните от нея показания като обективни и логични.

Съдът изгради своите изводи и възоснова на всички писмени доказателства по делото.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно правилото на чл. 35, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 от Наредбата, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Посредством приложените копие от трудов договор и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, се изяснява, че към 06.07.2021 г. С. Д. Е. се е намирала в трудово правоотношение с „***“ ЕООД, на длъжността „продавач-консултант“.

3

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по съставяне на АУАН. Същият е съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, като е подписан от същите и от актосъставителя и е връчен на санкционираното лице, като по този начин разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени.

На следващо място, съставът на съда служебно констатира, че АУАН и НП съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити, като в тях при пълна идентичност са описани всички признаци от състава на нарушението /извършване на търговска дейност на открито без необходимото разрешение/, обстоятелствата по извършването му, както и нарушените разпоредби.

Предвид гореизложеното се налага извод за липса на формални процесуални основания за отмяна на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че е налице нарушение на материалния закон, което обуславя цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно чл. 19 НРУИТДТСО търговия на открито е търговия на дребно върху терени общинска собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други. Разпоредбата на чл. 23 НРУИТДТСО (в редакцията й към датата на нарушението) предвижда, че търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. Действително жалбоподателят С. Д. Е. е лицето, което на посочените време и място - на 06.07.2021 г., около 14:30 ч., в гр. София, район „Оборище“, парк „Заимов“, централна алея, предлагала за продажба палачинки, безалкохолни напитки, минерална вода и други артикули от самостоятелно съоръжение (метална конструкция), заемащо площ от около 5 /пет/ кв.м. публична общинска собственост, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Оборище“.

Основателни са обаче, възраженията на жалбоподателя С. Е. и упълномощения й представител адв. А. С. от САК, че неправилно е определен субекта на нарушението и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в нарушение на материалния закон, доколкото С.

Е. не е имала качеството „търговец“.

Съгласно § 3, т. 1 от ДР на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/, „търговец“ е лице по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, или всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. С оглед цитираната легална дефиниция, не съществува пречка в принципен план да бъде ангажирана 4 отговорността на физическо лице.

Но в случая липсват обективните и субективни предпоставки за това, доколкото, предвид обстоятелството, че С. Е. се е намирала в трудово правоотношение с юридическото лице "***" ЕООД, извършващо търговската дейност, то именно спрямо последното е било важимо изискването на чл. 23 НРУИТДТСО - при осъществяване на търговия на открито да притежава разрешение за ползване на място /по образец/, издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. Предвид това обективната съставомерност на нарушението в случая не е изпълнена спрямо жалбоподателя, респективно и субективната такава, доколкото, като лице, намиращо се в трудово правоотношение с търговеца, от чието име и за чиято сметка е осъществявала продажбите, на С. Е. не може да бъде вменено задължението да знае дали последният разполага с разрешението, изискуемо съобразно чл. 23 НРУИТДТСО. Доказателства за субективното й знание относно въпросното обстоятелство в хода на производството не се събраха.

Аргументът за ангажиране отговорността на жалбоподателя на основание чл. 24, ал. 2 ЗАНН в случая не може да бъде споделен, доколкото се доказа, че при осъществяване на дейността С. Д. Е. е действала именно в качеството на работник, и за сметка на „***“ ЕООД, с което имала сключен трудов договор. В този смисъл, С. Е. безспорно е физическо лице, но правосубектността й като физическо лице - гражданин, се различава от тази, която има като работник/служител в ЮЛ, което реално извършва търговската дейност. Следователно, ако наказващият орган е искал да санкционира с наказание глоба С. Е. в качеството й на работник, извършил административно нарушение при осъществяване дейността на юридическото лице „***“ ЕООД, е следвало съответното обстоятелство да бъде изрично посочено при описанието на нарушението и при цитиране на основанието, ангажиращо отговорността. Наред с това, за да бъде ангажирана отговорността й за виновно извършено административно нарушение, е следвало да се изследва и въпросът дали не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 25 ЗАНН - дали работникът не е действал при условия на изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, при което, и ако заповедта не съдържа очевидно за работника нарушение, последният не носи административнонаказателна отговорност. Всички тези обстоятелства не са изследвани нито от актосъставителя, нито от наказващия орган, при което съответното позоваване едва в съдебната фаза на процеса се явява недопустимо, още повече, доколкото и актосъставителят, и наказващият орган са имали обективната възможност да установят, че С. Е. към датата на нарушението е имала и е действала в качеството на работник на „***“ ЕООД.