Решение № 106 от 20.02.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Шумен, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20233630101996 по описа за 2023 година

Предявени са отрицателни установителни искове, с правно основание чл.439 от ГПК.

В исковата си молба, ищецът П. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** излага, че на 25.08.2023 г. е получил Покана за доброволно изпълнение-наследници, с изх. №18764/23.08.2023 г. по ИД №523/2023 г. по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д.З. с рег. №876 на КЧСИ, в качеството си наследник на непосочено в поканата лице. След извършена от ищеца справка по изпълнителното дело, същият установил, че делото било образувано срещу неговия баща И.Е. И., по силата на издаден по реда на чл.410 и сл. от ГПК изпълнителен лист. Баща му бил осъден да заплати следните суми: 1 699,00 лева, представляваща главница; 404, 36 левавъзнаградителна лихва за периода 05.08.2011 г. – 03.05.2013 г.; 320, 42 левамораторна лихва за периода от 05.09.2011 г. до 02.07.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2013 г., както и 48, 48 лева, и 100.00 леваразноски по делото. Изпълнителният лист бил издаден на 16.09.2013 г. По изпълнителния лист, през 2013 г. първоначално било образувано ИД№1120/2013 г. по описа на ЧСИ А.Т.. В последствие делото било прехвърлено на ЧСИ Д.З.. Ищецът твърди, че по молба на взискателя, ответник в настоящото производство- „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС 1

БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: ***, подадена на 21.01.2017 г., делото било преобразувано в ИД№1863/2017 г. по описа на ЧСИ Д.З.. На 08.12.2022 г. било отправено искане за конституиране на наследниците на починалия длъжник, но след извършена проверка, делото, на 09.12.2022 г. било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С молба от 23.02.2023 г. ответникът отново бил образувал изпълнително дело при ЧСИ Д. З. Ищецът счита, че предвидената в закона погасителна давност касателно гореописаните вземания била изтекла, излагайки правни доводи.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 4 973,17 лева, от която 1 699,00 лева, представляваща главница, за която по ЧГД №2040/2013 г. по описа на ШРС е издаден изпълнителен лист; 93,78 лева – законна лихва за периода 16.03.2023 г. – 06.09.2023 г.; 2 391, 97 лева – неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.); 230, 00 лева – адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 558,42 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, които суми са актуални към 06.09.2023 г., поради погасяване на вземанията по давност. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че оспорва иска и счита същия за допустим, но неоснователен, сочейки аргументи. Претендира разноски. Излага възражения за спиране и прекъсване на давността по отношение на оспорените вземания, поради което не е погасено правото му на принудителното им осъществяване.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Видно от приложените ИД№1120/2013 г. по описа на ЧСИ А.Т., преобразувано в ИД№20178760401863 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. №876 на КЧСИ, ИД№20238760400523 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. №876 на КЧСИ, се установи, че на 16.09.2013 г., по ч.гр.д. №2040/2013 г. по описа на ШРС е издаден изпълнителен лист в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за следните суми: 1 699, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги; 404, 36 лева- възнаградителна лихва за периода 05.08.2011 г. – 03.05.2013 г.; 320, 42 лева- мораторна лихва за 2 периода от 05.09.2011 г. до 02.07.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2013 г. до изплащане на вземането, както и 48, 48 лева, и 100.00 леваразноски по делото. По така издадения изпълнителен лист, първоначално, на 18.12.2013 г. е било образувано ИД№1120/2013 г. по описа на ЧСИ А.Т., като с молбата за образуване на изпълнително производство взискателят /„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/ е възложил на изпълнителния орган да пристъпи към изпълнение на правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. По делото е изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника, която е получена от последния на 10.04.2014 г., като са извършени и редица справки за адрес, месторабота и имущество на длъжника. В ПДИ съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че ако не изпълни задълженията си в двуседмичен срок от получаване на поканата, ще пристъпи към принудително изпълнение- опис на движими вещи на 23.04.2014 г. от 9.00 ч. до 17.00 ч. По делото, с уведомление от 10.03.2014 г. е наложен запор върху МПС.

Уведомлението е получено от третото задължено лице на 13.03.2014 г. На 08.06.2016 г. по делото е постъпила молба от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която дружеството е уведомило изпълнителния орган, че вземанията по процесния изпълнителен лист са му прехвърлени, като е отправил молба, на основание чл.429 от ГПК, да бъде конституиран като взискател по делото. В молбата ответникът, на основание чл.18 от ЗЧСИ, изрично е възложил на съдебния изпълнител да извършва всички необходими действия за осъществяване на вземането му. На 14.01.2017 г. ответникът е депозирал молба пред ЧСИ Д.З. с която е отправил искане ИД№1120/2013 г. по описа на ЧСИ А.Т. да бъде преобразувано под нов номер по описа на ЧСИ З. В тази молба дружеството е поискало да се извърши опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Съобразно молбата, изпълнението по разглеждания изпълнителен лист е продължило под новообразувано ИД№20178760401863 по описа на ЧСИ Д.З. с взискател ответното дружество.

По това дело, на 21.06.2017 г. е наложен запор върху вземания на длъжника по банкови сметки, находящи се в „УниКредит Булбанк“ АД. Запорът е наложен по молба на взискателя, подадена пред съдебния изпълнител на 17.05.2017 г. Третото задължено лице е признало вземанията по запора. В последствие третото задължено лице е уведомило съдебния изпълнител, че сметката на длъжника е закрита. С молба, постъпила пред ЧСИ на 20.02.2019 г., ответникът е поискал извършване на принудителни действия- опис на 3 движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Описът е насрочен за 17.07.2019 г. от 10.00 ч. до 17.00 ч. Описът не е извършен, поради нередовно призоваване на длъжника. С молба от 05.10.2020 г. взискателят е поискал налагане на запори върху трудово възнаграждение на длъжника и вземания по банкови сметки. На 08.12.2022 г. ответникът е подал молба по изп.дело, с която е отправил искане, на основание чл.429, ал.2 от ГПК да бъдат конституирани като длъжници в производството наследниците на починалия в хода на производството длъжник. Със същата молба е отправено и искане за извършване на посочени принудителни действия /опис на движими вещи в дома на длъжника/ срещу наследниците на длъжника. С постановление от 09.12.2022 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 23.03.2023 г., по молба на ответното дружество и по процесния изпълнителен лист е образувано ИД№20238760400523 по описа на ЧСИ Д.З.. С молбата взискателят изрично е поискал извършване на принудителни действия-опис на движими вещи, запори върху вземания. На съдебния изпълнител са възложени и действията по чл.18 от ЗЧСИ. По това дело също са извършвани справки, като е насрочен опис на движими вещи за 28.08.2023 г. от 10.00 ч. до 17.00 ч. С молба от 23.08.2023 г. взискателят е поискал да бъдат конституирани наследниците на починалия длъжникищецът по делото, като принудителното изпълнение продължи срещу наследника П. И., чрез налагане на запор и извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника. Със запорно съобщение от 03.08.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като на същия му е изпратена и покана за доброволно изпълнение, получена на 28.08.2023 г.

Ищецът е представил по делото издадената в настоящото производство обезпечителна заповед за спиране на изпълнението.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В разглеждания казус ищецът основава претенцията си на изтекла в негова полза погасителна давност касателно вземането на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък, тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Текстът на нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД гласи, че 4 ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно. От посочените материално правни норми се стига до извода, че погасителната давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.

Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЗД предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС в изпълнителния процес прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза, и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС . В конкретния случай безспорно се установи, че вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист са заявени от кредитора за принудителното им осъществяване по реда на чл.410 и сл. от ГПК. Въз основа на същия, се установи, че на 18.12.2013 г. първоначално е било образувано ИД№1120/2013 5 г. по описа на ЧСИ А.Т., като с молбата за образуване на изпълнително производство, взискателят /„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/ е възложил на изпълнителния орган да пристъпи към изпълнение на правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Предвид последното, съдът приема, че давността за оспорените вземания е била прекъсната на 18.12.2013 г., като от него момент е започнал да тече нов давностен срок /пет години за главното вземане и три години за вземанията за лихви/. По време на висящността на изпълнителното производство давност не тече съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №3/2020 г., ОСГТК. По делото са искани от взискателя, съответно предприемани от изпълнителния орган редица принудителни действия /10.03.2014 г.- запор върху МПС, 23.04.2014 г.- насрочен опис на движими вещи/. Взискателят многократно с изрични молби е отправял искания за предприемане на принудителни действия /през 2016 г. и 2017 г./. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС , след тази дата /26.06.2015 г./ давността е била прекъсвана с предприемане на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/.