Определение № 235 от 26.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Пловдив, 26.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20235300100176 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба /заведена с вх. № 2883/11.10.2022г. по регистъра на Окръжен съд – гр. Кърджали/, подадена от П. Ж. П., с ЕГН ********** и адрес- *****************

Исковата молба е преценена от съда като нередовна, поради което е оставена без движение и на ищеца е предоставена възможност да отстрани нередовностите й.

По делото е постъпила уточняваща молба с вх. № 39805/29.12.2023г., подадена от П.

Ж. П., чрез назначения му процесуален представител- адвокат С. С., във връзка дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. В молбата са изложени обстоятелства, че ищецът е претърпял в резултат на действията/бездействията на всеки от посочените ответници неимуществени вреди, представляващи преживени негативни чувства и емоции, засягане на личността и достойнството му, влошаване на здравословното му състояние и др. Претендира се осъждането на всеки ответниците да заплати на ищеца сума от по 51 000 лв.- обезщетение за претърпените вреди. По повод указанието за конкретизиране на противоправните действия/бездействия на ответниците, вследствие на които ищецът е претърпял вреди, се посочва следното:

По иска срещу Прокуратурата на Република България ищецът излага:

„Прокуратурата твърди невярно обстоятелство, че Н.Ш.Ш. е убит на **.**.****г. в **:** сутринта, а на тази дата това лице е живо и здраво и се придвижва свободно. Починало е след три дни в гр. ******* след нанесени 15 тежки порезни рани и отравяне с отрова етил + змийска отрова, както и че имотът бил общинска собственост – НОХД №169/2015г. на ОС – Кърджали“.

По иска, предявен срещу С.Р.Т.- ******* в РУ на МВР - Харманли, е заявено, че 1 същият невярно сочи, че имотът бил общински и са съставени протоколи за разпит, без да са извърШ. такива. Освен това, ответникът е проникнал в имота без разреше на П. и без да присъстват други от семейството, разбил е вратата и е извършил обиск без разреш.е / НОХД №169/2015г. на ОС – Кърджали/.

По отношение на ответника П. Й. Ж. - *********** в ОП-Хасково, ищецът твърди, че е издал на **.**.****г. постановление, че бил убит човек, а нямало убит или починал човек и че това лице е участвало в нанасянето на удари на лицето на Ш. / НОХД №169/15г. на ОС – Кърджали/.

По иска срещу П. К.- **** ******** към ОС- Хасково, се твърди, че ответникът не притежава лиценз за експерт по балистика и заключенията му като вещо лице не са верниНОХД 169/15г. на ОС – Кърджали.

По иска срещу Д. Г. С.- **** в ОС- Кърджали, ищецът излага, че този ответник е допуснал всички вещи лица по делото да са без лиценз и в о.с.з. е оказал натиск за заключение в.л. д-р С. С. да изготви нова експертиза и да не описва всички порезни рани НОХД 169/15г. на ОС – Кърджали, както и отказва извършване на балистична експертиза в Института по балистика – БАН – София.

По иска срещу д-р Х. Д. Е. ищецът твърди, че ответникът е заключил като вещо лице, че лицето е починало на **.**.****г., а това лице тогава е било живо и се придвижва свободно- НОХД №169/15г. на ОС – Кърджали. Според П., той бил отровил Н.Ш.Ш. със змийска отрова от змия мамба, която държал в кабинета си.

По иска срещу съдия Х. И. К. са въведени твърдения, че от същия са допуснати по НОХД №474/2016г. на Апелативен съд- Пловдив експертизи, без да са извърШ. такива и без вещите лица да са се срещали с П., а за адвокат бил назначен негов братовчед, който не взел реално участие в делото.

По иска, предявен против д-р Д. А. К., ищецът твърди, че не е осъществявана от нея никаква експертиза, а е получила 3000 лв. за три експертизи, които не е извършила по НОХД №474/2016г. на Апелативен съд- Пловдив, и не се е явила в съдебни заседания.

По иска срещу А. Я. Д. е посочено, че по НОХД №474/2016г. на Апелативен съд Пловдив същата не е била извършила експертиза.

По иска срещу доц. д-р С. С. С., ищецът твърди, че по НОХД №169/2015г. на ОСКърджали първата експертиза с данни за 15 порезни рани на жертвата била сменена с друга, само с 1 порезна рана, по нареждане на съдията, а по нареждане на С., Ш. бил извикан за лечение в ******* на **.**.****г. и на **.**.****г. С., според П., задушил Ш.

По иска срещу М. П. А.- **** ****** на Община Маджарово ищецът твърди, че ответникът е продал на Ш. държавен имот на Министерство на икономиката и след като бил разкрит, наредил на Ш. на **.**.****г. да убие П., за да не се разкрият кражбите на имоти и злоупотреби с евросредства – 20 млн. лева от пасища- НОХД №169/2015г. на ОС – Кърджали.

2

По иска против Г. В. З. се твърди, че ответникът не е казал истината в о.с.з. по НОХД №169/15г. на ОС – Кърджали, че притежавал ключ от имота и бил отключил на разследващите, това бил извършил по нареждане на А.

По отноШ.е на ответника Ю. А. Ш. са въведени твърдения, че всичко казано от лицето в съдебни заседания по НОХД №169/2015г. на ОС – Кърджали не е истина.

По отноШ.е на иска срещу И. Н. И.- адвокат в АК- Хасково ищецът твърди, че ответникът бил адвокат на ****** по НОХД №169/2015г. на ОС – Кърджали, поръчал заедно с А. да се убие П. от ******, затова че П. разкрил злоупотреби на същите заедно с Ш. на евросредства.

По иска срещу К. Д. Г. се твърди, че този ответник не е казал истината, бил разбил имота с взлом и извършил обиск, имало липсващи вещи, вратата била разбита с кирка пред множество свидетели- НОХД №169/2015г. на ОС – Кърджали.

В молбата се посочва още, че първоначално завените претенции срещу ответниците д-р Т., Й. К., М. Д. и Ц. Д. не се поддържат.

Преценявайки, изложеното в депозираната по делото уточняваща молба, съдът намира следното:

От съдържащите се фактически твърдения в исковата молба и уточняващата молба към нея, от които ищецът извлича претендираното право и отправеното искане, е видно, че по първия предявен иск, съдът е сезиран с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от осъществени действия от прокурори при Прокуратурата на Република България, довели до образуване на наказателно производство срещу П. и несправедливото му обвиняване в извършване на престъпление.

На съда е служебно известен фактът, че срещу ищеца е било образувано ДП № 248/2014 г. по описа на РУ- Харманли, а след това и НОХД №169/2015 г. на Окръжен съдКърджали, приложени по гражданско дело №1330/2021 г. по описа на ПОС, I –ви граждански състав. По НОХД № 169/2015г. е постановена на 14.07.2016 г. присъда, с която подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. умишлено е умъртвил Н.Ш.Ш., както и е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. е държал описаните огнестрелни оръжия, като му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 14 години. С реШ.е на АС- Пловдив от 17.10.2017 г. по НОХД № 474/2016 г. присъдата, постановена от ОС - Кърджали, е изменена само относно режима на изтърпяване на наказанието. С реШ.е №105 от 23.07.2018 г. по н.д. №77/2018 г. на ВКС реШ.ето на АСПловдив е оставено в сила.

В настоящата искова молба претенцията на ищеца срещу Прокуратурата на Р България се основава на твърдени противоправни действия, свързани именно с производството по горецитираното наказателно дело, приключило с влязла в сила осъдителна присъда, като се търси от ответника обезщетение за вреди не в хипотезите, попадащи в приложното поле на ЗОДОВ, а в качеството му на „възложител“ на работа на прокурори за извърШ. от тях действия в кръга на функциите им в хода на наказателното 3 производство. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД, същата има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител. Според чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Съгласно трайно установената съдебна практика, функционалният имунитет изключва възможността за ангажиране отговорността на магистратите при правораздавателната им дейност, като установяване на факта на извършено престъпление представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск, за която съдът следи служебно. Доколкото липсват твърдения, че по отноШ.е на прокурор/и е била реализирана наказателна отговорност, то предявеният иск срещу Прокуратурата на Р България е недопустим, поради което на основание чл.130 ГПК исковата молба в тази част подлежи на връщане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Недопустими са и исковете, предявени срещу ******* Д. Г. С., Х. И. К. и ******* П.

Й. Ж.. Видно от изложените в исковата молба факти и обстоятелства, ищецът иска да се ангажира гражданската отговорност на ответниците като физически лица, но за действия, извърШ. при и по повод изпълняваните от тях функции на магистрати. Както се посочи, погоре, функционалният имунитет на магистратите, каквито ответниците безспорно са, не допуска ангажиране на личната им отговорност по повод действия, извърШ. в качеството им на съдия и прокурор, и е пречка срещу тях да бъдат предявявани искове, поради което и в тази й част исковата молба следва да бъде върната.

Предявени са искове срещу лицата С.Р.Т. и К. Д. Г.- ********** на МВР, взели участие в разследването по горепосоченото наказателно производство. Съгласно чл. 216, ал.

2 и 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР не носят отговорност към увредения за причинени нему вреди, освен в случаите, когато причинените вреди са резултат от престъпление или не са причинени при или по повод изпълнение на служебните задължения. В случаите, когато са произтекли вреди от техни действия/бездействия, отговорност носи държавата по реда на ЗОДОВ. По изложените съображения, предявените срещу тези лица искове също са недопустими.

Предявени са и искове срещу П. К. – **** ***** по НОХД № 169/15г. на ОС Кърджали, д-р Х. Д. Е. – **** ***** по същото наказателно дело, М. П. А. – ***** ****** на Община Маджарово, Г. В. З. и Ю. А. Ш.- свидетели по НОХД № 169/15г. на ОС Кърджали и И. Н. И.- взел участие като адвокат по същото наказателно дело.

Обстоятелствата, на които се основават претенциите, според изложеното от ищеца, всъщност се отнасят до факти, които биха могли да обосноват евентуалното възникване на наказателната отговорност на лицата – за вещите лица се твърди, че са изготвили неверни заключения, за свидетелите – че не са казали истината в съдебни заседания, за адвоката – че е говорил с друго лице да се убие П., за М. А. – че е наредил да бъде убит П., за да не се 4 разкрият кражби на имоти и злоупотреби с евросредства. Всички изложени срещу тези лица фактически твърдения излизат извън рамките на гражданския деликт, доколкото засягат въпросите за евентуалното извършване на престъпление. Гражданският съд не е компетентен да се произнесе по въпроса дали е извършено такова, освен в случаите на предявен иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК. В конкретния случай не се твърди от ищеца и не са приложени доказателства, от които да е видно, че срещу посочените лица е образувано наказателно дело, както и че същото е завършило с присъда или споразумение. Няма данни и образуваното наказателно производство да е било прекратено на някое от основанията, обосноваващи разглеждането на установителен иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК. Същевременно, след дадените указания на страната, в крайна сметка е изяснена нейната воля- а именно за предявяване на искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу тези лица. С оглед регламентирания в чл. 6 от ГПК принцип за диспозитивното начало и съдържанието на ал. 2, според която ищецът определя предмета на делото и вида на търсената защита, гражданският съд не може самостоятелно да въвежда допълнителни обстоятелства, които да бъдат изследвани в рамките на производството /като например разгледа непредявен установителен иск като предпоставка за допустимост на осъдителния/.