Решение № 2 от 03.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Варна, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20223100900372 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес ******, срещу Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. Граф Игнатиев №2, иск с правно основание чл. 558, ал.5, вр. с чл.557, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от 09.05.2020г., осъществено на път А-2, км.376+800 посока гр. Варна, по вина на водач на неустановен автомобил, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на посочените дата и място е настъпило ПТП между неустановен лек автомобил и мотоциклет марка „***“ модел *** с рег. №***, управляван от ищеца, при което последният пострадал.

Автомобилът предприел аварийно спиране без видима причина в дясната лента, в която се движил мотоциклетът. Ищецът предприел заобикаляне отляво, но при разминаването лекият автомобил внезапно тръгнал наляво и настъпило съприкосновение между автомобила и задната част на мотоциклета, който загубил устойчивост в резултат на удара и водачът на мотоциклета и спътничката му паднали. Водачът на неустановения автомобил напуснал мястото на произшествието, а ищецът и спътничката му получили травматични увреждания. След оказана спешна помощ и извършени прегледи, на ищеца била поставена диагноза и гипсова имобилизация, тъй като отказал оперативно лечение. На 11.05.2020г. ищецът бил приет в МБАЛ „Майчин дом-Варна“ ЕООД с оток и спонтанна палпаторна болка в лявото стъпало. Поставена му била диагноза – травма на други мускули и сухожилия на ниво глезен и стъпало вляво. Извършена била операция, след която била поставена мека имобилизация за 45 дни. Изписан бил на 14.05.2020г. с подобрение. На 17.06.2020г. ищецът бил прегледан от лекар поради болка и 1 затруднени движения, както и на 01.07.2020г. Били издадени болнични листи за 174 дни временна неработоспособност. Ищецът претърпял и продължава да търпи психически травми от случилото се. Появили се безпокойство, напрежение, невъзможност да спи спокойно, загуба на апетит и тегло. През м. март 2021г. бил насочен към психиатър и започнал лечение за няколко месеца. След настъпило подобрение започнал да шофира, но при сходни ситуации и при висока скорост се появявали напрегнатост, сърцебиене и изпотяване. Във връзка с ПТП било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, но към настоящия момент не са установени лекият автомобил и водача, причинил произшествието. При Гаранционен фонд била образувана щета №21210127/22.06.2021г., по която било определено и изплатено обезщетение от 25 000 лв. за неимуществени вреди и 126 лв. за имуществени вреди. С писмо ищецът възразил срещу определеното обезщетение за неимуществени вреди, което счита за занижено по изложени съображения. На 29.09.2021г. било определено допълнително обезщетение от 1000лв., но ищецът не е доволен от размера на заплатеното обезщетение, поради което предявява иска си. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца Н. Б. - адв. У. моли за уважаване на исковата претенция, която счита за доказана по основание и размер и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в производството.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Гаранционен фонд е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.

Заявява, че е определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер от 26 000лв., като в претендирания размер счита обезщетението за изключително завишено по изложени съображения. Поддържа се, че страните са постигнали спогодба по чл.365 ЗЗД и е сложен край на спора, както и че за фонда приложими са лимитите по чл.492 КЗ. Оспорва се началният момент на претендираното обезщетение за забава, като се моли той да е датата на завеждане на иска. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски. Преди откритото съдебно заседание ответникът Гаранционен фонд депозира молба-становище, чрез адв. Велева, с което заявява, че поддържа направените възражения и оспорвания с отговора на исковата молба, настоява за отхвърляне на предявените искове като недоказани. Оспорват се претендираните щети, в резултат на психически травми, които не били заявени и със завеждане на щетата пред Гаранционен фонд, като недопустими и неоснователни. Счита се, че претенцията за над изплатените вече 26 000 лева е неоснователна. Оспорва се КСМПЕ в психиатричната част, тъй като датирането на психични травми е през март 2022 г., което е след завеждане на претенцията. По същество се моли за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен и присъждане на разноските по делото.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са приети следните обстоятелства: че на 09.05.2020 г. е настъпило ПТП на път А-2, км. 376+800 посока гр. Варна, причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено и от което ПТП Н. Б. е претърпял телесни увреждания и неимуществени вреди. Установява се, че ищецът е подал претенция за изплащане на застрахователно обезщетение до ответника Гаранционен фонд, 2 въз основа на което е образувана преписка по щета № 21210127/22.06.2021г. и на ищеца е изплатено извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 26 000 лв.

От събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 324р-9169/09.05.2020 г., съставен от дежурен полицейски служител при ОД на МВР Варна, е видно, че е настъпило ПТП между неизвестно МПС и мотоциклет марка „***“ модел *** с рег. №***, управляван от ищеца. Вследствие на инцидента ищецът е претърпял телесни увреждания, подробно описани в медицинската документация. По случая било образувано досъдебно производство, водено срещу неизвестен извършител № 1021/2020 г. по описа на РУ Провадия при ОД на МВР Варна за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК – за това, че на 09.05.2020 г. на автомагистрала „Хемус“ при км 375+800 при управление на неустановен лек автомобил са нарушени правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на повече от едно лице – Н. Г. Б. и Т.Д.Я.. С постановление от 26.07.2021г. наказателното производство по посоченото досъдебно производство е спряно на осн. чл.244, ал.1, т.2 НПК поради неразкриване на извършителя на престъплението.

Приетите по делото медицински документи проследяват диагнозата, поставена на ищеца вследствие на инцидента, както и хода на развитие на възстановителния процес. При първоначалния преглед Н. Б. е приет с оплаквания от остра болка на ниво ляв глезен и стъпало, поставена е гипсова имобилизация. На 11.05.2020г. е извършена оперативна интервенция:

Прикрепване наново на сухожилие в областта на ляво стъпало с оглед травмата на други мускули и сухожилия на ниво глезен и стъпало вляво.

Установено е счупване на IV-та и V-та метатарзални кости вляво и скъсване на сухожилието в същата област. Поставена е мека имобилизация.

Представени са амбулаторни листи от прегледите, осъществявани след оперативната намеса, които констатират първоначалните следоперативни отоци, ограничението в обема на движение и постепенното отшумяване на болковите симптоми и оточните признаци, подобрението на подвижността на глезенната става. Периодът, през който лечението и възстановяването на ищеца е продължил, според писмените доказателства, е от май 2020 г. до октомври 2020 г., като болковият симптом и затруднението в движенията до пълен обем в областта на лявото стъпало не били напълно преодоляни.

Съгласно представените болнични листи, ищецът е бил във временна неработоспособност за 174 дни. Видно от приложените към исковата молба амбулаторни листи, през март 2022г. ищецът е посетил психиатър, като му е поставена диагноза „умерено тежък депресивен епизод“ и е назначена съответната терапия.

Разпитана по искане на ищеца е свидетелката Т.Д. - също участник в ПТП и във връзка от дълги години с ищеца. Тя споделя за инцидента и за травмите, настъпили за ищеца – две счупвания в областта на костта на ходилото и скъсано сухожилие. Според свидетелката, физическото възстановяване на Н. Б. е било много трудно и продължително, в психически план инцидентът също му се отразил негативно на емоционалния свят, на съня и ежедневието. Поради затруднените движения в крака, се наложило и да загърби много от хобитата си – да кара мотор, да кара ски, да се разхожда в планината, да танцува народни танци, което от своя страна също дало 3 негативно отражение на психическото му здраве.

Съгласно изготвената и приетата от съда комплексна съдебномедицинска експертиза, травматичните увреждания, които е получил пострадалият – ищец са травма на ляво ходило – фрактура на пета стъпална кост, фрактура на фалангата на първи пръст, откъсване на сухожилието на предния голямопищялен мускул и контузия на гръден кош – болка в лява гръдна половина. Травматичните увреждания в лявото ходило са обусловили трайно затруднение във функциите на левия долен крайник за период поголям от един месец. Експертът, направил психиатричното изследване и отговорил на поставените задачи в тази част на комплексната СМЕ, е посочил, че в първите дни след инцидента ищецът е развил остра стресова реакция и последващи симптоми на разстройство в адаптацията. Според заключението на експертизата получените травматични и психични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Относно възстановителния период се сочи, че той обичайно е попродължителен и е очаквано да е от порядъка на 4-5 месеца. Болката би било възможно да съпровожда всеки един етап от травменото състояние и има индивидуален характер, а с най-изразен интензитет е била в първите дни след инцидента. Посочва се, че болковият синдром е възможно да е съпътствал и процеса на първоначалното раздвижване при физиотерапевтични процедури, както и натоварвания на крайника и определени движения. Неудобствата се свързват с използването на помощни средства – патерици за около 2-3 месеца.

Към момента на изготвяне на експертизата вещите лица заключават, че функцията на левия долен крайник е възстановена с почти възвръщане на пълния обем фунцкиониране на глезенната става, осигуряващи самостоятелно ходене и опора, като се наблюдават слабо изразени ограничения при определени движения. За остатъчни явления се посочват невъзможността за пълно свиване на ходилото към подбедрицата и несигурност в стабилността на ходилото при определени положения. Констатирани са и остатъчни психични симптоми при ищеца – специфична фобия от шофиране на мотор и афективни реакции с нормалпсихологична мотивация, свързани с ПТП-то. В съдебно заседание вещите лица защитават експертното си заключение, като още веднъж са обяснени настъпилите измения във физическото състояние на увреденото лице в областта на левия долен крайник: счупване на две кости – пета предна ходилна и фалангата на първи пръст, както и откъсване на залавното сухожилие на предния голямо-пищялен мускул, отговарящ за свиването на ходилото. По отношение на психологическото отражение в съзнанието и здравето на ищеца, вещото лице изразява становище, че към момента той е спокоен, с нормално психологично възстановяване на събитията, без да се наблюдават психопатологични симптоми, които да изискват някаква диагноза. За обичайни се сочат преживяванията му, съновиденията и реактивното му състояние като остатъчни симптоми.

Вещото лице счита, че ищецът притежава ресурса да се справи с психологическата травма, но след като има предписана антидепресивна терапия е добре да продължи приема на медикаменти, консултациите със специалист, както и препоръчва когнитивно-поведенческа терапия, съчетана с немедикаментозни методи.