Решение № 17768 от 03.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17768 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20221110152250 по описа за 2022 година

Ищецът твърди, че на 29.08.2014 г. е сключил с ответника договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*****, по силата на който на ищцата бил предоставен в заем кредит в размер на 3000 лв.

Обосновава се, че с влязло в сила решение по гр.д. № 39881/2020 г. по описа на СРС, 49 състав, съдът е приел, че процесният договор е недействителен, поради неспазено изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Аргументира, че в този случай ищцата дължи единствено чистата стойност на кредита. Релевира доводи, че същата е заплатила на ответника сумата в размер на 4407,86 лв., като обръща внимание, че главницата по договора за кредит е в размер на 3000 лв. Посочва, че претендира сумата в размер на 346,40 лв. като недължимо платена въз основа на недействителен договор за кредит, доколкото останалата част от надвнесената сума е погасена по давност.

Ответникът в законоустановения срок за отговор на исковата молба оспорва иска като недопустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

1

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По иск с правно основание чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически факти): Заплащане на сумата от ищеца на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че сумата е платена на годно правно основание.

Страните не спорят и се установява от писмените доказателства по делото, че на 29.08.2014 г. е сключил с ответника договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*****, по силата на който на ищцата бил предоставен в заем кредит в размер на 3000 лв.

С влязло в сила решение по гр.д. № 39881/2020 г. по описа на СРС, 49 състав е отхвърлен предявените ***** срещу М. Д. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че М. Д. М. дължи на ищеца сумата от 534.72 лева- представляваща главница по договор за потребителски кредит PLUS-***** от 29.08.2014, и сумата от 35.79 лева- мораторна лихва за периода от 05.01.2017 г. до 03.02.2019 г., заради нищожен договор за потребителски кредит PLUS-*****.

Доколкото нищожността на процесния договор е приета в мотивите на решението, настоящият състав намира, че следва да изложи мотиви за същото и в настоящото решение.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, такси, комисиони, възнаграждение за кредитни посредници и всички други разходи свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.С оглед на което съдът приема, че в общия размер на плащанията по договора е следвало да бъде включена и сумата в размер на 75 лева като такса по кредита.Освен това същата сума е следвало да бъде включена и в ГПР по договора.

Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се 2 изготвя на разбираем език и съдържа: т.10- годишен процент на разходите по кредита-ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Предвид изложеното като взе предвид, че не е посочен точният размер на ГПР /независимо, че не надвишава петкратния размер/, както и че не е посочена точно общата сума на плащанията по договора, дължима от потребителя, съдът намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата на стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита.

Страните не спорят, че ищецът е изпатил чистата стойност на кредита и сумата в размер на 346,40 лв., с която платеното надвишава чистата стойност на кредита.

Поради изложеното, съдът намира, че следва сумата в размер на 346,40 лв. е платена от ищеца на ответника без правно основание – въз основа на нищожен договор за кредит.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса в заповедното производство и сумата в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса за исковото производство. Адв. Н. И. има право на 360 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в исковото производство, определена от съда с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Адв. К.Б. има право на 50 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в заповедното производство, определена от съда с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

3

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ***** да заплати на М. Д.

М., ЕГН ********** сумата в размер на 346,40 лв. като недължимо платена въз основа на нищожен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*****.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***** да заплати на М. Д. М., ЕГН ********** сумата в размер на 25 лв., представляваща съдебни разноски за заповедното производство и сумата в размер на 25 лв., представляваща съдебни разноски за исковото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. ***** да заплати на адв. К. И. Б. сумата в размер на 50 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. ***** да заплати на адв. Н. И. И. сумата в размер на 360 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4