Решение № 3762 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3762 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100506244 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 28. 03. 2022 год. по гр. д. № 58287/2021 год. на СРС І ГО 173 състав, на основание чл. 124 ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ, че ЗАД Д.Б.Ж.И З. АД дължи на ЗАД Б.В.И.Г. АД, като е признато за установено, за сумата от 4278.44 лева, представляваща регресно вземане – неплатена част от застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета, посочена, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15. 06. 2021 год. – до плащането, като е отхвърлен предявеният иск за горницата до първоначално предявения размер от 4323.44 лева.

С решението съобразно изхода на делото са възложени разноски по реда на чл. 78 ГПК.

С въззивна жалба ответникът атакува решението в частта, с която исковата претенция е уважена и са присъдени разноски в полза на ищеца.

Счита решението да е постановено при нарушение на процесуалните правила, немотивирано, незаконосъобразно, необосновано и неправилно, включително в частта му за присъдените съдебни разноски.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за изцяло отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан при условия на пълно и главно доказване.

Съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

1

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване, което не е обсъдено и не е отчетено от съда.

Допуснато е и съществено нарушение на процесуалните правила, като не са зададени поставени от ответника въпроси към свидетелите.

Неправилно е основано решението на двустранен констативен протокол, който бил опроверган от разпитаните свидетели.

Съпричиняването е доказано в размер на 50 %.

Издаден е един неправилен съдебен акт, поради което се моли съдът да го отмени.

Претендират се сторените по делото разноски – за адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и тези в първата инстанция.

В отговор ищецът оспорва жалбата, като моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и законосъобразно. В хода на първоинстанционното производство е безспорно доказан предявеният иск както по основание, така и по размер. В решението районният съдия подробно е аргументирал и обосновал защо счита иска за доказан по основание и размер. Решението е правилно и законосъобразно. Същото е постановено във връзка със събрания по делото доказателствен материал, поради което ищецът иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт с отхвърляне на въззивната жалба на насрещната страна като неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

Претендират се направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар.

Прави се възражение за прекомерност по реда и смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК.

С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.

Не са заявени други доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция, освен тези, които са оставени без уважение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.

При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.

Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Жалбата на ответника е неоснователна.

Според правната уредба на КЗ, Встъпване в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" от застрахователя по имуществената застраховка, чл. 411 КЗ, В случаите, когато причинителят 2 на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Оспорена е отговорността на водача на автомобила, застрахован при ответника, вината му и други елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 411 КЗ, както и размерът на застрахователното обезщетение, поради твърдяно наличие на съпричиняване.

Механизмът на ПТП е установен от писмените по делото доказателства и експертното заключение, тоест чрез същите е удостоверена и приетата за установена фактическа обстановка от районния съдия.

Не се спори по делото между страните, а и се установява от събраните относими доказателства, че е настъпило ПТП на 09. 01. 2021 год., образувана е преписка по щета, посочена, размерът на застрахователното обезщетение е посочен – дължима сума в размер на 4323.44 лева, представляваща регресно вземане – неплатена част от застрахователно обезщетение в пълен размер от 8651.88 лева с включени 25 лева ликвидационни разноски по посочената процесна щета, ведно със законна лихва от 15. 06. 2021 год. до плащането.

Ответникът е поканен за доброволно изпълнение на регресни претенции.

Заключението на САТЕ дава отговор на въпроса, че най-вероятното място на удара е било разположено в средата на кръстовището, като автомобил Киа Сийд е бил разположен напречно на предварителната си посока на движение.

Ланд Роувър от техническа и експлоатационна гл. т. има два варианта на движение, като опасността и в двата е настъпила в момента, с който стоп светлините на Киа са светнали, т. е. в този момент водачът на Ланд Роувър е могъл да възприеме, че настъпва опасност от сблъсък. При така поставената ситуация е факт, че е настъпил удар между двата автомобила.

Вещото лице е отразило, че дистанцията е била достатъчна Роувър да спре, но водачът не е реагирал своевременно на опасността – по субективни или обективни причини, и поради това е настъпил удар. Или дистанцията между двата автомобила в момента на настъпване на опасността светване на стоповете е била по-малка от необходимото разстояние на водача на Роувър да реагира и да спре. Причините за ПТП, според експерта : анализът на 3 гореописаните данни определят като техническа и експлоатационна причина за настъпване на ПТП ЛИПСАТА на постоянен зрителен контрол от страна на водача на Роувър, както и ЛИПСАТА на адекватна преценка и адекватно поведение от негова страна при навлизане и движение в кръстовище.

Следователно от гл. т. на специални познания, каквито съдът не притежава сам, причините за ПТП са изцяло от субективен характер от страна на водача на застрахования при ответника автомобил. Установен е механизмът на ПТП, както и размерът на вредите в действителна стойност по средни пазарни цени към датата на ПТП - районният съдия е кредитирал заключението като обективно и компетентно и същото не е оспорено от страните.

Разпитаните свидетели заявяват, че протоколът е двустранно подписан, което е така при обикновен преглед на констативния протокол за ПТП, годно доказателствено средство, неоспорено по реда на чл. 193 ГПК и необходимо за изясняване на фактическата по делото обстановка. Свидетелят на ответника е категоричен : „Аз поех вината, написано е, че аз съм виновникът.“. Тези показания се възприемат като добросъвестно дадени и корелиращи с всички останали доказателства, събрани по делото, обсъдени обстойно от районния съдия, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

От ответника твърдяното съпричиняване не е доказано по принципа на пълно главно доказване, нито останалите възражения по отговора на исковата молба.

На всички въпроси, поставени с въззивната на ответника жалба, районният съдия е дал отговор още с мотивите на решението си по възражения на ответника с отговора на исковата молба, поради което не се налага преповтарянето на мотивите на обжалваното съдебно решение.

Механизмът е установен от двустранен констативен протокол и останалите писмени по делото доказателства, наред със заключение на САТЕ, както и свидетелски показания на водачите на автомобилите – увреден и увреждащ. Нито едно от доказателствата не е оспорено, а свидетелските показания обективни и се кредитират да са достоверни.

Експертното заключение се кредитира по реда и смисъла на чл. 202 ГПК.

Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това е сторено по делото.

Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия фактическа обстановка. Механизмът на ПТП е доказан при условия на пълно и главно доказване. Размерът е доказан чрез САТЕ и е основателна претенцията за приетата от СРС сума, стойност необходима за възстановяване на увредения лек автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП със стойност и на обичайни ликвидационни разходи в размер на 25 лева.

Правилен е и изводът на районния съдия, че поведението на водача на увредения автомобил е изцяло правомерно, като по никакъв начин не може да се обоснове, че той е предизвикал или съпричинил процесното ПТП.

4

Други доводи с въззивната жалба на ответника не са релевирани.

Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по делото установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства, които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или да опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа обстановка по коментирания случай.

Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

На основание горното въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.