Решение № 2846 от 21.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2846 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100505965 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 19.11.2020 г. по гр.д. № 65412/14 г., СРС, ІI ГО, 178 с-в е признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу М. М. Д.-К., ЕГН ********** и К. М. Д., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр.

София, ул. „******* искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. е чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от 307,77 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „******* за периода от 01.07.2011 г. до 30.04.2013 г. ведно със законна лихва от 25.08.2014г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер н а 66,83 лв. з а периода от 01.09.2011 г. до 14.03.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 46373/ 2014 г., по описа на СРС, 178 състав, като е отхвърлил иска за главница за разликата над 307,77 лв. до пълния претендирай размер от 401,90 лв. и за периода от 01.02.2011 г. до 30.06.2011 г. и иска за лихва за периода от 31.03.2011 г. до 1

31.08.2011г. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. М. Д.- К . , ЕГН ********** и К. М. Д.. ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* всеки от тях сумата от 175,18 лв.разноски в исковото производство и сумата от 27,47 лв.- разноски в заповедното производство. Признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу П.Б. Д. , ЕГН ********** и В.Б. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ******* надпартерен искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от 314,36 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к.“******* за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. ведно със законна лихва от 25.08.2014г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер н а 66,83 лв. з а периода от 01.07.2011 г. до 14.03.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 46373/ 2014 г., по описа на СРС, 178 състав, като е отхвърлил иска за главница за разликата над 314,36 лв. до пълния претендирай размер от 401,90 лв. и за периода от 01.02.2011 г. до 30.04.2011 г. и иска за лихва за периода от 31.03.2011 г. до 30.06.2011 г. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, П.Б. Д., ЕГН ********** и В.Б. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* надпартерен да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* всеки от тях сумата от 178,26 лв.- разноски в исковото производство и сумата от 27,95 лв.разноски в заповедното производство.

С определение от 02.03.2021 г. по гр.д. № 65412/2014 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, ІI ГО, 178 състав е оставил без уважение молбата от М. М. Д.-К., ЕГН ********** и К. М. Д., ЕГН ********** обективирана в подадената от тях въззивна жалба на 11.12.2020 г. за изменение на основание чл.248 ГПК на постановеното по делото решение № 20255830/19.11.2020 г. по гр.д. № 65412/2014 г. по описа на СРС, 178 състав. Определението не е обжалвано.

Решението от 19.11.2020 г. е обжалвано с въззивна жалба само от двама от ответниците К. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, община „Изгрев“, ул.“*******, бл******* ет.1, ап. 3 и М. М. Д.-К., ЕГН **********, с адрес:

2 гр.София, ул.“*******, чрез пълномощника адвокат Д. С. от ВрАК, с адрес: гр.София, ул.“*******, офис 3 в уважената му част, а именно, в частта, в която СРС, ІI ГО, 178 с-в е признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„******* срещу М. М. Д.-К., ЕГН ********** и К. М. Д., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. е чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от 307,77 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „******* за периода от 01.07.2011 г. до 30.04.2013 г. ведно със законна лихва от 25.08.2014г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 66,83 лв. за периода от 01.09.2011 г. до 14.03.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 46373/ 2014 г., по описа на СРС, 178 състав, както и в частта на присъдените разноски с мотиви, изложни в жалбата. Развиват се доводи, че съдебното решение е невалидно, недопустимо и неправилно, издадено в противоречие с обективни закони на земята, в противоречие с европейското право, на правото на ЕС за договорите от разстояния, на чл.17, ал.3 от Конституцията на РБългария. Излагат се също твърдения, че претендираните суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните, че СРС неправилно е възприел разпоредбата на чл.13 от Директива 2006/32/ЕС, в която е залегнало правото да се заплаща реално потребената енергия, позовава се на нормата на чл.62 от ЗЗП и чл.9 от ЕО 97/7 за непоръчаните доставки. Счита се, че нормативната уредба, регламентираща топлоснабдяването-ЗЕ, Наредба 16-334/06.04.2007 е в противоречие с Конституцията на РБ-чл.17 и чл.19, с чл.21 от Директива ЕС/32/2006 г., ЕКЗПЧОС, както и законите на физиката. Сочи се още, че представените съобщения към фактури, са документ с невярно съдържание, че неправилно са определени технологичните разходи и т.н. Направено е възражение, досежно разноските, като се твърди, че въобще не е дължимо юрисконсултско възнаграждение, не са дължими депозитите за приетите СТЕ и ССЕ, като от една страна вещите лица не изясняват спорните въпроси, а от другазаобикалят закона.

Моли се процесното решение да бъде отменено и да бъде приложено 3 общностното право. Претендира присъждане на разноски, адвокатски хонорар за първата и въззивната инстанции. включително

Въззиваемият „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от Изпълнителния директор А. А. оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище по тези въззивни жалби.

СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците М. М.

Д.-К., К. М. Д., П.Б. Д. и В.Б. Д., като наследници на починалата Р.П. Д. дължат разделно на ищцовото дружество „Т.С.” ЕАД равни части от следните суми:

1607.61 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2011 г. до 30.04.2013 г. ведно със законна лихва от 25.08.2014г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 267.31 лв. за периода от 31.03.2011 г. до 14.03.2014 г., т.е. всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от 401,90 лв.. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2011 г. до 30.04.2013 г.. ведно със законна лихва от 25.08.2014г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 66.83 лв. за периода от 31.03.2011 г. до 14.03.2014 г. За тези суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 46373/ 2014 г., по описа на СРС, 178 състав, срещу която ответниците възразили, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание било изпълнено с депозирането на настоящата искова молба.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответниците са наследили задължението 4 на първоначалния ищец Р.П. Д., починал и заместен от тях по чл.227 ГПК в хода на настоящото производство, за апартамент № 2, находящ се в гр.

София, ж.к.“******* и не са изпълнявали задълженията за заплащане на потребената ТЕ. Твърди се, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД като на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Ответниците, като собственици чрез наследяване на процесния топлоснабден имот, били клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, както и, че не са изпълнили в установените срокове задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия. Ето защо ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, по което било образувано ч.гр.д. № 33019/2017г. на СРС, 31 състав. Районният съд уважил заявлението в цялост, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за горепосочените суми. В законоустановения срок длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което и направил.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците му дължат претендираните суми, както и да бъдат осъдени да му заплатят направените по делото разноски.

Ответниците К. М. Д. и М. М. Д.-К., чрез адв. С. в законоустановения срок по чл. 131 ГПК са депозирали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените искове.

Ответниците П.Б. Д. и В.Б. Д., чрез адв. М. в срока по чл. 131 ГПК също са подали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове.

Третото лице-помагач не е взело становище по исковете.

По делото са били приети ССЕ и СТЕ. От СТЕ се установява, че 5 сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване процесния период, като ищецът е извършвал ежемесечно отчети на общия топломер в ЕС. За сметка на „Т.С.“ ЕАД са отчислявани технологични разходи за АС, съгласно нормативните изисквания. В таблица към т.1 от заключението са отразени показанията на топломера, отчетената и разпределена енергия, както и технологичните разходи. Посочено е, че в процесния имот през процесния период е имало 3 бр. отоплителни тела.

Вещото лице е посочило, че за периода от 01.02.2011 г. до 30.04.2011 г. не са му представени подробни данни за ТЕ за отопление и сградна инсталациялипсва подробна изравнителна сметка, поради което експертът не може да потвърди достоверността на начислената сума за посочения период от 346,31 лв. Размерът на сумите остойностяващи потребената енергия са посочени в таблица към т.4 от експертизата. Според вещото лице, начисляването на ТЕ е направено в съответствие на действащите през процесния период нормативни актове. От съдебно-счетоводна експертиза се установява, че претендираните от ищеца суми за процесния период не са погасени чрез плащане.