Решение № 90 от 11.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Ловеч, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500514 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 341, ал.1 вр. чл.344, ал.1 ГПК (въззивно производство по допускане на делба) С решение № 295/12.07.2022г. по гражданско дело № 577 по описа за 2021 година на РС – Ловеч, на основание чл.34 ЗС е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА:

1. з а ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на с.

Кърпачево, общ. Летница, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-1865/01.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, за който имот няма последно изменение на КК и КР, с адрес на поземления имот: ***, с площ 5400 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), няма предишен идентификатор, номер по предходен план: 390, квартал 48, парцел 3,4,5,6, при съседи: ***, ***, *** и

***, както и на построената в този и м о т СГРАДА с 1 идентификатор ***, със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, МЕЖДУ М. П. Н., с ЕГН **********, гр. ***, Ж.-С. Е. Д., ЕГН **********, гр. ***, Л. Д. – Д., гражданка на САЩ, родена на ********г. в М., с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. *** (чрез адв. А. Т. ) и С. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ул.

„Васил Петлешков“ № 1, при следните квоти: за М. П. Н. – 1/4 (една четвърт) идеална част; за С. М. Ч. – 1/4 (една четвърт) идеална част; за Л. Д. – Д. и Ж.С. Е. Д. – 1/2 (една втора) идеална част в режим на СИО.

2. ГАРАЖ с идентификатор *** по КККР на с. Кърпачево, общ. Летница, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-65/01.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, за който имот последно изменение на КК и КР е от 21.01.2021г., с адрес на поземления имот: ***, със застроена площ 15 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сграда: няма, предназначение: хангар, депо, гараж, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор *** по

КККР на с. Кърпачево, общ. Летница, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-65/01.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, за който имот последно изменение на КК и КР е от 27.01.2021г., с адрес на поземления имот: ***, със застроена площ 92 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма, предназначение: селскостопанска сграда, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, които имоти са построени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Кърпачево, общ. Летница, одобрени със Заповед № РД-18-65/01.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: с. *** между М. П. Н., с ЕГН **********, гр. ***, и С. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, при следните квоти: за М. П. Н. – 3/4 (три четвърти) идеални части; за С. М. Ч. – 1/4 (една четвърт) идеална част;

Постъпила въззивна жалба с вх. № 7813/09.09.2022г. от Л. Д. – Д. чрез процесуален представител адв. А. Т., със съдебен адрес: гр. *** срещу решението в частта, с която съдът е допуснал до съдебна делба на гараж с 2 идентификатор *** и масивна селскостопанска сграда с идентификатор *** при посочените квоти в съдебното решение.

Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които в своята съвкупност предизвикват както несъответствие между фактическите констатации на съда и обективната истина, така и несъответствие между правните му изводи и материалния закон. Било установено превратно действителното правно положение между страните, като са нарушени принципите за дирене на обективната истина. Счита, че изводът на съда, че М. П. Н. е придобил на оригинерно основание правото на собственост върху тази част от процесните имоти не е правилно. Сочи, че възлагателното постановление не е произвело вещно-правен ефект за една втора идеална част за двете сгради. Счита, че изводът на съда, че това придобивно основание е противопоставимо на Л. Д. – Д., е неправилно. Позовава се съдебната практика на ВКС, според която чл.239, ал.2 ДОПК началния срок за предявяване на иска започва да тече от обнародване на постановлението за възлагане в ДВ, а такива доказателства няма, поради което постановлението за възлагане е противопоставимо на ответницата. Твърди, че не е завършен фактическия състав по придобиване право на собственост, тъй като няма доказателства за обнародването в ДВ. Посочва, че публичният изпълнител не е уведомил съпруга недлъжник, че изпълнението се насочва вър. вещ от СИО, като не е спазил процедурата по чл.259 ДОПК. Затова счита, че двете представени от ищеца постановления не са породи вещно-прехвърлителен ефект за една втора идеална част. Посочва, че решението е необосновано, тъй като съдът не е подложил на съвкупен анализ представените по делото доказателства. Моли съда да отмени решението в обжалваната част като допусне делбата между М. Н., С. Ч. и Л. Д. – Д..

В срока за обжалване на съдебното решение Ж.-С. Е. Д. не подава въззивна жалба.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият М. П. Н. чрез процесуален представител адв. С. Л. изразяват становище, че решението е валидно, допустимо, правилно и обосновано. Счита, че изводът на РС – Ловеч е правилен досежно, че липсват данни същата да е предявила иска от една година след извършена продажба, което е стабилизирало правото на 3 собственост на ищеца. Счита, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.239, ал.2 ДОПК. Посочва, че титулът за собственост на държавата за процесните имоти е влязла в сила присъда, поради което въззивницата няма качеството на длъжник и делбата следва да се допусне само по отношение на М. Н. и Ж.-С. Е. Д.. Счита, че след като държавата е станала собственик въз основа на влязла в сила присъда, разпоредбата на чл.239, ал.2 ДОПК не е приложима. Счита, че в тежест на ответника е да докаже, че постановлението за възлагане е породило вещно-траслативното си действие, а не на ищеца и счита, че въвеждането на такъв довод е преклудирано на основание чл.266, ал.1 ГПК. Въвежда довод, че по делото не е доказано дали българското семейно право е приложимо в режима на имуществени отношения между Л.

Д. – Д. и Ж.С. Е. Д., за да се приеме, че има СИО. Следователно въззивницата не е доказала, че спрямо нея следва да намери приложение именно българското право в частта му за СИО, т.е. че тя е придобила имота в режим на СИО. Счита, че възражението дали съпругата е била уведомена по реда на чл.259, ал.1 ДОПК за производството по публичната продан не е предмет на делбеното производство, а въззивницата би могла да търси правата си по административен ред срещу публичния изпълнител. Сочи, че в делбения процес действията на публичния изпълнител не са предмет на делото. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана, да остави в сила първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно в обжалваната му час. Претендира разноски във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата С. М. Ч. не изпраща отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивницата Л. Д. – Д. и въззиваемият Ж.С. Е. Д. редовно призовани не се явяват и не изпращат представител. В писмена молба, чрез процесуален представител адв. А. Т. САК, депозират становище по същността на спора. Моли да се уважи въззивната жалба. Твърди, че липсата на обнародване в ДВ означава незавършен фактически състав по придобиване на имота. Позовава се, че в нарушение на чл.259, ал.1 ДОПК публичният изпълнител не е уведомил съпругата недлъжник Л. Д. – Д. за насоченото принудително изпълнение по ДОПК, поради което счита, че въззиваемият М. П. Н. не е придобил нейната 4

1/4 идеална част от процесните имоти.

В о.с.з. въззивникът М. П. Н., редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. С. Л. от АК – Ловеч. Моли съда да отхвърли въззивната жалба. Счита, че решението е правилно. В устните състезания и депозирани писмена защита излага становище, че М. П. Н. е придобил успешно една втора от процесните имоти въз основа на публична продан по ДОПК. Счита, че правилно съдът се е позовал на чл.239, ал.2 ДОПК, поради което не е било приложимо изискването за обнародване на постановлението за възлагане.

Счита, че Л. Д. – Д. не е трето лице, поради което не може да се позовава на чл.239, ал.2 ДОПК. Излага съображения, че приложимото право за семейните отношения между Л. Д. – Д. и Ж.С. Е. Д. не е българското право, поради което процесните имоти не са в режим на СИО. Позовава се на чл.79 КМЧП, поради което Л. Д. – Д. не е доказала да е придобила процесните имоти и не е съсобственик. Твърди, че въззивницата не е доказала идентичност на ответника Ж.С. Е. Д. и Д.Я. Д. Д., тъй като били копие от израелски паспорт на иврит и английски език, но не и превод на български. Счита, че възраженията дали съпругата недлъжник е уведомено или не за принудителното изпълнение по ДОПК не е предмет в делбата и същата може да търси правата си по административен ред. Счита, че следва да се присъдят разноски, тъй като искът за делба е отхвърлен на въззивницата, тъй като тя не е съсобственик. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК в о.с.з.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.273 вр. чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на обжалването

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, чрез представител с надлежно учредена представителна власт, при наличието на правен интерес от обжалване, заплатена е държавна такса поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

5

По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

От представените във въззивото производство копие от българска лична карта и паспорт (л.74-76 от делото) се установи, че въззиваемият е с имена Ж.-С. Е. Д. с ЕГН **********, роден е на ******** г. Лице с име на латиница JACOB DVIR DJERASSI, преведено Я. Д. Д. има израелско гражданство и е роден на ******** г. в България. От представеното свидетелство (л.30-33 от първоинстанционното дело) се установи, че на 20.03.1989 г. в Калифорния е сключен граждански брак между Я. Д. Д. (JACOB DVIR DJERASSI), роден на ******** г. и Л. К. (LORI ANN KAYE) , родена на ******** г. Записано е, че Я. Д. Д. има баща Е.ху Д. – Д. с произход България и майка Станка Касабова, също с произход България. В представения превод името Я. е преведен като ДЖЕЙКЪБ. От представеното пълномощно (л.35 от първоинстанционното дело) между въззивницата Л. Д. – Д. и адв. А. Т. се установи, че Л. Д. Д. е родена на ******** г. От всеки тези факти съдът направи два доказателствени извода. На първо място, с оглед имената на латиницата, идентичността на датата на раждане, както и близкия превод между Якоб, Джейкъб, бащиното име Е.ху и Е., съдът приема, че въззиваемият Ж.-С. Е. Д. е именно лицето Я.

Д. Д. (JACOB DVIR DJERASSI). На второ място, именно той е сключил граждански брак с въззивницата Л. К. (LORI ANN KAYE) в Калифорния, която е придобила фамилно имена Д. – Д.. Съдът приема за напълно доказани фактите за идентичността на лицето и именно, че страните по делото Ж.-С. Е.