Решение № 260498 от 03.08.2021, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№……. гр.Плевен, 03,08,2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ВЕРА НАЙДЕНОВА при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№6952 по описа на съда за

2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Пред

ПлРС е депозирана искова молба от

***, представлявано от ***, чрез адв.В.Г. от САК, против Н.М.Д., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 125,64 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер 15172031001 и 21,00 лева – неизплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 13,08,2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3855/2020 г. на ПлРС.

Сочи се, че вземането произтича от договор за ел.съобщителни услуги с кл.№15172031001/30,09,2013 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, допълнително споразумение към него от

16,12,2016 г., договор за лизинг от 16,12,2016 г. Твърди се, че неизпълнението на задължението на абоната да заплати потребените услуги за периода 08,06,2017 г. –

07,09,2017 г. довело до предсрочно прекратяване на договора на 03,10,2017 г.

/датата на деактивация на процесния абонамет, която се генерира автоматично/ и е ангажирало договорната му отговорност по т.2 от Договора, като е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 396,23 лева, от които се претендират 125,64 лева /за три месечни вноски от по 15,99 лева за мобилна услуга за №**********, три месечни вноски от по 17,99 лева за ползвана цифрова ТВ услуга и три месечни вноски от по 7,90 лева за ползван допълнителен НВО пакет/. Неизплатени са и 7 лизингови вноски в размер на 3,00 лева всяка по договора за лизинг от 16,12,2016 г. Твърди се, че с договор за цесия от 16,10,2018 г. „БТК“ ЕАД прехвърля вземането си срещу ответника на „С.Г.груп“ ООД, което дружество с последващ договор за цесия от 01,10,2019 г. прехвърля вземането срещу ответника на ищеца в настоящото производство, като е направен опит длъжника да бъде уведомен за извършената цесия, но няма представени доказателства за надлежното му уведомяване. Сочи се, че няма пречка уведомлението за цесията да бъде направено в настоящото производство с ИМ. Твърди се, че е образувано ч.гр.д.№3855/2020 г. на ПлРС и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Претендират се разноски. С молба становище от 28,07,2021 г. проц.представител на ищеца ангажира становище по същество на делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител – адв.И.Ц. от ПАК, в който се сочи, че искът е допустим и основателен с оглед представените доказателства. В с.з. ос.представител на ответника сочи, че единственото възражение, което би могъл да направи, е за надлежното уведомяване на ответника за извършената цесия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

От приложеното по делото ч.гр.д.№3855/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №2031/13,08,2020 г., с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца следните суми: сумата от 414,27 лева главница, както и сумата 205 лв. разноски по делото, от които 25,00 лв. внесена държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. Видно е, че длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за издадената заповед за изпълнение, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд, е депозирал искова молба за установяване съществуване на вземането, премет на разглеждане в настоящето производство.

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между „БТК“ ЕАД и ответника, предоставяне на дължимите по договора услуги, както и че задължението по договора е станало изцяло изискуемо; наличието на валиден договор за прехвърляне на вземането първоначално на „С.Г.Груп“ ООД и в последствие на ищеца; надлежно уведомяване на ответника за настъпилите цесии.

Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 06,07,2021 г.

Установява се от представения препис на договор за ел.съобщителни услуги с кл.№15172031001/30,09,2013 г., сключен между ответника и „БТК“

ЕАД, допълнително споразумение към него от 16,12,2016 г., договор за лизинг от 16,12,2016 г., сключен между „БТК” АД, в качеството на доставчик и Н.Д. в качеството на абонат, че страните са сключили договор, по силата на който на ответника са предоставени услуга ***с пакет НВО, за номер ********** – добавена услуга за мобилни данни ***и устройство на изплащане – ***.

Приобщена като доказателство по делото е и декларация, подписана от ответника, с която същият приема ОУ на доставчика на далекосъобщителната услуга.

От приложените по делото четири броя месечни сметки се установява начисленията за ползвани услуги и месечни вноски.

Видно е от приложените Общи условия, за които абоната е декларирал, че приема, че в чл.29 е бил регламентиран срок за плащане цената на предоставяните услуги 15 дни от издаване на съответната фактура, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число. Предвидено е в чл.41 от ОУ, че оспорване на дължимите по фактура суми пред БТК следва да бъде извършено в срок до 6 месеца от датата на издаване на фактурата.

Според предвиденото в чл.35.1 от ОУ неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.

Не се твърди от ответника плащане на начислените на начислените суми.

Установява се от представените преписи на 1/Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., сключен между „БТК” ЕАД, в качеството на цедент и „СГ Груп” ООД, в качеството на цесионер, 2/Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., сключен между „СГ Груп” ООД, в качеството на цедент и „Ю.” ЕООД, в качеството на цесионер, 3/извлечение от Приложение №1 към втория договор и 4/Потвърждение за прехвърляне на вземания на името на ответника, издадено от БТК ЕАД за цесията от 16,10,2018 г., че вземанията на „БТК”

ЕАД, произтичащи от сключения с ответника договор за далекосъобщителни услуги са били прехвърлени първоначално в полза на „СГ Груп”, а след това в полза на ищеца.

От представения препис на потвърждение за извършената цесия, изходящо от „БТК” ЕАД, чрез представляващия го изпълнителен директор се установява, че дружеството е упълномощило „СГ Груп” да уведоми по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на цедента лицата, чиито задължения са били прехвърлени по силата на сключения договор за цесия от 16.10.2018г., сред които и ответника по делото.

По делото не са представени доказателства за съобщаване на цесиите на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но по делото е приложено уведомление до длъжника за извършените цесии, изходящо от цедента по договора от 16.10.2018 г., чрез пълномощника му и от цедента по договора от 01.10.2019 г., което е връчено на ответника като приложение към исковата молба по правилата на чл.47 от ГПК.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „БТК“ ЕАД, предоставяне на дължимите по договора услуги, валидни договори за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало изискуемо, както и размерът на задължението - главница и лихви.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че длъжника е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя на праводателя си по сключените между ответника и него договори за доставка на телекомуникационни услуги.

От приетите по делото доказателства се установява, че вземанията, произтичащи от процесния договор са били прехвърлени на 16,10,2018 г. от страна на *** в полза на „***, а последното ги е прехвърлило на ищеца „Ю.” ЕООД на 01,10,2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера.

Съгласно трайната практика на ВКС, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).

В случая се установи от доказателствата по делото, че „СГ Груп” ООД е изготвило уведомление до длъжника за цесиите, извършени с двата сочени по-горе договора, в качеството на пълномощник на цедента по договора от 16,10,2018 г., съгласно изрично пълномощно за това действие и в качеството на цедент по договора от 01,10,2019 г. Не се установи уведомлението да е достигнало до длъжника преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Въпреки това обаче уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента по договора от 16,10,2018 г. е връчено на особения представител на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия, потвърден от цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.