Присъда № 150 от 20.03.2024, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 150, постановена на 20.03.2024 г. по НОХД № 14 550/2023 г. по описа на СРС, НО, 111-ти наказателен състав.

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против Б. Ц.

Б., роден на * г. в *, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН: ********** за това, че: на 24.01.2023 г. в гр. София, чрез бутане с ръце по тялото и събаряне на пода, причинил на В.

И. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лопатката на лявата ръка, довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка на И.

– престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. В пледоарията си акцентира, че от събраните гласни доказателствени средства по категоричен начин се доказва осъществяването на престъплението, като изтъква собствен доказателствен анализ. Поддържа, че свидетелските показания на В. И., Ц. Б. и С. И. установяват авторството и механизма на причиняване на телесната повреда. Излага съображения за извършване на изпълнителното деяние при форма на вина евентуален умисъл. Предлагана съда да наложи на подведеното под наказателна отговорност лице наказание към минимума, предвиден в санкцията на нормата, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено. Алтернативно съобразява възможността противоправното поведение на подсъдимия да бъде квалифицирано по чл. 133 от НК, като с наложи административно наказание „глоба“ в минимален размер.

Повереникът на частния обвинител предлага на съда да постанови осъдителна присъда. Набляга на изложените твърдения за неколкократни посегателства на привлечения към наказателна отговорност посегателства срещу пострадалата и семейството ѝ. Застъпва тезата за наличие на причинноследствена връзка между поведението на подсъдимия и причинените на В. И. увреждания. Счита деянието за извършено извършено при форма на вина евентуален умисъл.

Защитникът на подсъдимия предлага на съда своя интерпретация на доказателствената съвкупност, коментирайки опит на частния обвинител да изопачи механизма на възникване на изпълнителното деяние. Счита, че механизмът на причиняване на телесното увреждане, а именно – сблъсък между подсъдимия и С. И., при който тялото на последния влязло в съприкосновение с В. И., резултирало в бутане и падане на нейното тяло.

Развива становище, че подзащитният му не е формирал намерение да увреди здравето на пострадалата, а обратното – стълкновението е предизвикано от свидетеля И.. Намира за резонно приложението на института на случайното деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В заключение моли подзащитният му да бъде оправдан.

В своя лична защита и последна дума подсъдимият Б. Б. моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и 1 доказателствени средства, аргументите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Подсъдимият Б. Ц. Б. е роден на * г. в *, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН:

**********.

Свидетелката Ц. Б. и подсъдимият Б. Б. живеели заедно при фактическо съпружеско съжителство. В началото на 2023 г. двамата се разделили, а свидетелката се преместила да живее при своите родители свидетелят С. И. и пострадалата В. И., на адрес в *.

На 24.01.2023г. подсъдимият отишъл до жилището на семейство И.и, желаейки да разговаря с Б.. Частният обвинител В. И. му отворила вратата, като след влизането си в апартамента, подсъдимият Б. започнал да крещи и да иска да се види и разговаря със свидетелката Ц. Б.. Между Б. и Б. възникнал спор, като последният я хванал за косата.

Свидетелите С. И. и В. И. застанали между подсъдимия и свидетелката Ц. Б., за да му попречат да я удари. Частният обвинител стояла до своя съпруг. Свидетелят С. И. и привлеченият към наказателна отговорност започнали да се бутат взаимно, като пострадалата също се намесила, заставайки в близост до тях. Вследствие на взаимното бутане подсъдимият Б. започнал да избутва с ръцете двете лица, като при едно от тях, свидетелят С.

И. паднал върху дивана, а пострадалата, паднала на земята под масата. В резултат на това тя получила счупване на лопатката на лявата ръка.

Подсъдимият Б. се уплашил от случилото се, като помогнал на частния обвинител оказал откарвайки го с автомобила си до УМБАЛСМ “Н. И.

Пирогов”, където стоял по време на целия преглед, след което я върнал обратно. При прегледа в лечебното заведение счупването на костта било констатирано, на И. била поставена шина с предписание да носи същата за период от няколко месеца.

На 31.01.2023 г. В. И. посетила специалист по съдебна медицина, който изготвил Съдебно медицинско удостоверение (СМУ) № 38/2023 г., в което обективирал становището си за причиняване на трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник - контузия на левия горен крайник с обширни кръвонасядания по протежението му, счупване на инфрагленоидния туберкул на лявата лопатка, наложило репозицията му.

На 15.02.2023 г. до СРП бил подаден сигнал от пострадалата В. И., съдържащ описание на инкриминираното събитие.

По случая бил образувано досъдебно производство. В хода на разследването били разпитани в качеството на свидетели участвалите в конфликта Б. Б., Ц. Б., В. И. и С. И.. При техните показания разпитаните свидетели пресъздали своите субективни възприятия за случилото се. Също така била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), според заключението на която на пострадалата били причинени следните увреждания: оток и кръвонасядане на лявото рамо, лявата мишница и лявата 2 предмишница; счупване на лявата лопатка, реализирали медико-биологичния признак трайно затруднение движенията на левия горен крайник за период повече от 30 дни. Били приобщени и писмени доказателства и доказателствени средства като медицинска документация, свързана с травматичното увреждане на пострадалата свидетелка, както и справки за съдимост и в УИС на подсъдимия. Предвид съвкупния анализ на събраните в хода на разследването данни с Постановление от 22.08.2023г. към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК бил привлечен Б. Б.. В разпита си като обвиняем същите се възползвал от правото си да не ползва адвокатска защита и да не дава обяснения.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните в хода на наказателното производство гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите С. Б. И., В. И.

И., Ц. С. Б., М. Р. Г., частично от обясненията на подсъдимия, писмени доказателства, както и от писмените доказателства и доказателствени средства - трудова характеристика, медицински документи за извършен преглед от УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, СМУ, свидетелство за съдимост, справка за образувани прокурорски преписки, справка за притежавани от подсъдимия огнестрелни оръжия, справки за подавани жалби и сигнали срещу подсъдимия, справка за образувани граждански производства, по които страна е подсъдимия, справка за хоспитализация в психиатрична клиника на подсъдимия, справка за подавани сигнали до спешен телефон 112, веществено доказателство - диск, приобщени по реда и правилата на чл. 283 от НПК.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Б. Б. е депозирал непосредствени обяснения, при чието анализиране се изходи от правната им природа на доказателствен източник и средство за защита. Пред съда същият признава факта, че действително е посетил дома на свидетелката Ц. Б. и е избутал с ръце свидетелите С. И. и В. И., вследствие на което частната обвинителка паднала между масата и дивана. Също така отбелязва, че е оказал помощ на ударилата се като я закарал до лечебно заведение. Акцентира върху влошените му междуличностни отношения с двамата свидетели. По същество отрича да е бутал директно тялото на пострадалата.

Съдът кредитира с доверие твърдението на подсъдимия досежно твърденията му, че на 24.01.2023г. е посетил жилището на свидетелката Ц. Б., доколкото данни за този факт се съдържат и в показанията на пострадалата, както и на останалите преки очевидци на инкриминираното деяние. Не се поражда съмнение и по отношение сблъсъка между родителите на Б. и Б., в резултат на който частният обвинител паднала. Опора в останалия доказателствен материал намира и споменатото придружаване на И. до болницата.

Настоящият съдебен състав обаче приема за частично достоверни обясненията на подсъдимия относно начина на причиняване на телесната повреда. Поддържа се позицията, че деецът е избутал свидетеля С. И., но не е 3 докосвал жена му. Добавя, че пострадалата се намирала зад съпруга си, като при отместването на мъжа тя паднала и се ударила. В тази си част обясненията са вътрешно противоречиви, нелогични и в противовес на показанията на преките очевидци и заключението на вещото лице по изготвената съдебно – медицинска експертиза. Спрямо заетото от пострадалата място подсъдимият Б. излага твърдения, че тя била зад съпруга си, същевременно конкретизира, че не е видял свидетелката В. И. да е на това място. Съдът счита, че противно на твърденията му следва да се приеме, че подсъдимият Б. е съзнавал къде точно се намира И.. Непосредствената близост между тях и свидетеля С. И. доказва, че подведеното под наказателна отговорност лице е възприемало местоположението на пострадалата. В подкрепа на този извод са и свидетелските показания на свидетелите И., Б. и частния обвинител В. И., които доказват, че последната се е намирала не зад, а до свидетеля С. И.. Заключението на СМЕ в тази насока посочва, че за да се осъществи падането на пострадалата, е привнесена голяма кинетична енергия, причинена чрез бутане или блъскане, което трудно би могло да с осъществи без директен контакт, съчетан с интензивна кинетична енергия. По малко вероятната е хипотеза, изложена в обясненията на подсъдимия, че изобщо не е бутал частния обвинител, което се опровергава от показанията на последния като свидетел, както и от останалите свидетели Ц. Б. и С. И..

В противоположност на фактическите изложения за причиняване на увреждането са показанията на частната обвинителка В. И.. Разпитаната заявява пред съда, че при конфликта от едната страна стоял подсъдимият, а от нейно дясно съпругът . Свидетелката И. споменава, че е била блъскана както от свидетеля И., така и от подсъдимия Б., като изразява неспособност конкретно да назове кой е причинил падането ѝ.

При проведен допълнителен разпит частната обвинителка се солидализира с предходните си показания по повод блъскането от подсъдимия, като същевременно отрича тя да участвала в блъскането към него. Според съда преживеният шок от телесното увреждане и изминалият период от време са в достатъчна степен способни да възпрепятстват пострадалата да съобщи как е реализирано блъскането. Установените вътрешни противоречия с оглед лицата, които са я блъскали, са преодолени посредством прочитането на показанията от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК. Самата пострадала потвърждава, че е била блъскана с ръце както от своя съпруг, така и от подсъдимия.

Заявеното от нея е в синхрон с показанията на свидетеля С. И., който признава, че и тримата са се бутали едновременно. Твърдението на свидетелката съответства и на изложението на вещото лице, че кинетичната енергия за падането не е причинена от сблъсък с ръката на Б., а може да се дължи на контакт тяло в тяло. В тази насока следва да се допълни, че свидетелят И. описва как привлеченият към наказателна отговорност ги е бутал, като при един от тях, И. е паднал върху дивана, а пострадалата И. се е строполила под масата. Изложените данни водят до аргументиран извод за 4 бутане, насочено към частния обвинител, изхождащо от подсъдимия, довело до отблъскване тялото на И. и причиняването на телесно увреждане.

В подкрепа на кредитираните показания на частния обвинител са основата и тези на свидетеля С. И., доколкото той е бил очевидец на събитието, намиращ се в непосредствена близост както до пострадалата, така и до подсъдимия. Трябва да се отчете и връзката на семейни взаимоотношения със свидетелката Ц. И., но въпреки това му качество заявеното не налага изключването на изложението му от доказателствения материал. Напротив, доколкото то не е изолирано от останалата доказателствена съвкупност, следва да се счете за отговарящо на обективната действителност. При разпита си в съдебно следствие свидетелят С. И. отбелязва, че e бил застанал между подсъдимия и дъщеря му, като съпругата му останала до него. Вярно е също споменаването му, че се е намирал между пострадалата и подсъдимия. Последното твърдение не разколебава извода на съда къде е стояла пострадалата, тъй като изнесеното обстоятелство подлежи на всеобща преценка наред с другите материали. Обратното би довело до преекспониране на съобщената информация. Самият И. коментира как само той се е бутал с подсъдимия, а впоследствие се включила и съпругата му.