Решение № 75 от 09.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100501981 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20216808 от 29.11.2021 г., постановено по гр.д. № 11789/2021 г. по описа на СРС, 77 състав, е отхвърлен предявения от К. Д. Д. срещу „Е.М.З.“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за признаване за установено, че „Е.М.З.“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД) дължи на К. Д. Д. сумата от 1360,48 лв., представляваща недължимо платена от ищеца в полза на ответника без основание и начислена служебно сума по констативен протокол с фактура № 0003288091/29.10.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 63589/2020 г. по описа на СРС, 77 състав.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство К. Д. Д., в която се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съставът на СРС е приел, че между страните е налице твърдяната от ответника облигационна връзка.Твърди, че разпределителното дружеството не е краен снабдител и няма законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите – арг. от чл.

98, ал. 2, т. 6 ЗЕ. В тази насока сочи, че материално легитимиран да претендира процесната сума е доставчикът по договора за доставка на електрическа енергия, а не ответното дружество Твърди наличие на противоречие между разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, като счита, че на основание чл. 15 ЗНА приложение следва да намери нормативния акт от по-висока степен, т. е. е. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Е.М.З.“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД), с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Постановление на пленума № 1/1979 г. на ВС, в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава на неоснователно обогатяване. Първият от тях изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото даване липсва основание за разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Този кондикционен иск е приложим както в случаите, когато е получено нещо въз основа на изначално нищожен акт, така и когато предаването е станало без наличие на някакво правно отношение. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи факта на плащането на процесната сума, а на ответното дружество – наличието на съществуващо облигационно отношение между страните по договор за продажба на електрическа енергия; че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на доставените количества електроенергия, довела до неправилното й измерване или неизмерване, както и че е спазил установените в нормативните актове и между страните процедури за това.

По делото не е спорно, а и видно от представена Лицензия № Л-1357/13.08.2004 г. се установява, че ответникът „Е.М.З.“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД) притежава лиценз за разпределение на електрическа енергия за обособена територия в границите на Република България по Закона за енергетиката.

Установява се от представените писмени доказателства – заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди, вх. № 1202225235/08.06.2016 г. и декларация за получени съгласие на собствениците от същата дата, че ищцата К. Д. Д. като собственик на имот – къща, находящ се в с. *******“ № 1, с клиентски № 210021341828 и аб. № 0503906024 е завила писмено желание за встъпване в облигационна връзка с третото неучастващо по делото лице - „ЧЕЗ Електро България“ АД. Предвид изложеното, с оглед ангажираните по делото доказателства и извънпроцесуалното поведение на ищцата, съдът намира за неоснователни доводите й изложени за първи път във въззивната жалба, че по делото не е доказано, че същата да е собственик на електороснабдения имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие – краен снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензционна територия. Продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти се осъществява по регулирани от ДКЕВР /понастоящем КЕВР/ цени и при общи условия на енергийното предприятие – краен снабдител – чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЕ разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни врежи – собственици на такива мрежи на обособена 2 територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. Съгласно чл. 104а, ал. 1 ЗЕ крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия.

С оглед приложимата нормативна уредба и съобразявайки обстоятелството, че ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия на обособена територията, в границите на която се намира процесният имот, въззивният съд приема, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, чийто оператор е „Е.М.З.“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Крайният битов клиент (потребителят) се намира в облигационни правоотношение както с крайния снабдител, който му продава електрическа енергия при публично известни общи условия (чл. 98а ЗЕ), така и с оператора на съответната електроразпределителна мрежа, към която клиентът (потребителят) е присъединен и я използва също при публично известни общи условия (чл. 104а ЗЕ). Извод в този смисъл следва и от нормата на чл. 104, ал. 1 ЗЕ, съгласно която ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея, т. е. за крайните клиенти, каквато в настоящия случай е ищцата по делото, не е необходимо сключване на отделен писмен договор с ответното дружество – оператор на електроразпределителната мрежа. С оглед изложеното настоящият състав намира за неоснователни доводите на ищцата, наведени във въззивната жалба за липса на облигационно правоотношение между страните по делото.

Неоснователни са и доводите, наведени в исковата молба и поддържани във въззивната жалба за липсата на материланоправна легитимация на ответното дружество и правото му да извършва едностранна корекция на потребената електрическа енергия, респ. да получи процесната сума.

Корекцията на сметка по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ поначало съставлява корекция на продажната цена на потребената (продадената, доставената) електрическа енергия в случаите, посочени в тези разпоредби: неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ; както и неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ. В разпоредбите на чл. 50-56 ПИККЕ е уредено правото на оператора на съответната елкетроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствие между измерените ел. енергия и заплатените такива, да преизчисляват електрическа енергия по правилата. По силата на разпоредбата на чл. 86, ал.

3 т.2 ЗЕ дейността по пренос на ел. енергия на оператора на електропреносната мрежа 3 включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената ел. енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т.

41б, б. „а“ ЗЕ. Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли, и това възлагане не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае се за специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов акт, освен специалният характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ – по предложение на доставчика (крайния снабдител) и на разпределителя на ел. енергия (оператора на електроразпределителната мрежа)(в този смисъл е формираната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г.

Решение № 115/17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/2021 г., Решение № 60269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г., Решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г. Решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г, и др.).

Предвид изложеното, въззивният съд приема, че електроразпределитеното дружество е легитимирано да извърши проверка на средството за търговско измерване, да изготви справка за преизчислените количества електрическа енергия и да издаде фактура за вземането, респ. ответното дружество е материално легитимирано да претендира коригираната стойност на електрическата енергия при установяване на неизмерването, неправилното и/или неточното измерване.

От представен като писмено доказателство по делото констативен протокол № 1025350 от 26.10.2020 г., се установява, че на посочената дата била извършена техническа проверка на електромер с фабричен № 50523001, отчитащ потребената ел. енергия в къща, находяща се в с. Долна Малина. Проверката е била извършена от двама служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД - С.Г.С. и Н.С.М. – техници ел. системи/контрол НТЗ, както и в присъствието на свидетеля М.А.К. – представител на Федерацията на потребителите. В протокола се съдържа отбелязване, че потребителят – К. Д. Данова, е била потърсена на обекта, за да присъства на проверката, но е отсъствал. Средството за търговско измерване било поставено в табло на стълб, извън границата на имота. При извършване на проверката е установено следното: липсва пломба на Щита на ел. таблото; нарушена е пломбата на капачката на клемния блок на електромер; поставен е допълнителен проводник (щит) между входяща и изходяща фазови клапи, като е разпробит клемния блок на електомера. По гореописания начин консумираната от потребителя ел. енергия в момента на проверката не се измерва коректно от електромера. Установи се промяна на свързване на средството за търговско измерване.