Акт № 204 от 06.11.2026, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- 533/2026
- Подписан
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.48 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.330, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24, ал.1, т.8 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 204 гр. Радомир, 06.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261730100533 по описа за 2026 година
Предявени са искове с правно основание чл.45, ал.1 и чл. 48, ал.1 ЗЗД.
Ищецът А. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.“М.“ бл.., вх. ., ет. ., ап. ., чрез адв. Г. И. Г.- САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „К. Б.” № ., ет. ., офис ., те., email: ., е предявил искове срещу ответниците С. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. З., ул.
„Ц. С.“ № ., А., Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.З., ул.“Д. Г.М.Д.“ 17 и И. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Л., ул.“А. .“ № ., вх. ., ет. ., ап. ., последните двама като родители на М. Б. А., ЕГН **********, с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сума общо в размер на 6 579.04 000 евро, за запален на 30.03.2021 г., в гр.З., на ул..“ № ., лек автомобил марка „Х.“, модел „C.“, собственост на ищеца А. М., както следва: сумата в размер на 3579.04 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, сформирано като разлика между покупната и продажната цена на автомобила и съобразена с амортизацията на МПС за времето, когато същото е управлявано от ищеца, а именно периода от 02.07.2020 г., когато колата е закупена, до момента на подпалването, а именно 30.03.2021 г., ведно със законните лихви от датата на настъпване на събитието до пълното изплащане, както и сума в размер на 3 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните лихви, от датата на настъпване на събитието, до пълното и изплащане.
Ответникът С. В. М., чрез адв. Е. М. С., съдебен адрес: гр. П., . ул. Т., ап.2, е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че исковете са допустими, но напълно неоснователни. Оспорват се изцяло изложените в исковата молба за твърдения за 1 претърпени вреди от ищеца.
Ответниците А., Б. Б. и И. М. И., са подали отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е са изразили становище, че исковете са недопустими и неоснователни. Твърди се, че липсват условията за ангажиране на отговорността по чл.48 ЗЗД, тъй като двамата не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, причинени в следствие на запалването на автомобила.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалната си представителка адв.Грошева поддържа така предявените искове, като моли съда да ги уважи изцяло. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът С. В. М. чрез процесуалната си представителка адв.С. поддържа така отговора, като моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
В съдебно заседание ответниците А., Б. Б. и И. М. И., чрез процесуалната си представителка адв.Б. поддържа така отговора, като моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
В исковата молба се твърди, че на 30.03.2021 г., около 23:45 ч., в гр. З., на ул. „.“ № ., където живее Е. М. майка на ищеца, е запалена колата на последния, представляваща лек, марка: Х., модел: ЦР-В", рег. № ., рама № .7, двигател № ..
След проведено разследване от страна на Районна прокуратура- гр. П., като извършители били установени лицата С. В. М. и М. Б. А.. Установено било, че между Е. М. учител в СУ „Св. Св. Кирил и Методий", и нейни ученици е имало пререкание, по време на което един от тях заявил: „Ще викаш пожарна във вас". От заключението на ПТЕ се е установило още, че става въпрос за умишлен палеж с използване на бензин и минерално масло, което е потвърдено и от самопризнанията на С. М., който посочил, че е бил обиден от забележките, отправени му от учителката М.а, и решил заедно с М. А. да запалят нещо у тях, в двора или автомобилите им. За тази цел взели две туби бензин и масло и пристигайки на адреса на учителката излели закупените течности върху автомобила, паркиран отпред, и ги подпалили.
Наказателното производство било прекратено и на извършителите били наложени само възпитателни мерки, което далеч не задоволило чувството за справедливост на ищеца, който, първо, е загубил автомобила си, поради което не могъл да обслужва нуждите си, второ, е загубил голяма сума пари, тъй като няколко месеца преди инцидента закупил автомобила си за сума в размер на 9 500 лв./девет хиляди и петстотин лева/, а няколко месеца след това го е продал едва за 1 600 лв./хиляда и шестстотин лева/, и трето, е изпитал сериозно безпокойство, когато е разбрал, че колата му е запалена пред дома на майка му от нейни ученици заради пререкание между тях в училище.
Безспорно, макар материалните загуби да не са малки, за ищеца най-сериозен 2 дискомфорт предизвикало състоянието на майка му. Същата не искала да излиза от вкъщи, била нервна, притеснявала се и дори не желаела повече да извършва служебните си задължения, тъй като заявила, че нейната работа изисква възпитаване на определени добродетели у учениците и, а тя нямало как да постигне нещо такова без да прави „забележки" понякога.
Ищецът се чувствал изключително неприятно да гледа майка си в това състояние и да слуша как последната изявява желание да напусне работата си и дори да се насочи в друга професионална сфера, тъй като през цЕ. съзнателен живот на ищеца, майка му се занимавала с педагогика и той знаел колко силно тя обичала работата си до момента на инцидента.
Ищецът и до днес се притеснявал, когато майка му му се оплаче, че е имала тежък ден в училището, в което преподава, като притесненията му били породени освен от факта, че психическото здраве на майка му може отново да се влоши, но и от това, че е възможно някой обиден ученик отново да си позволи да посегне върху личността и имуществото на семейството му и този път това да доведе до по-сериозни последици.
Освен това, само ден след като колата му е подпалена пред дома на майка му, здравословното състояние на дядо му се влошава и същият трябва да бъде откаран по спешност в болница. Тъй като семейството към онзи момент не разполагало с друг наличен автомобил, се наложило да се обадят на бърза помощ и дядото да бъде откаран до спешното отделение, което се намирало в гр. П.. Там той не бил приет и това усложнило много ситуацията, тъй като нямали кола, с която да се приберат обратно в гр. З.. Само седмица по-късно състоянието на дядото се влошило още повече и на 13.04.2021 г. той умира. Това освен, че повлияло на ищеца, най-вече разстроило майка му, която към онзи момент и без това не била в цветущо психично здраве. Всичко гореизложено накарало ищеца да се почувства безсилен, тъй като към онзи момент същият не бил в състояние да помогне нито на дядо си, който починал, нито на майка си, която се чувствала много зле.
Претенцията е насочена пряко към извършител на деянието С. В. М. и към А., Б. Б. и И. М. И., в качеството им на родители на М. Б. А.. Искането, отправено до районния съд е да осъди ответниците да му заплатят солидарно сума общо в размер на 6 579.04 000 евро, сформирана както следва: от сума в размер на 3579.04 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, сформирано като разлика между покупната и продажната цена на автомобила и съобразена с амортизацията на МПС за времето, когато същото е управлявано от ищеца, а именно периода от 02.07.2020 г., когато колата е закупена, до момента на подпалването, а именно 30.03.2021 г., ведно със законните лихви от датата на настъпване на събитието до пълното изплащане, както и сума в размер на 3 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните лихви, от датата на настъпване на събитието, до пълното и изплащане.
Ответникът С. М., чрез представителката си адв.С. е заявил, е изразил становище, че не са настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца, поради което исковете се явяват недоказани.
Претендират се разноски.
3
Ответниците Б. Б. и И. М. И. са заявили, че фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 48, ал. 1 ЗЗД включва следните материалноправни предпоставки: имуществени или неимуществени вреди, причинени от дете /малолетно или непълнолетно/ чрез неговото противоправно поведение /действие или бездействие/, като наличието на вина е ирелевантно; наличието на предвидената в закона семейноправна връзка - по този ред може да бъде ангажирана гражданската отговорност единствено на родителите и осиновителите; към момента на причиняване на вредата родителите да упражняват родителски права и детето да живее при тях. В чл. 48, ал. 3 от ЗЗД е предвидена възможност за освобождаване от отговорност, в случай че родителят/осиновителят докаже, че не е бил в състояние да предотврати настъпването на вредите. На датата, на която се твърди да е извършено противоправното деяние - 30.03.2021 г. родителите на тогава малолетния М. А.
Б.а не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, причинени в следствие на запалването на автомобила, тъй като същите от дълги години живеят в Австрия, където живее и той. На 30.03.2021 г., малолетния тогава М. е бил на ваканция при своята баба по бащина линия в гр. З.. Родителите му А. Б. и И. И. не са били на територията на Р.България, поради което и същия не е бил под техния непосредствения надзор и контрол. Ответниците са били на хиляди километри разстояние, поради което и по никакъв начин не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, тъй като към този момент същите не са осъществявали пряк надзор върху детето си. Поради изложеното намират предявените искове е недопустими.
По същество твърдят, че същите са неоснователни. Оспорват се изцяло твърденията и фактическата обстановка, изложени в исковата молба, въз основа на които ищецът основава претенциите си по отношение на двамата ответници. Твърди се, че М. Б. А. никога не е посещавал училище на територията на Р.България, още по малко е бил ученик на майката на ищеца. Същия е роден в Австрия, където живее от самото си раждане и винаги е учил там, поради което и няма как между него и майката на ищеца да е бил на лице какъвто и да е било конфликт, довел до запалването на автомобила на ищеца.
Оспорват се твърденията, че М. Б. е имал каквото и да било участие в подпалването на автомобила, тъй като видно от приложеното като доказателство към исковата молба Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 01.06.2022 г. на РП — П., разпитаните по ДП свидетели са установили, че М. само е снимал запалването, но не е участвал в същото.
С исковата молба, ищеца претендира сумата в размер на 3 579.04 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, като същия твърди, че тази сума представлява разлика между покупната цена на автомобила в размер на 9 500 лв. или 4 857.27 евро и продажната му цена след инцидента в размер на 1 600 лв. или 818.07 евро.
Твърди се, че така формираната сума не отразява по никакъв начин на размера на причинените от пожара вреди, а е произволно посочена такава, тъй като размерът на вредите не се формира от покупната и в последствие продажната цена на автомобила, а от действителната стойност на настъпилите увреждания по автомобила в следствие на пожара.
4
Оспорват се претенциите на ищеца по отношение размера на имуществените вреди за сумата от 3 579.04 евро, тъй като считам че същия не отразява действителния размер на причинените вреди, както и претенциите на ищеца по отношение на претендираните от същия неимуществени вреди в размер на 3000 евро.
Претендират се разноски.
По делото са изслушани допуснатите свидетели от страна на ищеца свидетели И.. Д. и И. Б., както и допуснатите от страна на ответниците В. П. и И. Б.
Според свидетеля И. В.Д., който е приятел с ищеца от детските години, същият знае за инцидент с негов автомобил. Били заедно една вечер в заведение в гр.П.. Тогава баща му му звъннал по телефона и съобщил, че колата му гори е запалена. Така разбрал за самия случай. След като се обадил бащата на А., двамата тръгнали към гр.З. с кола, те двамата и още едно момче И.. А. имал само тази кола към момента на инцидента. Дядо му бил болен от „Ковид“ и я бил оставил да го транспортират до П. за лечение. Около 2 г. след това няма спомен да е купувал автомобил. Не му е известно родителите на ищеца да притежават техен автомобил. Автомобилът стоял няколко месеца на улицата, свидетелят живее в съседната къща. След това го продал за скрап. Този автомобил не бил годен да движи. Минали доста години, но голяма част от самия прозорец бил изгорял и самия капак. Няколко месеца по късно, впоследствие разбрали кой я е запалил. А. му казал за случая, това било момче от з., поради някаква причина, лично свързана с майка му в училище. По време на самата случка и пътуванията към З., месеците когато се чували, след като била запалена колата, състоянието на ищеца и на родителите му не било добро. Предполага, че е бил притеснен и за него, и за родителите му. По това време били колеги във фирма, дори се отразило на работата му.
Разпечатката съдържа 37 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50180775-451e-47a1-932f-9e7edb424ad8