Решение № 1131 от 25.09.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. Варна, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110202234 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на „А.И.“ООД, против НП № 032500228/21.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Варна, с което на осн. чл. 415в ал. 1 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.

61 и чл. 16 т. 1 б.б от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи /ДВ бр.

37/2024 г./ /Наредбата/във вр. с чл. 14 ал. 1 от Закона за здравословните безопасни условия на труд /ЗБЗУТ/.

В подадената до съда жалба се излага становище, че оспорваното НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Според въззивника в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и не е изяснена фактическата обстановка, по случая. Сочи се, че НП е съставено на основание изцяло на твърденията на съставителят му, който е посочил неточни и неясни факти и обстоятелства и не са проверени спорните факти, съгласно изискването на нормата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Релевира се аргумент, че описанието на нарушението не гарантира възможността на наказаното лице да бъде информирано какво нарушение му се вменява. Според въззивника при определяне размера на административното наказание, АНО не е взел предвид разпоредбата на чл.

27 ал. 2 от ЗАНН относно тежестта на нарушението и обстоятелствата касаещи извършване на същото. Иска се НП да бъде отменено и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство, въззивникът, редовно призован, не се явява, 1 не се представлява. Постъпили са по делото писмени бележки от адв. В. при ВАК, в качеството на процесуален представител на жалбоподателя.

В същите се навеждат допълнителни доводи за необоснованост на НП. Твърди се, че административнонаказващият орган не е съобразил че между „А.И." ООД и „Б.И. 1" ООД е сключен договор за изработка от 10.02.2025 г. за извършване на строителство с оглед на което няма основание да се ангажира административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, тьй като същото е възложило строителството на „Б.И. 1" ООД. Сочи се, че жалбоподателят няма качеството на строител съгласно според чл. 163 от ЗУТ. Релевира се довод, е налице фактическа и доказателствена необоснованост на административното обвинение, основано на предположения. Навежда се аргумент за несъставомерност на осъщественото деяние, доколкото сочените като нарушени норми не съдържат задължение за дружествотожалбоподател да не допуска лица при необезопасени контури на първа етажна плоча на сграда 3, чрез приспособления. Твърди се, че за същото деяние има образувано ДП, което обуславя недопустимостта на процесното административнонаказателно производство. Наказателни постановления по два за двете дружества. За този жалбоподател има още едно НП за същото нарушение, което прилагам.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Х., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, съответно да отхвърлите жалбата, като неоснователна. Считам, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното нарушение, а именно, че жалбоподателят не е обезопасил контура на втора излята плоча, в нарушение на чл. 61 и чл. 16 от Наредба № 2. Сочи се, че по силата на договора между „С.Л.Б.Д.“ ЕООД и „А.И.“ ООД, последният дължи изпълнението на уговореното строителство и има качеството на строител. Излага се становище, че в процесното НП ясно, точно и конкретно са посочени датата и мястото на нарушението, и всички други релевантни факти, съотв. същото отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Според процесуалния представител на въззиввника правилно е определена санкцията за извършеното нарушение, предвид настъпилата трудова злополука именно в резултат на неспазване на здравословни и безопасни условия на труд. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят на акта – свид. Е. Н. и свидетеля по акта Б. Д.. Приобщени са към материалите по делото писмените материали по административно-наказателната преписка .

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 21.04.2025 г. свид. Е. Н., на длъжност „началник отдел АИПО“ в , Дирекция "Инспекция по труда" – Варна и свид. Б. Д. - инспектор, Дирекция "Инспекция по труда" – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „А.И." ООД, с ЕИК 205829619, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бачо Киро", в строителен обект - „жилищен комплекс, състоящ се от четири многофамилни сгради'', находящ се в гр. Варна, УПИ LV-910, кв.1, по плана на СО „Пчелина", ПИ ***. Установено било, че дружеството има качеството на строител съгласно § 1, т. 2 от Допълнителни разпоредби Наредба №2 За минималните изисквания за здравословни и безопасни 2 условия на труд при извършване на СМР във връзка с договор за строителство от 10.02.2025 г. с който „С.Л.Б.Д." с ЕИК 148140372, (който има издадено разрешително за строеж за строителния обект) възлага на „А.И." ООД извършването на СМР в горецитирания строителен обект. Проверката е извършена във връзка с постъпила информация за настъпил инцидент с летален изход с Нури Карани Фейзула на длъжност „общ работник строителство на сгради" в „Б.И. 1" ООД с ЕИК 208096595 след падане от височина в посочения строителен обект. Констатирано е, че „А.И." ООД, с договор за изработка от 10.02.2025 г. е възложило на „Б.И. 1" ООД извършването на СМР в горецитирания строителен обект.

По време на проверката по работни места на 21.04.2025 г. в строителен обект - жилищен комплекс, състоящ се от четири многофамилни сгради", находящ се в гр.

Варна, УПИ LV-910, кв.1, по плана на СО .Пчелина", ПИ ***, като представител на страната в административното производство присъства Д.М.Д. технически ръководител строителство в .А.И." ООД.

При извършената проверка на място в обекта е установено, че дружествотожалбоподател не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните площадки, като не е обезопасило срещу риск падане от височина в опасната зона контура на втора излята плоча на кота -2,75, на сграда 3, към ниво терен на кота - 5,7, където работници на „Б.И. 1“ ООД с ЕИК 208096595 са извършвали СМР, преди да настъпи трудов инцидент с техен работник, чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце.

При така установените факти свид. Н. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 61 и чл. 16 т. 1 б.б от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР във вр. с чл. 14 ал. 1 от ЗБЗУТ.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 415в ал. 1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 300 /триста/ лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от приобщените по делото материали по АНП, както и о т гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 03-2500228/21.05.2025 г. е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, видно от заверено копие на заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ

3

Административно-наказателното производство се е развило в давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство.

Съдът намира, че в НП се съдържа надлежно описание на релевантните факти, в т.ч. на един от визираните в нормата на чл. 61 от Наредбата такива.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 16, т. 1, б. "б" от Наредбата строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба".

Нормата на чл. 60, ал. 1от Наредбата сочи, че работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства /напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни /защитни/ мрежи".

Разпоредбата на чл. 61 от Наредбата гласи, че паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение".

Нормата на чл. 14 ал. 1 от ЗЗБУТ предвижда, че юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.

В §1 от ДР на Наредба № 2 са дадени легални определения на използваните в нормативния акт понятия,според които т.2. "строител" е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. По смисъла на чл.163 от ЗУТ, към който препраща Наредба № 2, строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства, дружествотожалбоподател притежава качеството строител по смисъла на цитираните подзаконови разпоредби, който факт не се оспорва и от въззивника. Именно възложителят е посочен като субект на нарушението съгласно нормата на чл. 16 т. 1 б.б от Наредбата.

В случая обаче отговорността на въззивника е ангажирана на основание 4 разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ, която норма е привилегирована такава, приложима при констатация за маловажност на извършеното нарушение, като в този смисъл тази норма се явява заместваща общата санкционна разпоредба, която предвижда нарушението в диспозицията си. В случаите на допуснати от работодателя нарушения на здравословните и безопасни условия на труд, приложима е санкционната норма на разпоредбата на чл. 413 ал.2 от КТ, която обаче предвижда специален субект на нарушението, а именно – работодател.

Разпечатката съдържа 38 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50167442-eda7-4f29-a1b5-cbee5aadec7c