Определение № 288 от 08.04.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Разград, 08.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20253300500183 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано по подадена частна жалба от П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ************ против Определение № 197/24.02.2025г., постановено по гражданско дело № 20243420102132 по описа за 2024 година на Районен съд – Силистра, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове, на осн. 130 ГПК. В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока посочен от съда и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК, приложим съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към тях, като предвид възраженията в частната жалба следва да добави следното:

Първоинстанционното производство е било образуване по предявени искове от настоящия частен жалбоподател против Република България, 1 представлявана от Министъра на финансите. Обобщено, в исковата молба се излага, че ищецът претърпял неимуществени вреди от в която твърди, че е претърпял вреди в следствие на непозволено увреждане по гр.дело №414/2024 година на Силистренския районен съд, търговско дело №244/2012 година и търговско дело №151/2014 година на Силистренския окръжен съд и в.ч.т.д.

№668/2023 година на Варненския апелативен съд. Също така твърди, че е претърпял вреди и по 12 броя преписки на РП-Силистра и една на РП-Дулово.

Поради постановяване на горепосочените актове ищецът претърпял неимуществени вреди, за които претендира обезвреда в размер от 1000 лв., предявен като частичен иск от 80 000 лв. С допълнителна искова молба уточнява, че не е провел процедура по Глава трета „а“ от ЗСВ. Също така уточнява, че изброените от него три съдебни акта и тринадесет прокурорски преписки са влезли в сила. Твърди, че магистратите работили по преписките и делата умишлено са ги решили в негова вреда и то под чуждо въздействие и са приели неистински доказателства.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че исковата претенция е недопустима, съгласно чл. 130 ГПК.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, от правна страна намира следното:

Предявените искове за обезщетение на вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати от органите на съдебна власт нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените производства, са недопустими. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол и когато са влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват.

Тъй като предявените искове за репариране на вреди, твърдени, че са причинени от постановените актове поради нарушение на националното законодателство, са недопустими, то и образуваното по тях производство подлежи на прекратяване.

Поради гореизложеното, обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено като недопустимо, следва да бъде потвърдено.

Такава е и съдебната практика намерила израз в постановените в производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК Определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4239/2022 г., III г. о., ГК и Определение № 60354 от 4.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV г. о., ГК, както и Решение № 88 от 27.06.2022 г. на ВнАС по в. гр. д. № 34/2022 г. /недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1880 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4353/2022 г., II г. о., ГК/, Определение № 703 от 12.12.2022 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 572/2022 г. /влязло в сила, тъй като с Определение № 1471 от 6.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1277/2023 г., I г. о., ГК е потвърдено разпореждане № 212/10.03.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 572/2022 г. на Апелативен съд –Варна, с което е върната частна касационна жалба вх. № 2

276/12.01.2023 г., подадена срещу определение № 703/12.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 572/2022 г. по описа на съда/.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 197/24.02.2025г., постановено по гражданско дело № 20243420102132 по описа за 2024 година на Районен съд – Силистра.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 274, ал.4 вр. чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3