Решение № 1266 от 08.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. Бургас, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20222100501954 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на населението“ –МВР, представлявана от главен комисар Николай Николов- директор, чрез пълномощник: главен юрисконсулт Татяна Стойкова , против Решение № 2299/20.10.2022г., постановено по гр.д.№ 4640/2022г. по описа на БРС, с което ответната Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на населението“ –МВР е осъдена да заплати на

Н. К. Д. сумата от 645,05 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен до 75,50 часа извънреден труд за периода от 01.11.2019г. до 10.07.2020г. по възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „старши спасител-началник смяна“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Бургас при Главна дирекция““Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, сумата от 151,36 лева обезщетение за забава, считано от 01.11.2019г. до 21.07.2022г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба на 21.07.2020г. до окончателното изплащане; присъдени са разноски в полза на ищеца в размер на 400 лева; Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на населението“ –МВР е осъдено да заплати по сметка на БРС общо 285 лева ,представляваща сбор от държавна такса от 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 185 лева.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано . Сочи се на първо място ,че на ищеца своевременно и коректно е отчетен и заплатен положение нощен труд за исковия период - съобразно специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен със специалната правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения нощен труд и че тази разлика представлява извънреден труд,който следва да се заплати съобразно часовата ставка „предвидена за заплащане на извънреден труд Несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на съда, че тази разлика представлява 1 извънреден труд, който следва да се заплати съобразни часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд.За да обоснове този извод, съдът неправилно е приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата с аргумент, че в противен случай служителите в МВР ще бъдат поставени в по- неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, регулирани с Кодекса на труда. Съдът не е отчел, че страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, а в ЗМВР липсва препращаща норма, която да даде основание за прилагане субсидиарно, както на Кодекса на труда, така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др.С оглед на горното, размерът на дължимото допълнително възнаграждение също следва да се определи съобразно специалните правила, разписани в ЗМВР и в издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, въз основа на призната от закона делегация.

Мотивите на съда, че при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд, не са съобразени с целта на коефициента да определи така възнаграждението на работника, че за положен от него 7 часа труд през нощта, той да получава възнаграждение за 8 часа труд, като в тези случаи работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал.1 от КТ.Извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.Получените часове в повече при преизчисляване на нощния труд в дневен създават неточно разбиране за извънреден труд.С оглед на горното, претенцията за преобразуване на отработения нощен труд в извънреден труд с коефициент 1,143, както и за заплащането на получения при преобразуването нощен труд в дневен с часова ставка за извънреден труд е незаконосъобразна.

Отделно от това, решението не е съобразено и с произнасянето на Съда на Европейския съюз с решение от 24.02.2022г. по дело С~262/2020г. по отправено преюдициално запитване от PC-Луковит по гр.дело № 606/2019г. до СЕС за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното законодателство.Според т.1 от решението на съда чл.8 и чл.12, буква „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като пожарникари и полицаи е пократка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.В полза на такива работници трябва да има други мерки на защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Отделно от това , неправилни са мотивите ,че при преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд -не са съобразени с целта на коефициента да определи така възнаграждението на работника ,че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд .В този случай работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не е налице работа извън установеното за работниците работно време /.Неточно е разбирането ,че получените часове в повече при преизчисляването на нощния труд в дневен представляват извънреден труд. Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че за процесния период по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР са действали Наредба 8121з-592/25.05.2015 г. и 2

Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи ,които са уреждали реда заа организацията и разпределянето на работното време ,дежурствата ,времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.В тах липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143 ,но липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово наложена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а като празнота в уредбата за държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота в специалната уредба следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата ,което правилно е сторил първоинстанционният съд Сочи се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период .Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен труд ,която се разделя на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл са изчислени положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция.

Сочи се ,че изводите не противоречат и на постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г-,образувано по преюдициалното запитване на РСЛуковит по делото със същия предмет на спора,като в него се стига до същия правен извод а именно ,че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен режим,като същевременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен .В т. 76 от решението на СЕС е изложено ,че аргументът за липсата на механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от правен и икономически порядък,видимо не отразяват допустима от закона цел ,годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането .

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод исковата молба на Н. К. Д. против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР- София.

Ищецът твърди, че в периода 01.08.2019г.- 10.07.2020 г. е полагал труд като „Старши спасител-началник смяна“ в Сектор СОД към РС “Пожарна безопасност и защита на населението” към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, като поради естеството си на работа полагал 24- часови дежурства, които се отчитали на тримесечие. Съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът бил със статут на държавен служител. Сочи се, че през процесният период били действали различни наредби, приети на основание чл.187, ал. 9 от ЗМВР, които впоследствие били отменени.

Поради тази причина се счита, че била налице празнота, която следвало да се запълни със субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С тези доводи сочи, че за периода 01.08.2019г.- 10.07.2020г. положеният от него нощен труд от 536 часа следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143 на 613 часа. Намира, че е положил извънреден труд от 77 часа, който работодателят не му бил заплатил.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с 3 което да осъди ответната страна да му заплати сумата в размер на 539 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден (нощен) труд за периода 01.08.2019г.- 10.07.2020г., приравнен към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и за присъждане на сумата от 30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на възникване на задължението до подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника, с който исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва наличието на служебно правоотношение между него и ищеца, който заемал длъжността „Старши спасител-началник смяна“ в Сектор СОД към РС “Пожарна безопасност и защита на населението“ към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР.Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по- специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за работници по КТ.

Заявява се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Навежда се за приложимостта и на две наредби Наредба № 8121з776/29.07.2016г. за реда за организацията,разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з36/07.01.2020г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи се, че цитираната в исковата молба Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. била отменена с Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., и препращала отново към Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г.