Решение № 4784 от 21.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4784 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100110106 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 79, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът – „Юробанк България“ АД твърди, че на 16.09.2019г. между страните е сключен договор за потребителски кредит

№

FL1016556/16.09.2019г., съгласно който банката е предоставила на ответника потребителски кредит от 80 000 лв. Предвид непогасяването от страна на ответника на 7 вноски за главница и 7 вноски за лихва по погасителния план, на 15.11.2021г. е връчено уведомление от ищеца до ответника, че на основание чл. 14 от договора обявява задълженията по него за предсрочно изискуеми.

Моли да се постанови съдебно решение, с което да установи, че ответникът има следните задължения към ищеца на основание описания по-горе договор:

- 57 734 лв. главница, ведно със законна лихва от 17.03.2022 г. до окончателното заплащане на вземането;

- възнаградителна лихва в размер на 626,92 лв. за периода 16.08.2021г.15.11.2021 г.;

- мораторна лихва в размер на 501,67 лв. за периода 16.08.2021г.13.03.2022г.;

- такси по т. VI.5 от Общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лица във връзка с т. XVI, т. 10 от Тарифа за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД прилага по извършвани услуги 1 на клиенти – физически лица в размер на 12 лв. /от които 5 лв. – начислена на 18.01.2022г. – за ограничаване на нег.посл. ПК от 31 до 60дни и 7 лв. – начислена на 17.02.2022г. за ограничаване на нег. посл. ПК от 61 до 90 дни/ за периода 16.08.2021г.-13.03.2022 г. Претендира направените в настоящото производство разноски, както и сторените в заповедното производство, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – л. 102 от делото.

Ответникът – С. А. Б. в депозирания от него отговор твърди, че връченото му съобщение съдържа общото задължение, без да го конкретизират по отделни пера и срокове, липсва информация за кой период от време и в какъв размер задължението не е изпълнявано от длъжника.

Поддържа, че чл. 14 от договора е неравноправна клаузата на основание чл.

143, ал. 2, т. 7 от ЗЗП, тъй като се предоставя право на банката да забави предсрочната изискуемост, като по този начин кумулира неограничени във времето лихви. Посочва, че не е подписал общите условия. Оспорва, че представените по делото общи условия са действащи между страните към момента на сключване на договора за потребителски кредит, както и към момента на обявяване на предсрочната изискуемост от страна на банката.

Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове, како му се присъдят направените разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В направения доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 съдът е отделил като безспорни между страните факти, поради което същите не се нуждаят от доказване в настоящото производство:

- сключване на описания в исковата молба договор за кредит, - предоставяне от ищеца на ответника по този договор на сумата от 80 000 лв. и

- получаване от ответника на уведомление от банката за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по него.

От приетия по делото договор за потребителски кредит № FL1016566/16.09.2019г., се установява, че същият е сключен между ищеца, в качеството му на кредитодател, и ответника, в качеството му на кредитополучател за сума в размер на 80 000 лв., предназначен за текущи нужди и за срок от 84 месеца. В чл. 3, ал. 1 от договора е вписан размера на дължимата възнаградителна лихва –сбор от референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити /определен съгласно методологията, представляваща неразделна част от договора, а именно Приложение №1 – л. 15 – 18 от делото/ и фиксирана договорна надбавка в размер на 3, 5 %. В чл. 9 е уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Съгласно уговореното в чл. 14 от договора за кредит банката има право да обяви 2 задълженията по договора за изцяло или частично предсрочно изискуеми в случай, че кредитополучателят е допуснал просрочие на една или повече вноски по кредита. Съгласно чл. 17 от договора, неразделна част от него са: молба за отпускане на потребителски кредит /л. 22 – 23 от делото/, погасителен план /л. 19 – 21 от делото/. В т. 4 от раздела „декларации“ на искането за отпускане на банков кредит е вписано, че „В случай на неплащане по договора за кредит, заявявам ползването на допълнителна услуга за извършване на действия за ограничаване на негативни последици при просрочие, за която се дължи съответната такса, съгласно Тарифата на банката“.

На л. 46 – 48 от делото е представена Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България“ АД прилага по извършени услуги на клиенти – физически лица, като е отбелязано, че същата е в сила от 05.10.2021г. В т. 10 от посочения документ е вписана такса за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, която такса се начислява за предоставена услуга, в това число, но не само, за телефонни обаждания, изпращане на писма, покани и др., като се събира се събира за всеки от периодите на просрочие – на първия ден. Съгласно т.10 се начислява такса в размер на 5 лв. за просрочие от 31 – вия до 60 – тия ден и 7 лв. – за просрочие от 91 ден до 120 – тия ден.

На 15.11.2021г. е връчено лично на ответника уведомление за обявяване на просрочна изискуемост на вземанията по описания по-горе договор за кредит /л. 57 – 59 от делото/. В посоченото уведомление се обявява настъпването на просрочна изискуемост по отношение на общо четири договора между страните. Относно процесния договор е посочено: откога е настъпило трайно просрочие на плащането на месечните вноски – 16.08.2021г., размера на задълженията, които са в просрочие – 3 369, 20 лв., размера на задълженията към 11.11.2021г. по вид и размер: 61 315, 79 лв. – главница, 878, 38 лв. – лихви и 15, 38 лв. – такси.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира, като компетентно, обективно изготвено и пълно. В таблица №1 е посочено сумите, с които е погасявана главницата и размера на незаплатената главница – 57 734 лв. В таблица №2 е показан размера на начислената възнаградителна лихва за периода 16.08.2021г. – 15.11.2021г. – 626, 92 лв., в ред №6 от таблицата не е посочено, за този период да са извършвани плащания на тези суми от ответника, поради което тази сума остава дължима към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по процесния кредит и към настоящия момент. В таблица №3 е показана начислената мораторна лихва от банката за периода 14.02.2019г. – 11.06.2021г.

– 237, 74 лв., от които ответникът е заплатил 158, 29 лв. и остава дължима за 3 този период лихва в размер на 79, 45 лв. В таблица №4 са посочени начислените от банката такси общо по кредита – 256, 10 лв., платените от ответника – 244, 10 лв. и остават дължими – 12 лв. М заключението е посочено, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор са налице следните изискуеми и незаплатени от ответника задължения: 2 674, 52 лв. – непогасени вноски за главница и 826, 04 лв. – непогасени вноски за възнаградителна лихва.

Съдът не обсъжда другите представени по делото документи, тъй като счита, че същите са неотносими към предмета на правния спор.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно направения доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи настъпването на следните факти: съдържание на договора за кредит, сключен между него и ответника – права и задължения на страните и на съответните общи условия към него и размера на задълженията на ответника, към датата на която е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита /в които се включват тези задължения относно които е настъпила изискуемостта и отделно тези задължения, относно които е упражнено правото да бъдат обявени за предсрочно изискуеми/.

Съгласно същия съдебен акт в доказателствена тежест на ответника е да установи редовно изпълнение на задълженията си по процесния договор.

В направения доклад по делото съдът изрично е уведомил страните, че доколкото ответникът е физическо лице и има качеството на потребител по отношение на сключения договор за кредит, в настоящото производство ще бъде изследвано наличието на неравноправни клаузи в този договор.

Относно предявените искове

От описания договор за кредит и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че между страните е възникнало облигационно отношение, съгласно което ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 80 000 лева.

Съдът служебно следи относно наличието на неравноправни клаузи в договори, по които едната страна е потребител, доколкото последица от това е прогласяване на тяхната нищожност и съответно изключването им от договорното съдържание, съответно съгласно практиката на Съда на ЕС – заместването им с диспозитивни норми от вътрешното право. Съгласно установената практика една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки:

4

1. клаузата да не е индивидуално уговорена,

2. да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, 3. да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията, тоест съществено и необосновано несъответствие и

4. да е сключена във вреда на потребителя.

В разглеждания казус ответникът е направил възражение, че клаузата в чл. 14 от договора /цитирана по-горе в мотивите на настоящото решение/ е неравноправна, тъй като дава възможност на ищеца, кредитодател, да обяви предсрочна изискуемост когато той прецени. Не са ангажирани по делото доказателства, от които да се установи, че тази клауза е индивидуално договорена. Съдът счита, че така направеното възражение от ответника е неоснователно, тъй като посочената клауза е стандартна в договорите за кредит и предоставя възможност на изправната страна с волеизявление отправено до неизправната страна да промени договора, като преустанови разсрочването на задълженията на неизправната страна и същите станат изцяло изискуеми. В разглеждания случай от заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че за определен период от време ответникът е изпълнявал частично задълженията си, като след 06.08.2021г. настъпва пълно неизпълнение по отношение на заплащане на месечните вноски, а предсрочната изискуемост на задълженията е настъпила на 15.11.2021г., когато е връчено на ответника уведомлението от ищеца за това. От така описаното поведение и на двете страни по сделката, не може да бъде направен извод за недобросъвестност от страна на ищеца, тъй като видно, че не е голям период от преустановяване изцяло на изпълнението от длъжника и упражняване на правото на кредитора да обяви задълженията на длъжника за изцяло предсрочно изискуеми. От така изложеното съдът приема, че посочената клауза в сключения между страните договор не е неравноправна и съответно следва да намери приложение при уреждане на отношенията между тях.

Второто възражение на ответника относно липсата на определена информация в уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по процесния кредит, поради което същото не произвежда действие, съдът намира за неоснователно по следните съображения. Не е уредено в правна норма какво следва да бъде съдържанието на уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по един договор за кредит. В разглеждания случай описаното по-горе в мотивите на настоящото решение уведомление е видно, че съдържа ясно посочване на договора, по който са възникнали задължения на ответника, размера на незаплатените суми до датата на неговото изготвяне, размера на дължимата главница и лихви към посочена дата, в случай на предсрочно обявяване на изискуемост на 5 задълженията. Съдът приема, че това съдържание на уведомлението е достатъчно, за да може длъжникът да бъде осведомен относно конкретния договор, начина, по който се променя неговото задължение към кредитора и от кога. В случай на необходимост от повече данни и информация, или съответно възражения относно размера на задълженията и погасяването им, длъжникът има възможност да влезе в контакт с кредитора и да го информира.