Акт от 14.02.2019, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е

№ 74/14.02.2019 г., гр. Монтана

В името на народа

Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Административен съдия:

Мария Ницова при секретаря Л*** като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 646 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Е.И.Г.,***, против заповед с № 301з-3571/06.12.2018 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР/ОД на МВР/, гр. Монтана, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко наказание. Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност, съществено процесуално нарушение и такова на материалния закон.

Ответникът

- директор на ОД на МВР Монтана, чрез пълномощника юрк.Димитрова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Издадената заповед № 301з-3571 от 06.12.2018 г., е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 11.12.2018 г./л.18 от делото/. Жалбата е подадена на 21.12.2018 г., вх.№ 2440, директно в Административен съд Монтана/л.2 от делото/ или в рамките на законоустановения 14 –дневен срок, при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.

204, т.3 от ЗМВР, наказанията по чл.

197, ал.1, т.1 -3 от закона се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37/между които са и Областните дирекции на МВР/ „за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал.1, т.1 – 3“.

В случая, на жалбоподателя Г. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, представляващо наказание по смисъла на чл.

197, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Видно от оспорената заповед, както и от приложената кадрова справка с № 301р-24499 от 05.12.2018г./ л.71 от делото/, към датата на издаване на оспорената заповед Г. заема длъжността началник сектор/главен разследващ полицай/ в сектор“Разследване РУ Лом“ към отдел“Разследване“ към ОД на МВР Монтана, като специфичното наименование на заеманата от жалбоподателя длъжност е „ главен инспектор“.

Предвид посоченото и установено до тук, настоящият състав на съда намира оспореното дисциплинарно наказание за наложено от компетентен за целта орган, по отношение на което обстоятелство няма спор между страните.

Със заповед № 301з-1718/15.06.2018 г. на директора на ОД на МВР Монтана, е наредено да се извърши проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение на служител от РУ Лом. Данните са за служителя, главен инспектор Е.И.Г.

– началник на сектор“Разследване РУ Лом“ при ОД на МВР Монтана, че затруднява изпълнението на служебните задължения на свои колеги. Същите са отразени в докладни записки с рег.№ 294р-10309/13.03.2018 г.; № 294р-10311/13.06.2018 г.; № 294р-10312/13.06.2018 г.; № 294р-10313/ 13.06.2018 г.; № 294р-10314/13.06.2018 г.; № 294р-10315/13.06.2018 г.; № 294р-10316/13.06.2018 г. и № 294р-10318/13.06.2018 г. Заповядано е да се извърши проверка за изясняване на постъпили данни, касаещи действия на служителите и е назначена комисия и определен срок до 13.07.2018 г. Е.И.Г. е запознат със заповедта на 26.06.2018 г. и на същата дата е поканен да даде писмени обяснения. Г. е депозирал искане до комисията с УРИ № 301р-12881/29.06.2018 г./ л.35, л.38 и л.39 от делото/. Дисциплинарното производство не е приключило в първоначално определения срок. От председателя на комисията е постъпило искане УРИ № 301р-13630/12.07.2018 г. за продължаване на срока на проверката и със заповед № 301р-1981/12.07.2018 г., директорът на ОД на МВР е удължил срока до 12.08.2018 г./ л.36 и 37 от делото/.

За извършената проверка е изготвена справка рег.№ 301р-14290/20.07.2018 г., с приложени към същата докладни записки и сведения, подробно описани в приложение/л.19 и 20 от делото/, а посочените в приложението докладни записки и сведения /л.40-67 от делото/. Г. е запознат със справка рег.№ 301р-14290/20.07.2018 г., с приложени към същата докладни записки и сведения на 25.10.2018г., лично е записал дата и час и подпис/ гърба на л.20 от делото/ и е депозирал своите възражения УРИ 294р-19252/26.10.2018 г./л.21 и 22 от делото/. Поради това, че Е.И.Г. е ползвал продължителен отпуск – временна нетрудоспособност/болнични на л.68-70 от делото/ и предвид, че е направил допълнителни искания във възражението от 26.10.2018 г., отново е удължен срока на образуваната проверка по чл.205, ал.2 ЗМВР -заповед № 301р-3352/16.11.2018 г./л.23 от делото/, събрани са и допълнителни доказателства – сведения/л.24-28 от делото/.

В приложената справка, комисията назначена от директора на ОД на МВР Монтана, подробно е описала приетата за установена фактическа обстановка и е изразила становище, че с действията си Г. е нарушил „ етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, нарушение на чл.200, ал.1, т.12 ЗМВ, поради което предлагат спрямо същия да бъде взето отношение по дисциплинарен ред. Както вече бе посочено, Г. е запознат със справката на 25.10.2018г. и е дал своите възражения на 26.10.2018г./л.20-23 от делото/. След което в дисциплинарното производство са събрани допълнително поисканите доказателства, след което компетентният орган – директор на ОД на МВР е издал оспорената в настоящото производство заповед № 301з-3571/06.12.2018 г./л.15-18 от делото/. В заповедта много подробно е описана фактическата обстановка относно извършените от Г. нарушения на 06.06.2018 г. и на 08.06.2018 г., подробно са обсъдени събраните в производството доказателства във връзка с направените от Г. възражения/ обяснения. Въз основа на установените факти и обстоятелства е прието, че Г. с действията и поведението си е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а по точно т.13, б.“м“, съгласно която:“Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: недопускане тормоз на работното място - не допуска и не толерира деяния спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание“ и т. 67 от който гласи „В отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер“. Горното е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.

194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл. 200, ал, 1, т. 12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в MBР, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР„порицание“ за срок от шест месеца до една година. С действията си, подробно описани в т.1 и т. 2/ на 06.06. и на 08.06.2018 г./, главен инспектор Е.Г. е извършил нарушения на служебната дисциплина. Съгласно чл. 197, ал, 3, т. 2 от ЗМВР„На държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл.

195, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Съгласно чл.

196, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А съгласно чл.

196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Предвид посочените разпоредби на чл. 196 и 195 от ЗМВР и след като преписката е постъпила при ответника на 13.06.2018 г., то до датата на издаване на заповедта 06.12.2018 г., не са изминали повече от два месеца, предвид разпоредбата на чл.195, ал.3“Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск“, в конкретния случай Г. е в болничен от 17.06.2018 г. до 15.09.2018г.- 91 дни/л.68-70 от делото/, след което е в платен отпуск – 30 работни дни/съгласно удостоверение УРИ 301р-2292/29.01.2019г./л.105 от делото/; а от датата на извършване на нарушенията 06.06.2018 г. и 08.06.2018 г. до датата на издаване на процесната заповед не е изминал срок, по-голям от 1 година, поради което оспореното дисциплинарно наказание е наложено в законоустановения срок.

Спазено е и установеното от чл.

206, ал.1 от ЗМВР изискване дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Настоящият състав не приема за основателно изложеното в жалбата и в писмената защита становище, че не е спазено изискването на чл.206, ал.1 ЗМВР, т.к. не била отправена покана за изслушване. Безспорно в производството държавният служител е запознат с констатациите на комисията, извършваща проверка във връзка с дисциплинарното производство на 25.10.2018 г./гърба на л.20 от делото/. Същият очевидно е дал писмени обяснения, включително направил възражения на 26.10.2018 г., до директора на ОД на МВР, който се е запознал с тях, съгласно резолюция на 29.10.2018 г./л.21 и 22 от делото/. Това, че същите са наименувани от Г. възражение, не променя тяхната същност, т.е. същият е депозирал писмено своите обяснения и възражения и дисциплинарно наказващият орган не само се е запознал с тях, но е събрал допълнителни доказателства, т.е. изпълнена е разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР. Въз основа на които дисциплинарно наказващият орган е обсъдил и събираните допълнително доказателства, поискани но Г. и подробно е обсъдил всичко изложено в своето решение.

Ето защо, според настоящия състав на съда, производството по издаване на оспорената заповед се явява проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и съобразно установеното от нормите на ЗМВР и Инструкция № 8121з-470.

На следващо място, оспорената заповед се явява постановена в съответствие с изискванията за форма на този вид актове, установени с нормата на чл.

210, ал.1 от ЗМВР, предвид направеното в същата посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Според посочената като основание за издаване на оспорената заповед разпоредба на чл.

194, ал.2, т.4 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно разпоредбата на чл.

200, ал.1, т.12 от ЗМВР, дисциплинарното наказание „порицание“ се налага за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

В случая, съгласно оспорената заповед, жалбоподателят е нарушил т.13, б.“м“ и т.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според които норми“ Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: недопускане тормоз на работното място – не допуска и не толерира деяния спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание; „В отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер.“