Решение № 3912 от 31.05.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……….. гр. София, 31.05.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2524/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 26331/27.02.2017 г., предявена от Ж.И.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П. НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******.

Ищецът

Ж.И.М. твърди, че със заповед № 33-34/13.10.2010 г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“, е бил задържан за срок от 24 часа, поради съмнение за съпричастност към извършено престъпление по чл. 195, ал. 4 и ал. 5, вр. чл. 184, ал. 1 НК.

Впоследствие, с постановление от 14.10.2010 г. на прокурор от Софийска районна П. по образуваното досъдебно производство № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № М-257/2010 г. по описа на СРП, ищецът бил привлечен като обвиняем, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

1 НК. С постановление от 14.10.2010 г. на СРП, ищецът бил задържан за срок от 72 часа. С определение от 17.10.2010 г. по НЧД № С-246/2010 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1500 лева.

С постановление от 28.02.2012 г. на СРП, досъдебно производство № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № М-257/2010 г. по описа на СРП, било прекратено частично спрямо ищеца и взетата спрямо него мярка за неотклонение била отменено.

На

19.12.2012 г., по същото досъдебно производство, спрямо Ж.И.М. било повдигнато друго обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т.

1, т. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 4 НК.

С постановление от 29.05.2013 г. на СРП, досъдебно производство № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № М-257/2010 г. по описа на СРП, било прекратено частично спрямо ищеца, на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради недоказаност на обвинението. Постановлението от 29.05.2013 г. влязло в сила на 05.06.2013 г.

Освен това, спрямо ищеца неправомерно били използвани и специални разузнавателни средства, без да е било налице разрешение по реда на чл. 174 НПК и без да е контролирано лице по чл. 12 ЗСРС. На 13.10.2010 г., на ищеца била и противозаконно задържана парична сума в размер на 432 лева, която впоследствие му била върната.

Ищецът твърди, че е с висше образование, с чисто съдебно минало и с безупречно име в обществото и в сферата на професионалната му изява. Ищецът изпълнявал длъжността „полицейски инспектор“ в група „Оперативна дежурна част“ към 05 РУ-СДВР. Бил назначен в системата на МВР на 01.09.1999 г. и работил в нея 11 години. След привличането му като обвиняем, срещу ищеца било образувано дисциплинарно производство и със Заповед с рег. № К-12305/28.10.2010 г. на Министъра на вътрешните работи, ищецът бил временно отстранен от заеманата от него длъжност „полицейски инспектор“. Със Заповед с рег. № К-1469/15.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение било прекратено, поради извършване на деянието, за което му било повдигнато обвинение. По този начин, ищецът бил лишен от възможността да упражнява трудова дейност, да се издържа от доходите си и да обслужва банковия си кредит. Ищецът не могъл да си намери работа, както и да осигурява необходимите средства за издръжка на себе си и семейството си. Това принудило ищеца, на 21.06.2011 г., да вземе заем от М.П.Н., в размер на сумата от 15 000 лева.

Ищецът твърди, че незаконното му обвинение било широко публично разгласено чрез средствата за масова информация, като било отразено в редица електронни издания. В резултат на описаните незаконни действия, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от морален, психически и здравословен характер, силна стресова реакция, уронване на моралния му облик.

Ищецът бил принуден да понася всички ограничения, които качеството на обвиняем му налагали. Явявал се за всички разпити и процесуално-следствени действия, извършвани с него. Задържането му го поставило в принудителна изолация, ограничена била личната му свобода и неприкосновеност, правото му на личен живот, на предвижване, тайната на кореспонденцията му. Задържането рефлектирало по крайно отрицателен начин върху неговото самочувствие, себеусещане, развитие като пълноценна личност. Наранено било чувството му на справедливост.

Вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, ищецът бил в състояние на постоянна тревожност – да не бъде осъден без вина и да не бъде конфискувано имуществото му. Това влошило здравословното му състояние, а вследствие на стреса се развило ново заболяване – отлепване на ретината на дясното око и се задълбочили съществуващи заболявания – артериална хипертония. Обостряло се главоболието му, ищецът имал световъртеж, замайване, залитане, шум в ушите, за което многократно търсил лекарска помощ. Ищецът се променил, като от жизнен, енергичен и ангажиран човек, имал вид на травмиран, измъчен и видимо състарен. Ищецът се затворил в себе си, тъй като бил публично унизен. Били засегнати достойнството, авторитетът и професионалната му репутация, изграждани с години. Търпял ограничения в отношенията със семейството и с приятелите си, като непрекъснато бил принуден да им обяснява, че не е извършил престъплението, за което на два пъти му било повдигано обвинение.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сумата, взета по договор за заем от трето лице, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2013 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. НА Р.Б. е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло исковете с възражението, че са неоснователни. Заявява, че по делото не са ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и незаконното обвинение. Ответникът сочи, че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря нито за вредите, които са последица от дейност на МВР, нито за условията в арестите, нито за вредите, търпени за трети за спора лица. Изрично отбелязва, че П. не е разпространявала официална медийна информация за разследването, поради което и не следва да носи отговорност за негативния отзвук от разгласяването в публичното пространство на образуваното наказателно производство. Счита, че не е пасивно легитимирана да отговаря и за претендираните вреди от временното отстраняване от длъжност и последващото дисциплинарно уволнение на ищеца от системата на МВР, тъй като тези действия са предприети от друг орган. Освен това, вредите от прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не се намирали в причинно-следствена връзка с предмета по настоящото дело. Не се установявали и причините, поради което ищецът не е полагал труд, а обстоятелството, че е правил „лошо впечатление“ на потенциалните си работодатели, не можело да се вмени във вина на ответника.

Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в България. Освен това, самото досъдебно производство срещу М. по обвинението по чл. 202 НК, протекло в сравнително кратки срокове – около 6 месеца, като обвинителен акт срещу него не бил внасян в съда.

Ответникът възразява, че изцяло недоказан е искът за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 15000 лева, представляващи взет заем от лицето М.П.Н..

Ответникът възразява и срещу искането за присъждане на законна лихва, като сочи, че евентуално лихви биха се дължали от момента, в който постановлението за прекратяване на СРП е придобило стабилност, за което по делото не са ангажирани доказателства.

Съдът приема следното от фактическа страна:

На

13.10.2010 г., на основание чл. 214, ал. 2, вр. чл. 212, ал. 2 НПК, на ищеца е бил извършен обиск – видно от протокол за обиск на лице, съставен от следовател в отдел „Следствен“ при СГП. Обискът е бил одобрен с определение от 14.10.2010 г. по НЧД И-№ 3548/2010 г. по описа на СРС, НО, 2 състав.

С протокол за доброволно предаване от 13.10.2010 г., Ж.И.М. е предал за нуждите на досъдебното производство бял найлонов плик, съдържащ 2 бр. непопълнени еднократни пропуски да товарен автомобил от „К.“ АД с печати, 2 бр. непопълнен еднократен пропуск без печат, 5 бр. непопълнени разрешения за изнасяне с печат „РОС К. АД“ и др.

Образуваното на 13.10.2010 г., в СО-СГП, досъдебно производство № 195/2010 г. срещу Р.М.Д., Х.Г. Х., Ж.И.М., К.В.Т.и М. Г. П., за престъпление по чл. 195, ал. 5 и ал. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК за всеки от тях, е било констатирано с постановление от 14.10.2010 г. на Софийска районна П..

Със заповед № 33-34/13.10.2010 г. на инспектор при ОКП-ГДКП, гр. София, на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, Ж.И.М. е бил задържан за срок от 24 часа. Като основание за задържането му е вписано „чл. 195, ал. 4, ал. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК“.

С постановление от 14.10.2010 г. на следовател в отдел „Следствен“ при СГП по ДП № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че на 13.10.2010 г., в гр. София, от територията на „К.“ АД, в съучастие с Р. Х.

Д., М. Г. П., Х.Г. Х. и К.В.Т., използвайки МПС – товарен автомобил „Мерцедес Арктрос“, с рег. № ********, собственост на „Алианц лизинг България“, са отнели чужди движими вещи – около 35 тона метални отпадъци – 1 рулон поцинкована ламарина, 2 бр. ротори от електродвигатели, 1 бр. подемен електромагнит, собственост на „К.“ АД, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е в големи размери - престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 НК

С постановление от 14.10.2010 г. по ДП № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, спрямо Ж.И.М. е постановено „Задържане на обвиняемия до 72 часа“, с оглед осигуряване явяването му пред съда за разглеждане на искане на СРП за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С определение от 17.10.2010 г. по НЧД И № С-246/2010 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 2-ри състав, спрямо Ж.И.М. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1500 лева, вносима в 10-дневен срок. На 22.10.2010 г., така определената парична гаранция е била внесена – видно от платежно нареждане/вносна бележка от 22.10.2010 г.

Определението на СРС е било потвърдено с определение от 26.10.2010 г. по ВНЧД № С-861/2010 г. по описа на СГС, НО, ІХ-ти въззивен състав.

С постановление от 28.02.2012 г. на прокурор при Софийска районна П., на основание чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 199 НПК, наказателното производство по ДП № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. М-257/2010 г. по описа на СРП е частично прекратено в частта срещу Ж.И.М. – поради недоказаност на обвинението и е отменена взетата спрямо него мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1500 лева. Наказателното производство е продължи срещу Х.Г. Х., Р.М.Д. и К.В.Т..

С постановление от 25.10.2012 г. (л. 22, том 4 от ДП) на следовател в отдел „Следствен“ при СГП по ДП № 195/2010 г. по описа на СО-СГП, ищецът отново е бил привлечен като обвиняем за това, че на 13.10.2010 г., в гр. София, от територията на „К.“ АД, като помагач, след като се сговорил предварително с длъжностните лица Х.Г. Х. и К.В.Т.(служители в „К.“ АД), като извършители и Р. Х.

Д., като помагач, умишлено улеснил длъжностните лица Х.Г. Х. и К.В.Т.да присвоят чужди вещи: поцинкована ламарина, рулон с тегло 5 140 кг., на стойност 6 044.64 лева, поцинкована ламарина, пачка листа с тегло 5 000 кг., на стойност 6 055.00 лева и части от ебектродвигатели за сграп с тегло 35 660 кг. На стойност 15 993.51 лева, всичко на стойност 28 093.15 лева, собственост на „К.“ АД, поверени им в това качество да ги пазят, като за улесняване на присвояването извършил и друго престъпление по чл. 308, ал. 1 НК – съставил неистински официален документ, а именно „Еднократен пропуск за товарен автомобил“ № 0812, за осигурения от помагача Р. Х. Д. товарен автомобил „Мерцедес Арктрос“, с рег. № ********, собственост на „М.***“ ЕООД, използван за превоз на присвоените вещи, с който автомобил да бъде допуснат на територията на „К.“ АД, в периода от 01.10.2010 г. до 31.10.2010 г., от 08.00 ч. до 18.00 ч., и присвоеното е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 и т.2, вр. чл. 201, вр-чл. 20, ал. 4 НК.