Акт от 30.11.2022, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

Гр. Силистра, 30 ноември 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Елена Чернева при секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм. д № 236 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството е образувано по жалба от Д.И.Д. с ЕГН– ********** *** срещу Писмо с УРИ 342000-21141 / 15. 11. 2021 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, с което е постановен отказ за извършване на промяна на регистрацията, зачисляване в региона и промяна на собственост на представения от него лек автомобил марка „Мерцедес“ , модел МЛ 270 ЦДИ“ с рег.

№ СТ 2069 АТ и номер на рама със символи: WDC1631131A522769, с които е бил първоначално регистриран.

Въз основа на извършен анализ на текста на писмото жалбоподателят счита, че с него са постановени два отказа: 1. относно пререгистрация на автомобила съгласно Наредба № I-45 от 24. 03. 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни и 2. относно възстановяване на идентификационния номер на автомобила съгласно Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство. Изложените доводи в жалбата са концентрирани около незаконосъобразността на втория отказ. Моли за отмяната на акта, за връщане на преписката на органа със задължителни указания относно възстановяване на регистрацията и последваща пререгистрация на автомобила, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, действащ чрез гл. юриск. на ОДМВР В. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна предвид безспорно установения факт, че е налице интервенция върху знаците на фабрично поставения номер на рамата на закупения от жалбоподателя автомобил.

Оспорва доводите в жалбата, че е бил сезиран с искане за предоставяне на административна услуга за възстановяване на номера на идентификационния номер на превозното средство. Подробни доводи излага в представени по делото писмени бележки. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Първоначално производството по настоящото дело е прекратено като недопустимо с мотива, че оспореното писмо има указателен характер и въпросът относно основателността на искането за пререгистрация на процесния автомобил е бил разрешен между страните в производството по адм. д. № 245 / 2011 г. на АдмС-Силистра. С Определение № 8542 / 05. 10. 2022 г., постановено по адм. д. № 8507 / 2022 г. на ВАС, прекратителното определение е отменено и делото е върнато на настоящата инстанция със задължителни указания за разглеждане на жалбата срещу постановения с оспореното писмо отказ за извършване на пререгистрация на автомобила след промяна на собствеността му.

С оглед задължителните указания на ВАС следва да се приеме, че се атакува се индивидуален административен акт – отказ за извършване на пререгистрация на пътно превозно средство след промяна на собствеността му, който акт подлежи на съдебен контрол. В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя относно обстоятелството, че оспореното писмо материализира два постановени отказа-за пререгистрация и за възстановяване на идентификацията на автомобила. За да са налице два отказа следва да са заявени две искания за предоставяне на съответните административни услуги. В настоящия случай, предвид установения начин на работа в служба „Пътна полиция“, описан в молбата от ответника (л.

56-57), липсва екземпляр от заявлението, по което е работил ответният орган, но са налице безспорни данни, че искането е било свързано с извършването на пререгистрация на автомобила–чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. Впрочем, обстоятелството, че след регистрирането в служба „Пътна полиция“ заявлението се връща на заявителя, се потвърждава и от материалите по приключилото адм. д. № 245/2011 г., от които се установява, че предходното заявление за пререгистрация е приложено в кориците на делото от самия жалбоподател и копието от него е заверено за вярност от процесуалния му представител и не фигурира сред документите, съдържащи се по преписката, т. е. този начин на работа е установен от години. Очевидно възприетият подход от администрацията на органа търпи сериозни критики, но само въз основа на липсата на заявлението не може да се счете, че е поискано предоставяне на две административни услуги. Относно вида на исканата услуга може да се съди както от текста на самата жалба (л. 4 от делото), така и от изявленията на адв. Б. в с. з. на 10.02.2022 г. (л.

52–гръб), а също и от отбелязванията в квитанцията за платена държавна такса за предоставяне на исканата услуга, в това число и за нейния размер-35 лв. (л.

62). Видно и от текста на самото писмо е обстоятелството, че органът е разгледал заявление за предоставяне на услугата „Промяна в регистрацията на пътно превозно средство“. Тази услуга е вписана под № 2677 в списъка на административните услуги. Административната услуга „Възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство“ е съвсем различна – същата е под № 454 от списъка на административните услуги и за нея се дължи съвсем различна държавна такса, съгласно чл. 25, ал. 12 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по ЗДТ – дължимата такса е 80. 00 лева. По делото липсват доказателства, че от страна на жалбоподателя е направено искане за предоставяне на подобна услуга и същият е заплатил държавната такса за нея, за да е налице задължение за органа да се произнася по подобно искане. Единствено от предпоследния абзац в писмото, който изцяло е с указателно съдържание, подобен извод не може да се направи.

Изцяло неоснователни са и изложените твърдения в жалбата (л. 5), че дори ако доводите за отказ за пререгистрация на МПС на осн. чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП и Наредба № I-45/2000 г. са законосъобразни и верни, то административният орган е следвало да спре това производство и да изпълни процедурата по Наредба № 8121з-1/02. 01. 2018 г. за възстановяване на идентификационния номер на автомобила и едва тогава да отпочне, или да откаже пререгистрация на МПС. Както вече се коментира, се касае за две отделни административни услуги, като инициативата за предоставянето им е на ползващото се от тях лице, което дължи заплащането на съответните такси за извършването им и след като органът не е бил надлежно сезиран от лицето за произнасяне с административен акт/услуга за възстановяване на регистрацията на ППС, за него не е възникнало задължение за предоставянето ѝ (в този смисъл Решение № 9908 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9545/2019 г.).

Въз основа на изложеното по-горе настоящата инстанция приема, че началото на административното производство е сложено с отправянето на искане от жалбоподателя с № 211099011826 от 04. 11. 2021 г. за предоставяне на административна услуга от ответния орган, свързана с промяна на регистрацията, зачисляване в региона и промяна на собственост на представения от него лек автомобил марка „Мерцедес“ , модел МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № СТ 2069 АТ и номер на рама със символи:

WDC1631131A522769.

Въз основа на искането е постановен отказа на органа, материализиран в Писмо с УРИ 342000-21141 / 15. 11. 2021 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, оспорването на който е повод за инициирането на настоящото производство. За обосноваването на отказа органът е приел, че на 14. 09. 2010 г. в сектор пътна полиция вече е било подавано заявление № 101099007703 за пререгистрация на процесния автомобил. При извършената идентификация е установена механична интервенция върху символите, определящи идентификационния номер на МПС, поради което е била издадена Заповед № 711 / 26. 10. 2011 г. от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР за отказ за регистрация, която е била потвърдена при оспорването ѝ по съдебен ред с решението по адм. дело № 245 / 2011 г. на Адм.С-Силистра. Органът е коментирал, че по случая е било образувано досъдебно производство, като предвид изтичането на давността за наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК, с постановление с изх. № 139/16 от 15. 10. 2021 г. е разрешено връщането на автомобила, в качеството му на веществено доказателство, на правоимащото лице – Д.И.Д..Коментирал е и Решение № 20137974 от 14.06.2021 г. на РС-София и по-конкретно заключението на вещото лице по назначената експертиза, че идентификационният номер на процесния автомобил с рег. № СТ2069 АТ не е автентичен, налице е преправка на автентичния такъв чрез механично заличаване на знаците от всички позиции и набиване на тяхно място на нови цифри и букви. Посочените обстоятелства са мотивирали органа да приеме, че предвид разпоредбата на чл.

143, ал. 1, т. 3 от ЗДвП не са налице условия за промяна на регистрацията на автомобила.

С оглед изложените по-горе обстоятелства настоящата инстанция намира, че оспореното писмо, макар и постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при съобразяване с процесуалните правила, е незаконосъобразно поради допуснато нарушение на материалния закон.

Органът се е произнесъл по същество на заявеното искане за промяна в регистрацията на процесния автомобил, без да съобрази, че по същото искане вече е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, който акт е бил потвърден изцяло при обжалването му по съдебен ред в производството по адм. д. № 245 / 2011 г. Решаващите мотиви на съда са свързани с обстоятелството, че при констатирана интервенция върху знаците на фабрично поставения номер на рамата органът в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП правилно е отказал пререгистрация на автомобила. Новите обстоятелства, на които жалбоподателят се позовава, за да поиска отново пререгистрация на същия автомобил, са свързани с влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 70208 /

2018 г. на Районен съд – София, водено между жалбоподателя и „Уникредит Лизинг“ ЕАД, с което жалбоподателят е признат за собственик на процесния автомобил. Правото на собственост на жалбоподателя не е било основание за постановяването на първоначалния отказ за пререгистрация, т. е. установяването му стои извън релевантните за преценка обстоятелства от органа. Нещо повече – както в производството по постановяването на първоначалния отказ, така и в производството по гр. д. № 70208 / 2018 г. на РС– София жалбоподателят се е легитимирал с един и същ титул за собственост – договорът за покупко-продажба на МПС от 13. 09. 2010 г., т. е. не е налице ново основание за придобиване на собствеността, въз основа на което да се търси нова пререгистрация и да се счете, че е налице основание за преразглеждане на искането. В този смисъл и предвид наличието на предходен отказ, органът не е следвало изобщо да разглежда заявлението по същество. В негова тежест съгласно чл. 27, ал. 2 АПК е било извършването на проверка на предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, като едно от изискванията за допустимост (чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК) е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая тази отрицателна предпоставка, препятстваща образуването на ново административно производство, е била налице, поради което административният орган е следвало да прекрати производството и да не се произнася по съществото на направеното искане, което не е сторено.