Решение № 5 от 17.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Марина Д. Д. като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500334 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Делото е образувано по повод въззивна жалба на Г. Д. Р. и И. А.

Р.,подадена чрез пълномощника им адв.Д. против съдебно решение №883 от 26.07.2023г.,постановено по гр.д.№1971/2022г.по описа на БОС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ исковете на въззивниците за осъждане на ответника В. Т. Т. да заплати на ищците Г. и И. Р.и обезщетения в размери от по 150 000 лева на всеки от тях за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – причинена по непредпазливост смърт на наследодателя им А. З. Р. при ПТП на **.**.**** г.,ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането- 22.09.2015г.до окончателното им изплащане.

С въззивната жалба решението на БОС е оспорено като неправилно,необосновано и незаконосъобразно.Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа на становището,че откриването на дееца за пострадалите въззивници с оглед двувариантното и противоречиво разследване е станало при предявяване на материалите по делото,тъй като наказателният процес на досъдебната си фаза не е публичен и ищците до предявяването на материалите по ДП не са имали обективна възможност да узнаят кое е лицето,привлечено като обвиняем.Прави се оплакване,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че „..нарочни действия по откриване на дееца са необходими само в случаите,когато деецът е неизвестен..“,като се сочи,че това е една от хипотезите на „откриването“,но нито законът,нито практиката предвиждат лимитиране на случаите.

1

Обстоятелството,че възникналото ПТП е дало началото на причинноследствения процес не е достатъчно основание да се счита,че водачът на МПС –Т. е отговорен за нещо повече от констатираните към оня момент увреждания- средни телесни повреди. Независимо,че ТР№5/2006г.на ВКС не изисква авторството и деянието да се установяват по специален ред,в конкретния казус към момента на възникване на непозволеното увреждане са били налице неясноти,които пречат на пострадалите да се ориентират за личността на деликвента по смисъла на чл.45 ЗЗД.Неслучайно същото ТР предвижда,че въпросът се решава фактически във всеки конкретен случай,като тежестта на доказване е на пострадалия. Моли се за отмяна на решението на БОС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което исковете да бъдат уважени.Претендират се разноски.

Въззивниците са направили доказателствено искане при условията на чл.266 ал.3 ГПК –допускане до разпит на двама свидетели за доказване на претърпените от ищците морални вреди.В тази връзка се сочи,че ищците са поискали своевременно с исковата си молба събиране на гласни доказателства,но с Определение №1647 от 20.06.2023г.първоинстанционният съд е оставил без уважение това доказателствено искане,с мотиви,че свидетелски показания не са необходими за изясняване на спора от фактическа страна.Тезата на съда според въззивниците е немотивирана и по същество е решаване на казуса преди приключване на събирането на доказателствата в производството.

С представения в срок писмен отговор въззиваемият В. Т. чрез пълномощника му адв.К. от *АК е изложил становище за неоснователност на въззивната жалба.Счита,че правилно и законосъобразно БОС е приел,че е изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД петгодишна погасителна давност,която не е била прекъсвана.Посочената от ищците съдебна практика не е относима към казуса.Моли решението на БОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен и на третото лице помагач на ответника- ЗК“Лев инс“АД ,като в законоустановения срок застрахователното дружество е депозирало писмен отговор,в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.Счита,че решението на БОС е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.Няма доказателствени искания.

Доказателственото искане на въззивниците е уважено при условията на чл.266 ал.3 ГПК и са допуснати до разпит двама свидетели при условията на довеждане,за установяване на твърдените от тях в исковата им молба претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,последица от непозволеното увреждане.

В съдебно заседание въззивниците,редовно уведомени,се явяват лично и с адв.Д.,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Ангажирани са показанията на допуснатите двама свидетели.Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемият,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от адв.В. ,който оспорва въззивната жалба.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание третото лице помагач на ответника- ЗК“Лев 2 инс“АД,редовно уведомено,се представлява от адв.В.,който оспорва въззивната жалба.Не сочи нови доказателства.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският апелативен съд намери следното:

Ищците Г. Д. Р. с ЕГН ********** и И. А. Р. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Б. М.“ бл. **, вх. *, ет. *, със съдебен адрес гр.

Б., ул. „Ц. С. *" № ***, ет. *, ап. * - адвокат Т. Д., са предявили искове против В. Т. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В. ул. „Г. С.“ № **, ет. *, ап.

*, със съдебен адрес гр. В., ул. „И.“ № ** – адвокат Т. К.,за осъждане на ответника да им заплати обезщетения в размери от по 150 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане ,виновно причинено от ответника В. Т. - в резултат на ПТП настъпило на 22.09.2023г. е причинена смъртта на А. З. Р. ,настъпила на **.**.**** г.,ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането – 22.09.2015г. до окончателното им изплащане.

Ищците са твърдели,че А. З. Р. - съпруг на ищцата Г. Р. и баща на ищеца И. Р. е претърпял ПТП на 22.09.2015г. , виновно причинено от ответника В. Т., а на **.**.**** г.е починал в болницата. Заявили са,че с влязла в сила присъда № 5/ 10.05.2021г. по н.о.х.д. № 252/ 2021г. по описа на БОС ответникът бил признат за виновен в причиняването на смъртта на наследодателя на ищците поради нарушаване на правилата за движение по пътищата - на територията на Община Несебър, по републикански път 1-9 /Е 87/, в района на километър 198, преди кръстовището за ресторант „Ханска шатра“, при управление на МПС „Нисан 1 Примера“ с рег.№ В 7301 PC, движещ се в посока Бургас - Варна В. Т. нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП и причинил ПТП с насрещно движещият се л.а.“Фолксваген Поло“ с рег.№ А9820 КХ. Виновният водач бил привлечен като обвиняем на 12.01.2021г., а материалите от разследването били предявени на ищците 15.01.2021г.Твърдели са,че в резултат на загубата на А. Р. те са преживели и продължават да преживяват значителни неимуществени вреди- болки и страдания.

Ответникът В. Т. е депозирал в законоустановения срок писмен отговор,в който е оспорил предявените искове,като е навел възражение,че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия,който бил приет в болница в стабилно състояние и липса на травми пряко застрашаващи живота му. Направил е и възражение за изтекла погасителна давност за исковете, като се позовава на Тълкувателно решение № 5/ 05.04.2006г. по т.д. № 5/ 2005г. на ОСГТК на ВКС- от деянието на 22.09.2015г. до предявяването на иска на 16.11.2022г. е изтекла 5- годишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, която не е била прекъсвана или спирана от наказателния процес.

Ищците са оспорили възражението за изтекла погасителна давност, като са се позовали на чл.114, ал.3 от ЗЗД, като са твърдели, че са водени две паралелни досъдебни производства за изясняване на причините за смъртта на А. Р.,поради което деецът следва да се смята за открит с привличането на 3 ответника като обвиняем в хода на наказателното производство, а по отношение на ищците деецът следва да се счита за открит едва с предявяването на материалите по досъдебното производство.

По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника застрахователят ЗК“Лев инс“АД,който е изразил становище за неоснователност на предявения срещу ответника иск. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност на главното вземане от непозволено увреждане – на основание чл.114, ал.3 от ЗЗД, както и на вземането за изтекла лихва – на основание чл.111 от ЗЗД. Наведено е и възражение за съпричиняване от страна на наследодателя на ищците – А. Р., който според твърденията на застрахователя е управлявал автомобила с превишена за конкретния пътен участък скорост и без поставен предпазен колан.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БОС е дал правна квалификация на предявените искове по чл.45 ЗЗД и по чл.84 ЗЗД.

По делото е представена и приета като доказателство влязла в сила присъда № 5/ 10.05.2021г. по н.о.х.д. № 252/ 2021г.по описа на БОС ,с която ответникът В. Т. Т. е признат за виновен в това, че на 22.09.2015г. в община Несебър, област Бургас, на републикански път I-9 ( Е87), в района около 198 км, преди кръстовище за ресторант „Ханска шатра“, при управление на лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № В 7301 РС, движещ се в посока от гр.

Бургас към гр. Варна, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата /„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”/, при което лекият автомобил навлязъл в лентата за насрещно движение и последвал удар с насрещно движещия се в посока от гр. Варна към гр. Бургас лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № А 98 20 КХ, управляван от А. З. Р., в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на А. З. Р., настъпила на **.**.****г. в „МБАЛ –Бургас“ АД.

По делото е прието като доказателство удостоверение за наследници,от което се установява, че ищците са наследници по закон на починалия А. З. Р. – ищцата Г. Д. Р. е негова съпруга, а ищецът И. А. Р. негов син.

Правилно и законосъобразно БОС е съобразил,че съгласно чл.300 от ГПК съдът е обвързан от задължителната сила на присъдата на наказателния съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,като е приел за установено в гражданското производство, че смъртта на наследодателя на ищците - А. З. Р., настъпила на **.**.**** г., е причинена виновно от ответника В. Т. при описаното в присъдата ПТП ,състояло се на 22.09.2015г. Правилен и законосъобразен е и изводът на съда,че с това деяние е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане,поради което и на основание чл.45 от ЗЗД възниква задължение за ответника за обезщетяване на виновно причинените от него на ищците неимуществени вреди.

В съответствие със закона и задължителната съдебна практика БОС е приел,че съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за 4 всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Претендираните от ищците вреди са неимуществени- преживени от тях болки и страдания в резултат от загубата на техния съпруг и баща. /ППВС № 4/ 25.05.1961г. и № 5/ 24.11.1969г., тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018г. по т.д. № 1/ 2016г. на ОСГТНК на ВКС/.

За да отхвърли предявените искове съдът е приел,че в случая към момента на смъртта на наследодателя на ищците ответникът е бил известен като автор на деликта, въведен като основание на предявените по делото искове,поради което и на основание чл.114, ал.3 от ЗЗД погасителната давност за претендираните обезщетения от непозволено увреждане е започнала да тече от 23.09.2015г. и на основание чл.110 от ЗЗД е изтекла на 23.09.2020г., без да е била спирана или прекъсвана /тълкувателно решение № 5/ 05.04.2006г. по т. д. № 5/ 2005г. на ОСГТК на ВКС/. Съдът е посочил,че искът е предявен едва на 16.11.2022г., като към този момент вземанията на ищците за претендираните обезщетения за вреди от непозволено увреждане, извършено от ответника, са погасени по давност. БОС е приел,че независимо дали наказателно производство е образувано или не, „открването на дееца“ по смисъла на закона е моментът, в който има данни за лицето, извършило увреждащото действие.В случая не са били необходими нарочни действия за открИ.е на дееца,тъй като лицето,извършило увреждащото действиеответникът В. Т. е бил известен-той е водачът на МПС,причинило ПТП на 22.09.2015г.и не са били необходими нарочни действия по открването му.

Разпечатката съдържа 38 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5018aee7-0755-4152-859e-810b0b4dc215