Определение № 1567 от 09.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1567 гр. София, 09.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20238002101119 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. В. Й. срещу решение №.394/3.10.22 по г.д.№.644/22 на ОС Плевен, с което е потвърдено решение №.1101/21.07.22 по г.д.№.2570/22 на

РС Плевен за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ.

Ответната страна “Електроенергиен системен оператор“ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/ оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжност „ръководител мрежови експлоатационен район“ в дирекция „Пренос на еленергия“ в ответното дружество; на 4.08.21 е бил сключен договор за управление с изпълнителен член на „ЕСО“ЕАД; със Заповед №.663/14.03.22 последният е прекратил трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328 ал.2 КТ.

1

Посочено е, че за да е законосъобразно уволнението на горното основание, е необходимо да е сключен договор за управление на предприятието, респ. дружеството /без оглед формата на собственост на капитала/, прекратяването на трудовото правоотношение да е упражнено в 9-месечен срок, заеманата от уволнения служител длъжност да е ръководна по смисъла на пар.1 т.3 ДР на КТ. В случая тези предпоставки са налице – заеманата от ищеца длъжност е ръководна /вкл. предвид задълженията в длъжностната характеристика и административната структура на дружеството/, спазен е 9-месечния срок, сключен е и надлежен договор за управление. Право да приложи основанието на чл.328 ал.2 КТ има управителят, с който е сключен договор за възлагане на управлението, като последният се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск и в уговорен срок определен стопански резултат; договорът следва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне – производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управителят е задължен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на договора; освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, предвид което при сключване на договора се определя и гаранция; бизнес задачата може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях /реш.№.351/31.10.13 по г.д.№.2188/13, ІV ГО, реш.

№.230/8.06.15 по г.д.№.346/15, І ГО, реш.№.718/21.1.210 по г.д.№.67/10, ІІІ ГО, реш.№.249/4.07.13 по г.д.№.1358/12, ІV ГО/. В случая въз основа на представените писмени доказателства се установява, че сключеният на 4.08.21 с изпълнителния директор на ответното дружество договор съдържа бизнес задача – задача с конкретни икономически показатели, които управляващият дружеството следва да постигне, разработена е и бизнес програма, подлежаща на изпълнение по време на действието на договора, обективирана в приложената по делото „Бизнес програма за периода 20212025“, представляваща самостоятелен документ; в т.2.1. и т.2.4. от договора е уговорено, че основното месечно възнаграждение на изпълнителния член се определя по реда и условията на чл.33 от Правилника за реда и упражняване 2 на правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала, приет с ПМС 112/03 - а именно – в зависимост от стойността на дълготрайните материални активи, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и поети специфични задължения и отговорности в сключените договори – следователно възнаграждението на управляващия дружеството е обвързано от постигането на конкретни икономически показатели. При това положение е заключено, че е налице договор, с който управлението на ответното дружество е предоставено на управител, който се е задължил срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат – поради което и тази материалноправна предпоставка за прилагане на основанието на чл.328 ал.2 КТ е налице. При тези обстоятелства възражението на ответника за липса на бизнес задача е намерено за неоснователно. За неоснователно е намерено и възражението, че районният съд е допуснал нарушение на чл.312 ал.2 ГПК, тъй като не е дал възможност на ищеца да вземе становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприеме съответни процесуални действия. Посочено е, че действително с доклада първоинстанционнният съд не е указал на страните възможността да вземат становище във връзка с дадени указания и доклада по делото и да предприемат съответни действия, както и за последиците от неизпълнението на указанията. Това нарушение, обаче, не представлява съществено процесуално такова, доколкото не ограничава правото на ищеца да сочи допълнително доказателства и след срока по чл.312 ал.2 ГПС /реш.

№.55/ 16.03.21 по г.д.№.2103/20, ІV ГО/. При тези обстоятелства е формиран извод за неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнението и съответно на акцесорните такива по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира процесуалноправни /№.1-№.2/ и материалноправни въпроси /№.3-№.7/ както следва: 1.“Длъжен ли е първоинстанционният съд, след като изготви писмен доклад по делото по чл.312 ал.1 т.2 ГПК, отдели спорното от безспорното и укаже как се разпределя доказателствената тежест по чл.146 ГПК, след което да връчи на страните дадените указания и доклади по делото и да им 3 предостави възможност да предприемат съответните процесуални действия, като им укаже последиците от неизпълнението на указанията?“; 2. „Следва ли в изпълнение на нормата на чл.317 от ГПК въззивният съд, след като констатира допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процедурата по чл.312 ал.1 т.2 ГПК вр. със съответните правила за първоинстанционното производство, да върне делото за извършване на същите или следва сам да ги отстрани?“; 3.“Наличието на бланкетни формулировки в договора за управление, даващи правомощия на управителя да извършва фактически и правни действия за управлението на предприятието, без обаче да са включени правомощия, свързани с приложението на чл.328 ал.2 КТ, дава ли право на управителя да упражни правото по чл.328 ал.2 КТ? /реш.№.256/7.11.19 по г.д.

№.944/19, ІV ГО, реш.№.481/13.12.11 по г.д.№.168/11, ІV ГО, реш.

№.76/27.03.12 по г.д.№.837/11, ВКС/; 4. „Липсата на бизнес задача в договора за управление с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, дава ли право на управителя да упражни правото по чл.328 ал.2 КТ?“; 5.“Налице ли е задължение за наличие на бизнес задача в договора за управление на държавно предприятие, което е вписано като търговец, в случаите, когато освен специална, същото преследва и търговска цел?“ /реш.№.108/27.06.19 по г.д.№.4168/18, ІІІ ГО, реш.

№.230/8.06.15 по г.д.№.346/15, ІV ГО, реш.№.718/21.10.10 по г.д.№.67/10, реш.№.225/23.10.18 по г.д.№.1671/18, ІV ГО, реш.№.32/ 25.02.14 по г.д.

№.4502/13, ІІІ ГО/; 6. „Допустимо ли е да се използва основанието за уволнение по ч.328 ал.2 КТ при нов мандат по договор за възлагане на управлението по отношение на служители, които са били в екипа при предходния мандат на същия управител и то в хипотеза, при която няма поставена конкретна бизнес задача в договора за управление, която наймалко, да формулира бизнес цел, вкл. и различна от досегашната? Следва ли в новия договор за управление, сключен със същия управител, да има поставена нова бизнес задача, за да се обоснове правото на уволнение по чл.328 ал.2 КТ? /реш.№.68/16.05.18 по г.д.№.3105/17, ІІІ ГО, реш.

№.117/30.04.15 по г.д.№.5537/17, ІІІ ГО, реш.№.117/30.04.15 по г.д.№.5537/14, ІV ГО/; 7. „При липса на един или повече от кумулативно изискуемите елементи в договора за управление - бизнес задача на управителя/липса на такава задача /цел/ и в бизнес програмата, липса на икономическа обвързаност на възнаграждението му с постигнатите от него финансови 4 резултати и договорени гаранции, налице ли са правомощия на управителя за прекратяване на трудово правоотношение на осн.чл.328 ал.2 КТ?“.

Настоящият състав намира, ме предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Във връзка с материалноправните въпроси, които касаят главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, настоящата инстанция намира, че по третия въпрос така, както е зададен, изрични мотиви въззивният съд не е излагал, нито е приемал, че процесният договор съдържа бланкетни формулировки.

Напротив-изрично се е позовал на практика на ВКС относно изискванията, на които следва да отговаря договора за управление, за да има право управителят да приложи уволнителното основание на чл.328 ал.2 КТ /в това число изяснявайки, че съгласно същата бизнес задачата може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях/, обсъдил е подробно клаузите на договора от 4.08.21 и категорично е посочил, че той съдържа бизнес задача с ясни икономически показатели, които управляващият дружеството следва да постигне, разработена е и бизнес програма, подлежаща на изпълнение по време на действието на договора, обективирана в приложен по делото отделен документ /Бизнес програма за периода 2021-2025 (съгласно чл.4.5. бизнес плановете стават автоматично и без подписване на каквито и да е отделни документи неразделна част от този договор)/ и съдържанието му предпоставя наличието на необходимите предпоставки за прилагането на основанието на чл.328 ал.2 КТ. Четвъртият въпрос предпоставя условие, което въззивната инстанция не е приела за установено – както вече беше посочено, съдът не е приемал, че в договора липсва бизнес 5 задача с конкретни икономически показатели – напротив, изрично е отразил, че такава е налице /разработена е бизнес програма, в същата се съдържат бизнес задачи с конкретни икономически показатели, които автоматично стават част от договора за управление/. Петият въпрос не е бил предмет на обсъждане и съдът не е излагал изрични мотиви по него. Аналогичното важи и за шестия въпрос, който освен това отново съдържа условие, което не е било прието от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че в договора липсва бизнес задача с конкретни икономически показатели. Такова условие предпоставя и седмият въпрос и това отново го дисквалифицира като правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното тези въпроси не са свързани с решаващата воля на съда, не са я обусловили и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване на въззивното решение.