Решение № 86 от 02.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Бургас, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно административно наказателно дело № 20242100601487 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура - Бургас срещу решение № 847 от 21.10.2024 г., постановено по НАХД № 2243/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посоченото първоинстанционно решение обвиняемата Я. П. П., ЕГН ********** е оправдана на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304 от НПК по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 133, вр. чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С протеста и с подадено допълнително писмено изложение към него се твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Изтъква се несъгласие с кредитираните показания на свид. Д., дадени в съдебно заседание и пренебрегване на показанията на свид. М.. Счита обясненията на обв. П. по съществените за изясняване обстоятелства за лаконични и по никакъв начина не установяват нейната невиновност. Посочва се, че постановеното решение почива на 1 предположения и е в разрез с изискванията за несъмнена доказаност на деянието, за да бъде постановен осъдителен акт. Развити са доводи за необоснованост на решението и постановяването му при неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Иска се въззивният съд да признае обвиняемата за виновна за престъплението, за което й е повдигнато обвинение и да й наложи на минималното, предвидено по чл. 78а от НК, административно наказание глоба от 1000 лева.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа протеста, подаден от прокурор при Районна прокуратура – Бургас, макар и не на основанията, посочени в него.

Счита, че в първоинстанционното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е приел фактически положения, коренно различаващи се от тези, изложени в предложението на БРП относно главния факт, подлежащ на доказване. Предвид реда, по който делото е разгледано, при установяване на нови фактически положения, съдът следва да върне делото на прокуратурата, а не да постановява решение. В този смисъл пледира за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемата Я. П. се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Станко Кралев от АК Бургас. Последният изразява позиция за неоснователност на протеста, както и на твърдяното пред настоящата инстанция съществено процесуално нарушение. Намира съдебния акт за обоснован и законосъобразен, поради което моли за потвърждаването му.

Обвиняемата Я. П. се присъединява към становището на защитника си за потвърждаване на решението на районния съд.

Бургаският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и в съответствие изискванията на чл. 314 НПК служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира следното:

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна на описаната в мотивите на присъдата фактическа обстановка по делото, която е следната:

Обвиняемата Я. П. П. е родена на ***г., в гр. ***, *** гражданин, ***, *** образование, ***, работи като ***, с адрес в гр. ***, ул. *** № **, с ЕГН 2

**********.

Обвиняемата Я. П. е племенница на свид. Е. М.. Свидетелката Е. М. решила да посети лежащо болната си сестра - свид. Н. Д., която е майка на обв. Я. П..

На 18.10.2022 г. свид. Е. М., заедно с братовчедка си - свид. Й. Д., пристигнали в гр.... и отишли до къщата на свид. Н. Д., намираща се в същия град, ул. „***“, № *, където живеела заедно с дъщеря си - обв. Я. П., която се грижела за нея.

Когато пристигнали пред къщата, свид. Е. М. и свид. Й. Д. започнали да викат отвън, но никой не излязъл. След това двете влезли в двора през входната врата, която била отворена и седнали да изчакат на една пейка.

Обвиняемата Я. П. видяла двете жени на двора, но не желаела да се покаже, защото не била в добри отношения със свид. Е. М..

Докато чакали някой да излезе свид. Е. М. хвърлила две камъчета по прозореца на къщата, при което обв. Я. П. се ядосала, отворила вратата и започнала да вика на двете жени в двора. При излизане от къщата обв. Я. П. срещнала на стълбите качващата се по тях свид. Е. М.. Обвиняемата Я. П. и свид. Е. М. започнали да се карат на стълбите, без да влизат във физически контакт. По същото време, стъписана от случващото се, свид. Й. Д. напуснала двора и отишла пред отсрещния магазин на свид. Г. Р..

Докато се карали на стълбите свид. Е. М. залитнала и паднала. Същата почувствала силна болка, а обвиняемата й помогнала, като я хванала под мишниците и я придружила до пейката в двора, след което се обадила на сина й да я прибере. Свидетелят Г. Г. пристигнал на място с автомобил, качил свид.

М. и я откарал в болницата в гр. Ямбол, където станало ясно, че трябва да се направи операция на крака.

От заключението на назначената и изготвена на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза /по писмени данни/ № 237/2023г. (том I, л.98-101 от ДП) се установява, че свид. Е. М. е получила счупване на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица, по повод на което е била оперирана и е била извършена метална остеосинтеза.

Посоченото счупване е причинило на пострадалата трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4-5 месеца, при обичаен срок на оздравителния процес. Наред с това свид. М. получила и 3 пертрохантерна фрактура на ляво бедро също, довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 3-6 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Травмата отговаря да е в резултат от удар на тялото при падане върху големия трохантер след придадено ускорение.

Установеният медико-биологичен признак „трайно затруднение движението на ляв долен крайник“ от правна страна реализира хипотезата на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, предл. второ, алтернатива втора, във вр. ал. 1 от НК. Останалите увреждания – болки в областта на главата и лицето, две кръвонасядания в областта на дясната мишница и дясната предмишница, болки в областта на десния и левия раменен пояс, са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Изложените в обжалваното решение фактически изводи на съда напълно съответстват на събраните доказателства в първоинстанционното съдебно производство. Правнорелевантните факти са установени с допустимите от НПК средства и са били подложени на обективно, всестранно и пълно изследване. Настоящата инстанция се съгласява с направената преценка на доказателствата и споделя напълно фактическите и правни изводи на БРС, поради което не е необходимо те да бъдат преповтаряни или обосновавани със собствен, различен анализ на доказателствата, като намира за необходимо да обърне внимание на следното:

Единствените доказателствени източници, установяващ по пряк начин обстоятелствата на развилия се инцидент са обясненията на обвиняемата и показанията на пострадалата Е. М.. Видно от обстоятелствената част на внесеното по реда на чл.375 от НПК постановление, държавното обвинение е поставило в основата на изводите си по фактите показанията на пострадалата свид.Е. М.. Според тях обв. Я. П., след излизане от дома си се нахвърлила върху свид. М. с удари в главата и тялото, избутвайки я назад по външното стълбище. Свидетелката М. се опитала да се задържи по парапета на стълбите, но обвиняемата продължавала да нанася удари с юмруци и ритници навсякъде по тялото й. Свид. М. не можела да се задържи на стълбите, поради това в един момент изгубила равновесието си и паднала върху стъпалата. В резултат на това падане свид.М. е получила телесните увреждания.

Посоченото описание на инцидента категорично не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. Не намира потвърждение в тях и подробният разказ на свид.М. в съдебно заседание за нанесен й от излязлата 4 от дома си обвиняема(белещата ябълка с „един голям нож“ ) интензивен побой чрез ритници, удари с ръце по главата, корема , „навсякъде“ и която се опитвала да отдели ръцете на същата свидетелка от парапета, за да бъде съборена. При този побой пострадалата веднъж паднала на колене на стъблището, втория път паднала на парапета, а когато обвиняема се уморила да я бие сама, куцайки слязла от стълбите.

В конкретния случай обясненията на обв. П. за липсата на физически контакт с пострадалата, обосновано са били кредитирани от първостепенния съд след внимателен анализ, при който е установено, че не противоречат на събраните по делото доказателства и в частност на показанията на свид. Й. Д..

Последната свидетелка е възприела срещата и кавгата между П. и М. на стълбите, но е категорична, че до излизането си от двора на обвиняемата не е видяла нито една от тях да посяга на другата или да пада по стълбите. Покъсно, докато й помагала да се качи в автомобила на сина й, пострадалата М. лично й е казала, че е паднала на стълбите. Такова падане според вещото лице д-р М. е възможно да се получи при загуба на равновесие на тялото при залитане или при бутане на тялото. Описаните кръвонасядания е възможно да са получени при падане на неравен терен, както и да са нанесени при притискане с ръка.

Обясненията на обвиняемата намират потвърждение в обсъдените от БРС показания на разпитаните по делото свидетели Г. Г., М. К., Г. Р., Н. Д., в частите, в които те възпроизвеждат лични си възприятия от случилото се, което е дало основание на БРС да ги кредитира с доверие.

Пъроинстанционният съд е приложили комплексен критерий за оценка достоверността на доказателствените източници, който е включвал проверка за съответствието на всяко от гласните доказателствени средства с останалите и със СМЕ, който подход е осигурил спазване на принципните изисквания за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.

Оплакването в протеста за допуснати от БРС съществени нарушения на процесуалните правила при осъществяване на дейността по установяване и оценка на релевантните факти и в частност за отдаден безрезервен кредит на обясненията на обвиняемата, е неоснователно.

Не може да бъде споделено от настоящата инстанция и становището на представителят на Окръжна прокуратура – Бургас за допуснато от 5 първостепенния съд съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на протестираното решение и връщане на делото за ново разглеждане.Твърдяното нарушение е обосновано с неправилно, според прокуратурата, приемане от БРС на фактически положения, различни от тези, изложени в предложението на БРП относно главния факт, подлежащ на доказване, което е довело до оправдаването на обвиняемата, вместо до връщане на делото на прокурора по реда на чл.378, ал.3 от НПК.

Възприемането на предложената позиция би довело до отричане изобщо на възможността съдът да упражни правомощията си по чл. 378, ал. 4. т. 2 от НПК и да оправдае обвинено лице в производство по чл. 375 и сл. от НПК.

Последното предполага преди освобождаването на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание съдът да отговори на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от НПК – вж.ТР № 3 от 20.11.2014 г. по т.д. № 3/2014 г. на ОСНК на ВКС.

Действително, в производство по Глава двадесет и осма от НПК съдът разглежда делото в рамките на посочените в прокурорското постановление фактически положения, а ако установи нови фактически положения е длъжен да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора (чл. 378, ал. 3 от НПК). Изрично следва да се поясни, че действителния смисъл на цитираната разпоредба се свежда до забрана за изменение на обвинението (чл. 287 от НПК). В това диференцирано производство прокурорът няма правомощия да изменя обвинението, когато се установят нови фактически положения. Съдът не може да променя обвинителната теза с вменяване на нови факти на обвиняемия, по които той не се е защитавал в хода на проведеното до момента досъдебно производство, а следва да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора. В този смисъл БРС не е допуснал нарушение на чл. 378, ал. 3 от НПК.