Решение № 2733 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2733 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100507461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 7136 от 22.04.2025 г., постановено по гр. д. № 65945/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 26-и състав, Столична община е осъдена да заплати на „Евро Инс“ АД сумата от 479.38 лева - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500919566 от 15.07.2024 на увредения автомобил при сключена полица Каско на "ЕВРО ИНС" АД, за това че на 13.07.2024 год. в гр. София на бул.

********, е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което лек автомобил Порше Кайен, с ДК№ СВ ********, управляван от Цветелина Генчева, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което се поддържа от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, като реализира ПТП с материални щети по автомобила, за което е съставен Протокол за ПТП № 1948057/13.07.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (06.11.2024 г.) до окончателното изплащане, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като искът е отхвърлен за горницата от 479.38 лева до пълния претендиран размер от 520.00 лева, а именно 40.62 лева, като недоказан по размер.

Със същото решение Столична община е осъдена да заплати на „Евро Инс“ АД сумата от1110.87 лева, представляващи разноски по гр. д. № 65945/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

С така постановеното решение „Евро Инс“ АД е осъдено да заплати на Столична община сумата от 17.97 лева, представляващи разноски по гр. д. № 65945/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, е депозирана въззивна жалба от ответника Столична община, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. На първо място, жалбоподателят – ответник твърди, че не е ясно мястото на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие (ПТП). В тази връзка сочи, че в декларацията за щета 1 адресът на ПТП е „срещу Детска градина № 64“ на територията на район Люлин, а съгласно декларацията за настъпване на събитието водачът е посочил, че се е движел със скорост от 50 км/ч. Сочи, че в определението от 27.12.2024 г. е прието, че мястото на ПТП е бул. „Петър Дертлиев“, без номер, блок 731, а съгласно разпита на свидетеля мястото е на Околовръстното на „Люлин“ и имало детска градина отсреща. Посочва, че съгласно заключението на назначената САТЕ мястото на ПТП е бул. „Петър Дертлиев“ и е налице ограничение от 30 км/ч. Намира, че съдът не е определил мястото на настъпване на ПТП, както и че необосновано е приел, че водачът се е движел с несъобразена или превишена скорост. Излага подробни съображения относно доказателствената сила на протокола за ПТП, както и че не е доказан механизмът на ПТП, доколкото процесните вреди биха могли да настъпят и при паркиране, като лек автомобил се качи на бордюр. Възразява против изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за съпричиняване. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемата страна моли съда да потвърди решението в обжалваната част и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ответника, чрез юрк. П.П., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 410 ал. 1 т. 2 КЗ.

В чл. 410 ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл. 49 от ЗЗД поради виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД при или при повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск собственика на застрахованата вещ.

На етапа на въззивното производство не е спорно, а и от представената по делото застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС се установява, че между ищцовото 2 дружество и собственика на лек автомобил „Порше Кайен“, с рег. № ******** е сключен валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС“ – Пълно каско със срок на застрахователно покритие от 12:00 часа на 30.04.2024 г. до 11:59 часа на 30.04.2025 г. Не е спорно, че застрахователният договор е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие, а съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Установява се, че по време на действието на сключения между ищеца и застрахованото лице договор е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 520 лева.

За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с рег. № 948027/13.07.2024 г., съставен от длъжностно лице М.К. при ОПП СДВР. Съгласно чл. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, вр. чл. 125а, ал. 1, вр. чл. 125 ЗДвП протоколите съставяни за пътнотранспортни нарушения са: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети; 3) двустранен констативен протокол за ПТП.

Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията. По своята правна природа протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка, т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства. В тази хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировка на мястото на произшествието и др. И в този случай обаче, протоколът за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличието или липсата на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Вписаните в протокола обстоятелства относно механизма на ПТП не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, поради което следва да бъдат ценени с цялата доказателствена съвкупност.

От направените отбелязвания в процесния протокол за ПТП е видно, че същият е съставен от служител на ОПП при посещение на място и съдържа преки възприятия на длъжностното лице относно състоянието на пътя, препятствията, неравностите на него, възпроизведени в схема, разположението на увредения автомобил, както и видимите щети по него – 2 броя десни гуми, джанти. В случая не е оспорена автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната компетентност на неговия съставител или редът, по който е съставен протоколът. Ответникът е оспорил единствено механизма на ПТП, както е направил и възражение за съпричиняване.

Верността на констатациите в протокола за ПТП е потвърдена и от разпитания пред Софийски районен съд водач на процесния автомобил – Ц.Г., които следва да бъдат кредитирани. Съгласно показанията на свидетелката същата е карала вечерта и е попаднала в необезопасена дупка, като мястото е било неосветено, вследствие на което се спукали две гуми, изкривили се джанти от дясната страна на колата. Разказва, че след като погледнала в картата на телефона, е видяла, че се движи по бул. „Петър Дертлиев“. Била е там, срещу детска градина по диагонал. Съдът кредитира показанията на свидетелката, доколкото същите кореспондират с приетия по делото протокол за ПТП, със заключението на съдебната автотехническа експертиза, както и от подадената до застрахователя декларация за завеждане на щета.

3

Тези обстоятелства са били предмет на обсъждане в приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК следва да се кредитира като пълно и обективно, доколкото и изводите на вещото лице с обосновани с относимите по делото материали. Въз основа на събраните по делото доказателства и представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, вещото лице е посочило, че щетите по лек автомобил „Порше Кайен“, с рег № СВ********, се намират в пряка и причинноследствена връзка с настъпилото на 13.07.2024 г. произшествие в гр. София.

От съвкупната преценка на така събраните доказателства настоящият състав приема, че причина за настъпването на процесното ПТП е наличието на необезопасена дупка на участък от общински път, което препятствие на пътя не е било сигнализирано.