Определение № 1144 от 25.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1144 гр. Велико Търново, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Драгостинов

Членове:

Симона Миланези

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254100500657 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по предявена частна жалба от Г.

В. Д., чрез адв. Р. Т., против определение № 1220/22.05.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2949/23 г., с което РС- Велико Търново е отхвърлил молбата на жалбоподателя за възстановяване на гаранция внесена по реда на чл. 420, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че дори изводите на съда, че не е предвиден ред за възстановяване на гаранцията внесена по реда на чл. 420, ал. 1 от ГПК до приключване на исковото производство по чл. 422 от ГПК, да са правилни, то резултатът от същия е неправилен. Фактът, че не е предвидена процедура за възстановяване на гаранцията внесена по реда на чл. 420 от ГПК до влизане в сила на окончателен съдебен акт по установителния иск по чл. 422 от ГПК, не води a priori до извод, че не е налице такава възможност. Обстоятелството, че инициатор на производството по чл. 420 от ГПК е длъжника, то с отправяне на искането от негова страна за връщане на гаранцията, същият се отказва да се ползва от ефекта който тя постига – спирането на изпълнението. В настоящия случай изпълнението по образуваното, въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, изп. дело е спряно на две основания – по настоящото дело и за обезпечаване на предявения от ищеца инцидентен установителен иск, поради което в случая възобновяването на производството ще бъде последвано от действието на обезпечителната мярка. Изводът на съда, че обезпечителната мярка обезпечавала друг иск и няма нищо общо с искането по чл. 420, ал. 1 от ГПК е неправилен и не държи сметка за връзката между двете производство и исканията по тях. Връщането на гаранцията по настоящото дело и възобновяване на изпълнението, не би накърнило интереса на насрещната страна, доколкото в нейна полза е учредена гаранция в размер на 5 000 лв. по предявения от ищеца инцидентен установителен иск, по който е постановено решение, потвърдено от въззивната инстанция и процесния 1 предбрачен договор е прогласен за нищожен. Моли се, да се отмени като неправилно обжалваното определение и да се разпореди гаранцията в размер на 54 475, 75 лв., внесена по депозитната сметка на ВТОС да бъде възстановена на Г. Д..

В срок е постъпил отговор от насрещната страна Е. М. Димитрова – Д.а, чрез адв. А. Ч., в който същата се оспорва, като неоснователна, по подробно изложени доводи и се моли да се остави без уважение.

Производството по ч.гр.д. № 2949/23 г. пред РС- Велико Търново е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК от кредитора Е. М. Димитрова – Д.а против длъжника Г. В. Д.. Съдът е уважил искането и издал заповед № 1179/11.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, за сумата от 50 000 лв. главница, лихва за забава в размер на 4 475, 75 лв. и разноски по делото, като в заповедта се сочи, че вземането произтича от предбрачен договор с нотариална заверка на подписите, рег. № 282, акт 12, том 1 при нотариус с рог. № 296 НК и район на действие ГОРС.

Постъпило е възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК и ищцата е предявила иск по чл. 422 от ГПК, въз основа на който е образувано гр. д. № 942/2024 г. по описа на ВТОС, което към настоящия момент е спряно с протоколно определение № 169/24.02.2025 г.

Постъпило е и искане от длъжника Г. В. Д. за спиране на изпълнението по изп. дело № 7809/2024 г. по описа на ЧСИ С. Косева, образувано въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист, на осн. чл. 420, ал. 1 от ГПК. Към искането за спиране е представена вносна бележка, от която се установява, че длъжникът е учредил като обезпечение залог в пари на осн. чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД в полза на молителката, за сумата в размер на 54 475, 75 лв.

С определение № 2308/22.10.2024 г. ВТРС е прогласил настъпилото, по силата на закона, спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 7809/2024 г. по описа на ЧСИ С. Косева.

С молба, с вх. № 6758/11.04.2025 г., длъжникът по ч.гр.д. № 2949/23 г. по описа на ВТРС Г. В. Д. е поискал от съда да бъде освободена внесената от него гаранция във вр. искането по чл. 420, ал. 1 от ГПК за спиране на изпълнителното производство. Позовал се е на допуснато, с определение № 1326/11.10.2024 г. по гр. д. № 639/22 г. по описа на ВТОС, обезпечение в негова полза- спиране на изп. дело № 7809/2024 г. по описа на ЧСИ С. Косева, по предявен от него инцидентен установителен иск в производството по това дело.

За да постанови обжалваното определение и да остави без уважение молбата на длъжника по ч.гр.д. № 2949/23 г. по описа на ВТРС, първоинстанционният съд е приел, че законодателят не е предвидил ред за връщане на гаранцията внесена на осн. чл. 420, ал. 1 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение в случаите на чл. 417, ал. 1, т. 1- 9 от ГПК преди влизане в сила на окончателен съдебен акт по установителния иск по чл. 422 2 от ГПК, като в настоящия случай делото е висящо. Освен това е приел, че допуснатото обезпечение по гр. д. № 639/22 г. по описа на ВТОС за спиране на изпълнението по изп. дело № 7809/2024 г. по описа на ЧСИ С. Косева е постановено по друго дело и опредЕ.та по него гаранция от 5 000 лв. има предмет друга обезпечителна нужда, по друг предявен иск и няма общо с внесената гаранция по реда на чл. 420, ал. 1 от ГПК, с която се защитава кредитора в заповедното производство.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Направеното искане от жалбоподателя пред ВТРС по същество е искане за замяна на обезпечение по общото правило на чл. 398 от ГПК. Единственото допустимо обезпечение, съгласно нормата на чл. 420 от ГПК, при което може да се спре изпълнението по издадена заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т.

1 - 9 от ГПК е представянето на доказателство за учреден залог в полза на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, който в конкретния случай е в пари, за сумата съответна на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Постановеното спиране има действие до влизане в сила на установителното решение по чл. 422 от ГПК, в случая по гр. д. № 942/2024 г. по описа на ВТОС , с което се стабилизира заповедта за изпълнение - при положително решение, а при отхвърляне на установителния иск - прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 422, ал. 3 от ГПК. От влизане на решението в сила внесената сума от длъжника, като обезпечение по чл. 420 от ГПК става изискуема.

Направеното искане от жалбоподателя за замяна на обезпечението по чл.

420 от ГПК, с такова допуснато по друго дело е недопустимо, тъй като макар и ефекта на двете обезпечения да има една и съща последица – спиране на изп. дело № 7809/2024 г. по описа на ЧСИ С. Косева, тази мярка обезпечава друг предявен иск по гр. д. № № 639/22 г. по описа на ВТОС, който е различен от иска предявен по чл. 422 от ГПК, във вр. с възражението на длъжника по настоящото заповедно производство по ч. гр. д. № 2949/23 г. на ВТРС.

Ответник по предявен иск може да иска замяна на допуснато обезпечение, като представи друго равностойно на вече определеното такова, като съгласие на ищцовата страна не се изисква, само ако същият учреди залог по реда на чл.

180 и чл. 181 от ЗЗД. В този смисъл ответникът няма право на избор от кое обезпечение да се ползва в настоящия процес, това учредено и дадено по реда на чл. 420 от ГПК или това, което е допуснато по друго развиващо се между страните гражданско дело.

С оглед гореизложеното обжалваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

Воден от гореизложеното, Великотърновският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1220/22.05.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2949/23 г., с което РС- Велико Търново, като правилно и 3 законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4