Решение № 7461 от 28.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7461 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110167140 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

В полза на „Топлофикация София“ ЕАД по ч.гр.д. № 38947/2023г. на СРС, 64 – ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. И. Д. и Т. И. Д. за признаване за установено, че дължат разделно, както следва : В. И. Д. – ¼ част и Т. И. Д. – ¾ части от следните суми : сумата от 706,79 лева - цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес: гр. София, ж.к.

„К*** аб.№252503 за периода м.05.2019г. - м.11.2020г., вкл, ведно със законна лихва за периода от 12.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 273,67 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. - 30.06.2023г., сумата от 7,34 лева възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м.07.2020г. - м.11.2020г., вкл., ведно със законна лихва от 12.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 1,95 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. - 30.06.2023г.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът В. И. Д. е представил доказателства за плащане на претендираната спрямо него част от задълженията по заповедта за изпълнение.

Длъжникът Т. И. Д. е подал възражение по чл.414 ГПК, с което оспорва вземанията по заповедта за изпълнение, като се позовава на погасителна давност.

На основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД само срещу Т. И. Д. за сумата от 530,09 лева - цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес: гр. София, ж.к. „К*** аб.№252503 за периода м.05.2019г. - м.11.2020г., вкл., ведно със законна лихва за периода от 12.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 205,25 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. - 30.06.2023г., за сумата от 5,50 лева - възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м.07.2020г. - м.11.2020г., вкл., ведно със законна лихва от 12.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 1,46 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. - 30.06.2023г., които вземания са включени в издадената заповед за изпълнение по 1 чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 38947/2023г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Позовава се на изтекла погасителна давност. Възразява, че липсва сключен договор между ищеца и ответника, както и сключен договор между ищеца и дружеството, извършващо дялово разпределение. Нямало доказателства за извършен отчет на реално доставената топлинна енергия в имота. Липсвали уговорени качествени параметри на услугата. Клаузата за рекламация в Общите условия на топлофикационното дружество била неравноправна, защото ограничавала възможностите на потребителите да възразят срещу изготвените от ищеца сметки. По делото не били представени фактури за задълженията, нито изравнителните сметки на дружеството, извършващо дяловото разпределение. Не били представени и отчетите за показанията на общия топломер. Били отчислявани технологични загуби без нормативно основание. При това сумите за доставена топлинна енергия били неоснователно завишени. Била нарушена нормата на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО, която изисквала в сметките да се включва само реално отчетеното количество енергия.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

Няма спор по делото, а от приетите по делото писмени доказателства (искова молба от В. И. Д. и Т. И. Д., по която е образувано гр.д. № 9765/2016г. за делба за делба на процесния имот и постановление за възлагане от 13.11.2020г. на процесния имот в полза на ответника Т. И. Д., влязло в сила на 04.12.2020г.) се установява, че от началото на процесния период – м.05.2019г., до 04.12.2020г. (дата, следваща процесния период) процесният имот е бил съсобствен между Т. И. Д. и В. И. Д. при следните квоти : Т. И. Д. – ¾ ид.ч. и В. И. Д. – ¼ ид.ч. С влизане в сила на постановлението за възлагане на имота - на 04.12.2020г., имотът е станал изключителна собственост на ответника Т. Д. (чл.496, ал.2 ГПК). Няма данни и твърдени ответникът да се е разпореждал с имота или на друго основание да е загубил правата си върху имота, поради което съдът приема, че през процесния период ответникът е притежавал ¾ ид.ч. от процесния имот. От това следва, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни 2

Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Уредбата в ЗЕ – чл.153 ЗЕ, относно това, че договорно правоотношение между клиент на ТЕ и топлопреносното дружество възниква без писмен договор е специална и изключва общата уредба на договорните правоотношения по ЗЗД. Общите условия по договора за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди влизат в сила след изтичане на 30 дни от публикуването им, без да е необходимо изрично писмено приемане – чл.150, ал.2 ЗЕ, която норма също е специална и не намират приложение правилата за обвързване на потребителите от общите условия по друг вид потребителски договори – чл.147а ЗЗП. Правото на Европейския съюз не предвижда забрана за уредения в ЗЕ начин за сключване на договор между клиентите на ТЕ за битови нужди и топлопреносното предприятие, т.е. без изрично сключване на писмен договор, а само въз основа на придобиване на вещни права (на собственост или на ползване) върху имота. Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите (чл.3, пар.5) не засяга националното общо договорно право като правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право не са уредени в тази директива. В това отношение в съображение 14 от Директивата се уточнява, че тя не следва да засяга националното право, което урежда например материята относно сключването или действителността на договора, в частност при липсата на съгласие за сключване на договора. При това в случая не може да става въпрос за това, че националната уредба относно сключване на договора между страните без изискване за писмена форма е в противоречие с европейското право. В този смисъл са и мотивите в решение по преюдициално запитване на СЕС от 05.12.2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17, което решение е задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Неоснователно е възражението, че този начин на заплащане на топлинната енергия е в нарушение на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО. Директивата няма пряко действие, след като е транспонирана в българското право в срока, указан в нея, което е станало чрез Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр.18 от 05.03.2004г., отм.) - арг. § 3 от ДР на ЗЕЕ (отм.).

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и такава не е била начислявана, тъй като радиаторите в жилището са демонтирани. Начислявана е била ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и ТЕ за битово горещо водоснабдяване (БГВ). ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна съгласно нормативните изисквания. Потреблението на топла вода е изчислено на база служебен отчет поради неосигурен достъп. Неосигуряването на достъп за отчет на водомера за топла вода е установено посредством приетия като доказателство протокол от 08.06.2020г., представен от дружеството, извършващо дяловото разпределение (участващо по делото като трето лице – помагач) – л.96 от делото. В този случай – при неосигурен достъп за отчет, изразходваното количество топлинна енергия за подгряване на вода се определя при норма за разход на 3 потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – чл.69, ал.2, т.2 от Наредба за топлоснадбяването.

При изготвяне на заключението са били взети предвид и отчетите на топломера на абонатната станция, стойността на отчетената топлинна енергия, както и отчисляваните технологични разходи (стр.4 от заключението).