Решение № 161 от 07.05.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Севлиево, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230101337 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното

Предявени са искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 СК вр. чл. 76, т.

9 ЗБЛД.

Ищцата И. Т. Т. твърди, че е майка на детето Д. Л.ов П., род. 12.08.2019 г., родено от връзката й с ответника Л. Д. П.. Не било постигнато споразумение относно пътуванията на детето в чужбина, а ответникът не дал и декларация съгласие за пътуване на детето в чужбина и не съдействал за издаване на документи на детето във връзка с пътуване извън стрната. Горното мотивира ищцата да предяви иск за заместване съгласието на ответника за пътувания на детето до държавите бивши и настоящи членки на ЕС, Република Република Турция, Република Северна Македония и Република Сърбия, както и за издаване на необходимите документи за пътувания на детето.

Ответникът Л. Д. П. е депозирал отговор на исковата молба, в който твърди, че би искал да извършва преценка за всяко едно от пътуванията на детето и да дава съответното съгласие.

С протоколно определение от 28.03.2023 г. е одобрено споразумение между страните относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режимът на лични контакти с другия родител и издръжката му.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните по реда на чл. 12 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По молбата с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК

1

Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на децата им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се решава от съда по настоящ адрес на децата. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а СК.

Молбата е за съдебна администрация на граждански правоотношения. За да замести съгласието на родител за пътуване на детето му извън страната и/или издаване на необходимите за това документи, трябва между родителите на детето да е налице разногласие по спорния въпрос или да е налице обективна или субективна невъзможност за постигане на съгласие.

Страните са родители на Д. Л.ов П., род. 12.08.2019 г. Упражняването на родителските права е предоставено на майката привременно, с определение за привременни мерки по гр. д. № 1337/2023 г., на РС Севлиево, като с протоколно определение от 28.03.2023 г. страните са постигнали споразумение родителските права да се упражняват именно от майката, при която ще живее детето.

Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 КРБ всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите членки на ЕС е гарантирано и от чл. 3, § 2 ДФЕС и не може неоснователно да бъде ограничавано.

Съдът освен това намира, че в интерес на детето е да пътува извън територията на страната, за да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се разширява неговия мироглед, а пътуванията ще се отразят благоприятно на възпитанието и развитието му като цяло.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 на ОСГК на ВКС заместващо съгласие на един от родителите, по реда на чл. 127а СК, може да се даде само за пътуванията за определен период от време и до определен или определяем кръг държави и ако това е в интерес на детето.

Ищцата правят искане за заместване съгласието на ответника за пътуване на детето до държавите членове на ЕС и до съседните балкански държави Република Северна Македония, Република Сърбия и Република Турция, както и за издаване на необходимите документи за пътувания на детето.

Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл.

2

127а СК за пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и пространството. Затова искането на разрешение за пътуване на детето извън пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в чужбина.

По настоящото дело искането е достатъчно конкретизирано, за да изпълни формалните изисквания за редовност на исковата молба.

Посочените в молбата конкретни държави са страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г.: (видно от актуалния списък: https: //www. hcch. net/en/instruments/conventions/status-table/? cid=24), с функциониращи съдебни системи и Централни органи по конвенцията, поради което няма основание принципно да се отрече допустимостта за пътувания на детето в тези държави.

Съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което да се замести липсващото съгласие на ответника за пътуване на детето за период от пет години, предвид възрастта на детето (арг. чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗБЛД, според който паспорти на лица до 18 години могат да се издадат за срок до 5 години). Решението следва да се отнася до посочените по-горе държави.

Съдът намира, че е в интерес на детето да може да пътува в посочените държави с цел почивка, туризъм (всички държави, за които се иска заместване на съгласието, са традиционни дестинации за туризъм на българските граждани), образование (в бъдеще), спорт, среща с близки и роднини. Държавите са конкретни, всички са страни п о Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г., и в някоя от тези държави да е налице конкретен и реален риск по отношение на децата (размирици, военни действия, природни катаклизми и други).

От събраните по делото гласни доказателствени средства не се установи да има риск за детето да излиза извън пределите на страната с цел почивка с неговата майка, напротив установи се, че това е изцяло в интерес на детето.

В съответствие с това съдът счита, че следва да замести съгласието на бащата за пътувания на детето в тези държави, придружавано от майката в посочените държави.

Броят пътувания на година не следва да бъде ограничаван, но, за да не се откъсва прекомерно детето от страната, следва да се постави ограничение за обща продължителност на пътуванията на детето по волята на майката на година от общо 20 дни на година в поискания период – 01.06 – 31.08.

Следва да се даде заместващо съгласие и за издаването на международен 3 паспорт на детето.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД съгласието на бащата Л. Д. П., ЕГН **********, за пътувания на детето Д. Л.ов П., ЕГН **********, придружавани от майката И. Т. Т., ЕГН ********** , в държавите настоящи и бивши членки на ЕС, Република Северна Македония, Република Сърбия и Република Турция, за срок от пет години, за времето от първи юни до тридесет и първи август, без ограничение в броя на пътвуванията, но с обща продължителност на всички пътувания до 20 дни годишно, както и за издаване на международен паспорт на детето Д. Л.ов П., ЕГН **********, по молба на майката И. Т. Т., ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Окръжен съд Габрово.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4