Решение № 3987 от 14.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3987 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330103593 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 367 от ТЗ.

Ищецът „Ди Ейч Ел Лоджистикс България“ ЕООД, ЕИК: 205178651, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Източна тангента” № 94, представлявана от **** П. П. и И. М., чрез пълномощник адв. Х. Х., е предявил против П. И. К., действащ като ЕТ „К. и ***- П. К.“, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Неофит Бозвели” № 11А, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 45/ 03.01.2024 г., издадена по частно гр. дело № 19384/ 2023 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, сума в размер на 2 313, 79 лева- главница, представляваща неплатена цена за извършена транспортна услуга по доставка на пратка с реф. № *******, по фактура № **********/ **** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението- 29.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът изпълнявал дейност като превозвач с всички средства на транспорт по суша, море и въздух. Между страните възникнали търговски отношения, в която връзка ищецът извършил в полза на ответника транспортна услуга, за което издал фактура № **********/ **** г. на стойност 2 313, 79 лева. Ответникът възложил на ищеца пратка (печатни платки) с комбиниран транспорт от К. към Б., с крайна дестинация- гр. П.. Пратката пристигнала в разпределителен център за **в П., от където била транспортирана до Б. и разтоварена в склад на ищеца на 09.09.2022 г. Доставката била извършена на 12.09.2022 г. и приета лично от ЕТ без забележки. Ищецът изпълнил 1 възложените му ангажименти по транспорта, но фактурата за услугата останала незаплатена.

За събиране на сумата се образувало заповедно производство по частно гр. дело № 19384/ 2023 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, по което се издала заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но длъжникът възразил и в срок се предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя допълнително и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че страните били в трайни търговски отношения, но стоката по процесната фактура не била получавана от ЕТ, а и нямало доказателства за подобно документирано предаване на това лице. Липсвали и доказателства, свързани с точното изпълнение на доставката, като представените товарителници не били относими към тази пратка. Отделно от това обаче, между страните съществувал спор и неуредени отношения по друга доставка- с реф. № ****, по заплатена фактура №*****/***** г. Твърди се, че тази пратка била получена в гр. П. от ЕТ с нарушена опаковка и повредена в нея стока, за което ищецът бил уведомен с писмо, с приложени към него снимки, но до момента той не желаел да се уредят отношенията между страните по съответната пратка. Стоката представлявала електронни платки, предназначени за влагане в автомобили и асансьори, като касаела функциониране на машини, създаващи висок риск за човешките живот и здраве. Цялата стока в пратката била повредена- нарушени опаковки и лош транспорт, което влияело върху функционирането на платките и машините. Стоката била бракувана, като стойността на вредата била 5 596, 46 лева, от които: бракувани вещи- 3 635, 48 лева и платена сума по фактурата- 1 960, 98 лева. В тази връзка именно се прави и възражение за прихващане. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

Във връзка с направеното в отговора възражение за прихващане ищецът е взел допълнително становище, като го оспорва по основание и размер. Счита, че претенцията за сумата от 5 596, 46 лева, представляваща имуществена вреда- стойността на повредени стоки от друга пратка, следвало да се предяви с насрещен иск или да се търси в отделно исково производство. По приемане на възражението за прихващане в процеса- предоставя на преценката на съда.

В отговор ищецът посочва, че не предявява насрещен иск за сумата от 5 596, 46 лева, а само прави възражение за прихващане на тази сума с предявената сума по исковата молба от 2 313, 79 лева, под формата на правопогасяващо възражение, допустимо за разглеждане в процеса.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 45/ 03.01.2024 г., издадена по частно гр. дело № 19384/ 2023 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, е разпоредено длъжникът (ответник) да заплати на кредитора (ищец) сума в размер на 2 313, 79 лева- главница, представляваща неплатена цена за извършена транспортна услуга по доставка на пратка с реф. № ****, по 2 фактура № **********/ **** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението- 29.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото: държавна такса- 46, 28 лева и адвокатско възнаграждение- 540 лева.

Заповедта за изпълнение е била редовно връчена на длъжника, който обаче е подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу нея, като заявителят в едномесечен срок е образувал настоящото производство по чл. 422 от ГПК.

Видно от фактура № **********/ **** г., на стойност 2 313, 79 лева, ответникът е задължен към ищеца за съответната сума, във връзка с доставка на стоки- печатни платки (реф. № *****). Към фактурата са приложени ЧМР товарителница (за международния превоз), както и товарителница за вътрешния превоз от **** г.

Според фактура № ****/**** г. на стойност 1 960, 98 лева, отново за доставка, но на други стоки (реф. № ****), същата е платена от ответника на ищеца.

Като писмени доказателства са приети писма (електронна кореспонденция) между страните по повод на процесните две фактури и отношенията във връзка с изплащането им, както и приложени снимки.

По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на счетоводството на страните е установило, че фактура № **********/ ***** г., на стойност 2 313, 79 лева е осчетоводена и от двете страни по делото, като същото се отнася и до другата фактура № *****/ **** г. на стойност 1 960, 98 лева, която сума била платена на **** г. Стоките по платената фактура били заведени в склада на ответника като материали (12 050 броя печатни платки) на обща стойност 17 373, 65 лева. Поради установена повреда на част от стоката (605 броя платки на стойност 3 902,21 лева), продуктите били бракувани с протокол от 18.07.2023 г., предвид негодност за употреба.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на по един св., ангажиран от всяка от страните (протокол от с.з. от 17.09.2024 г.). Св. В. Д. Н.- **** при ищеца, отговарящ за терминала в П., посочва, че отношенията с ответника се уреждали от колегите му в гр. С. и за този клиент знаел, че той лично трябва да пристигне да си взима доставката. Не се съставял протокол за предаването, защото тук нямало документи, които да се съставят, а всичко се организирало от С.. На стандартните клиенти всичко се занасяло до техен адрес, но с ответника било по- различно- той си го получавал сам от терминала. Св. нямал представа как се организира транспорта до техния терминал, това не било негово задължение, като той отговарял само за разтоварването на стоката в склада. Св. Г. А. В. познавал ответника, който им доставял платки. Спомня си случай на проблем с една доставка- отишъл до офис на куриер „****“, откъдето лично натоварил стока, която била облепена с фолио и външно нямала видими нарушения на опаковката. С автомобил закарал стоката до склада на фирмата им и като разтоварили с мотокар, установили, че вътре имало смачкани кашони, с разкъсана вакуумна опаковка. Уведомил ръководителя си за повредената стока, а той информирал ответника да се разбират какво ще правят нататък.

С определението за насрочване на делото съдът е приел за съвместно разглеждане в 3 процеса направеното от ответника в отговора възражение за прихващане.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор, че между страните са съществували търговски отношения, свързани с транспортни услуги и доставка на стоки чрез превоз от чужбина, като в тази връзка са били издадени и процесните две фактури.

По отношение на фактура № **********/ ***** г., на стойност 2 313, 79 лева, също няма спор, че тя не е била заплатена от ответника. Предвид обстоятелството обаче, че тази фактура е била отразена в счетоводството и на двете страни според заключението на вещото лице и доколкото те са търговци, по смисъла на чл. 55 от ТЗ, записванията в редовно водените търговски книги могат да се приемат като доказателство за сключените между търговците сделки. Ответникът е осчетоводил фактурата, с което я е приел, а това противоречи на твърденията му в отговора, че той не бил получавал подобна стока, защото нямало протокол за предаването й (макар и от свидетелските показания да се установи, че такива приемо- предавателни протоколи никога не били съставяни с този клиент). Няма никаква логика да се завежда официално в счетоводство на търговец фактура за доставка на стока, по която се дължи плащане, а същевременно такава стока въобще да не е получавана.

Освен това и в приложената електронна кореспонденция ответникът не оспорва, че дължи плащане по тази фактура, като заявява готовност да я плати, но само след като страните си уредят отношенията по повод на друга фактура, т.е. задължението се признава и чрез тези имейли. Фактурата е придружена и от международна товарителница за извършения превоз от чужбина до страната, както и от товарителница за вътрешния превоз, касае се за една и съща стока, предназначена за ответника, поради което от него се дължи и плащане по съответната доставка в размер на цената.

Досежно другата фактура с № ****/***** г. на стойност 1 960, 98 лева, отново няма спор, че тази сума била платена от ответника на ищеца на 12.09.2022 г., видно от ССчЕ.

Спорният тук въпрос обаче е в това дали е имало повредена при транспорта на стоката опаковка на част от детайлите, доколкото отношенията между страните по този повод не са уредени. В електронната кореспонденция ответникът е уведомил ищеца за проблема с тази доставка- пратка с нарушена опаковка и повредена стока, като е изпратил и снимков материал. В хода на разговорите по имейл ищецът пък е уведомил, че след своя проверка на транспорта не е бил установил някаква повреда на кашоните. На първо място, налице е уведомление за доставка на стока с недостатъци, като от разпитаните свидетели се установява, че стоката само се взема от ответника от терминала както е опакована, без да се съставят каквито и да е документи по приемането й. Веднага след като се е установила нарушената цялост на кашоните, които са били разтоварени в склада на дружеството, за което вещите са били предназначени, е сигнализирано, че има проблем. Оттук- ответникът след като реално е имал възможност да се запознае със състоянието на кашоните, доколкото св. посочват, че пратките пристигат опаковани и увити във фолио на палети, като се вземат така, без да се разопаковат един по един отделните кашони, за да се провери състоянието им, 4 е направил рекламация. Нещо повече, към писмата са приложени снимки на кашоните, от които е видно, че действително има смачкани, с нарушена цялост на опаковката кашони, като по отношение на тези снимки няма нито оспорване в имейлите, нито пък в хода на процеса. В писмата единствено е посочено от ищеца, че ще провери транспорта на стоката, но не се представят никакви доказателства- писмени или снимков материал, оборващ твърденията на ответника и неговите снимки. По делото съдът е разменил книжа преди насрочване, като е изпратил отговора на ответника на ищеца за становище и в постъпилото такова също не се взема отношение по приложените снимки. В първото с.з. отново няма тяхно оспорване и вече едва за пръв път в писмената защита, която обаче е след приключване на съдебното дирене, този снимков материал се оспорва, но това обстоятелство не може да се вземе предвид, защото възражението тук е преклудирано. В тази връзка няма пречка да се кредитира представения към отговора снимков материал, който в съвкупността с останалите ангажирани от ответника доказателства- гласни, ССчЕ и писмени, ги допълва, а не им противоречи- дори точно обратното.