Решение № 130 от 28.07.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Харманли, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200182 по описа за 2023 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.

Производството е образувано по жалба от В. А. А. с ЕГН ********** срещу НП №23-0271-000151 от 09.03.2023г. на ВПД Началник Група в ОД на МВР - Хасково, РУ Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200,00 лева за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно, необосновано и постановено при наличието на съществени процесуални нарушения в административно – наказателното производство. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения при съставянето на акта и издаване на НП. Моли за пълна отмяна на НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило подробно становище от пълномощника на жалбоподателя адв.Д. А. от АК – Хасково, упълномощен с пълномощно, приложено към жалбата, с което излага подробни съображения във връзка със съставяне на акта за установяване на нарушение, като твърди, че актосъставителят е допуснал съществени нарушения, които водели до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него НП само на това основание. Оспорва акта, който не съдържал всички необходими реквизити, предписани императивно от чл.42 ЗАНН към неговото съдържание и бил съставен от некомпетентен 1 орган. Посочва за нарушени административнопроцесуални правила при съставяне и връчване на акта. Същият бил необоснован, не били налице доказателства, които да установяват твърдяното нарушение и признаците на изпълнителното деяние по посочените разпоредби на закона, като било налице противоречие между описаното нарушение, приетото като нарушение и посочената разпоредба по която е квалифицирано, като дадената квалификация била неточна, неправилна и непълна. Не били събрани и приложени всички доказателства за изясняване на всички обстоятелства съобразно изискванията на закона. Оспорва истинността на констатациите в акта за установяване на административно нарушение и всички посочени в него обстоятелства. Налице били съществени нарушения на закона, допуснати от административно-наказващия орган при издаване на НП, тъй като същият е пристъпил към издаване на НП, без да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и без да прояви необходимата активност за разследване на спорните обстоятелства, и събиране на необходимите доказателства, като с това бил нарушен чл.52 от ЗАНН. В НП липсвали императивно предвидените от чл. 57 ЗАНН реквизити. Не били изложени всички обстоятелства от обективна и от субективна страна, които са от значение за дадената квалификация и всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна. Деянието не било констатирано по надлежния ред и се явявало несъставомерно по посочените разпоредби. Неправилно бил приложен закона, като дадената квалификация била неточна, неправилна, непълна и противоречива. Липсвали конкретни мотиви по всички обстоятелства от значение за отговорността, а изложените били неясни, неточни, неконкретни и НП било издадено от некомпетентен орган. Твърди, че нарушителят не е извършил посоченото в него нарушение, нямало и налице доказателства, които да установяват твърдените нарушения и не са налице признаците и изпълнителните деяния на посочените разпоредби на закона. Отговорността била погасена по давност. Посочва за нарушени разпоредбите на чл.27 и чл.28 ЗАНН, като не било обсъдено дали случаят не е маловажен или малозначителен, и не са изложени мотиви в тази връзка въпреки задължението на АНО за това, което също било основание за отмяна на НП. Жалбоподателят моли да се отмени изцяло атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.Претендират се разноските по делото.

Административно – наказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не се представлява. В изразено писмено становище представено по делото сочи, че в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар при възможност същият бъде определен в минимален размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

2

На 19.02.2023 г. в 12:55 часа в общ.Харманли, на път втори клас №76 на около един километър след населено място с.Българин посока към гр.Тополовград жалбоподателя управлявал лек автомобил „Мерцедес“320 ЦДИ с регистрационен номер **** лична собственост, като не осигурява достатъчно разстояние от движещото се пред него - лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.номер **** и го удря отзад, с което става причина за ПТП с материални щети е извършил нарушение „Водачът на пътно превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“.

За това деяние и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, предл.2 от ЗДвП на жалбоподателя В. А. А. е бил издаден АУАН серия GA№829310 и въз основа на него НП №23-0271-000151 от 09.03.2023г. на ВПД Началник Група в ОД на МВР - Хасково, РУ Харманли.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят М. С. – Младши автоконтрольор, в РУ – Харманли, съставя против жалбоподателя в не гово присъствие АУАН . Това процесуално действие извършва с участието на свидетеля К. Р.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическото нарушение, свързано с причиняване на ПТП поради неспазване на дистанция, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, а относно квалификацията, нарушението кореспондира с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя който не вписва възражения против констатациите.

Срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, законоустановения 7дневен срок, не е постъпило възражение.

В издаденото НП №23-0271-000151 от 09.03.2023г. на ВПД Началник Група в ОД на МВР - Хасково, РУ Харманли , АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 10.03.2023 година, видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена.

Приложена е и приета като доказателство по делото е и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателя е санкциониран за множество други нарушения на ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, всъщност това е единствено съставения акт за установяване на административно нарушение, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на 3 свидетелите М. С. и К. Р. относно обстоятелствата около съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение. По отношение на факта, че жалбоподателят е причинил ПТП и конкретно за механизма, съдът намира, че изложеното относно причината за настъпване на инцидента и механизма на транспортното произшествие съставлява извод от страна на актосъставителя и свидетеля по съставяне на АУАН за това обстоятелство, което се явява и въпрос по същество. Следователно, при неговото решаване съдът не е обвързан от преценката на органа на МВР, обективирана в АУАН, независимо от разпоредбата на чл. 189 ЗДвП, а напротив – тъкмо тя подлежи на съдебен контрол, доколкото за описаните факти актосъставителят и свидетелят при съставяне на акта, макар и лица от състава на службата за контрол в МВР, нямат преки и непосредствени впечатления. В конкретния случай обаче, въпреки положените от страна на съда усилия при упражняване на служебното начало, не се събраха допълнителни доказателства за да бъдат потвърдени откъм достоверност изложените в съставения акт за установяване на административно нарушение изводи досежно осъществената фактическа обстановка, което се явява въпрос по същество относно последиците от това разбиране.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 8 4 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Харманлийският районен съд, достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозирането й в РС - Харманли, от надлежно легитимирано за това действие лице,процесуален представител с пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съдХарманли. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления и електронни фишове районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, 4 ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението/фиша, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По делото е приета като доказателство и не се оспорва от страна на жалбоподателя Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, като акт, с който материално компетентния орган в изпълнение на предоставените му от закона правомощия делегира правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на ВПД Началник Група в ОД на МВР - Хасково, РУ Харманли в т.3.9 от заповедта, да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. Независимо от горното се прави възражение, че атакуваното НП е издадено от некомпетентен орган.

С оглед направеното възражение от жалбоподателя, че атакуваното НП е издадено от орган при липса на компетентност за това, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП., следва да се отбележи, че с приложената по делото оправомощителна заповед, компетентния орган е определен чрез посочване на съответната длъжност, но не и поименно. Последното предпоставя необходимостта от попълване на административнонаказателната преписка с доказателства от които да е видно, че издателя на АУАН, респ. НП е изпълнявал съответната длъжност към датата на издаване на процесния акт. С разпореждане от 03.04.2023г., както и с определение, постановено в открито съдебно заседание на