Решение № 377 от 24.02.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 377 гр. Пловдив, 24.02. 2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия Пасков адм. дело № 1402 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба от А.Н.Б. с ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-135/26.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № **********/Протокол № N01069/22.02.2021 г., издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив.

Жалбоподателят счита, че така оспореното решение е неоснователно, както и, че са налице съществени разлики в изчисляването на внесените от него осигуровки и, съответно, ще се промени и индивидуалният му коефициент, използван за изчисляване на пенсията му. Счита, че при правилното изчисление за периода 01.01.2000 г. – 05.11.2000 г. ще се констатира по-голям от определения му вече служебно доход и ще се промени, съответно, ще се увеличи значително и размерът на изчисления му индивидуален коефициент в размер на 3.0858. Иска се отмяна на акта и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Подробни доводи излага в представеното по делото становище. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. М., счита жалбата за неоснователна и недоказана. В подробно писмено становище излага съображения, че атакувания административен акт е съобразен с административно производствените правила и не е в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № Ц2113-15-4382/06.11.2020 г. (л.8) жалбоподателят А.Б. прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1 - 2 от КСО. В заявлението си за пенсия Б. не е заявил, че желае пенсията му да се изчисли по реда но чл.70 ал. 4-7 от КСО, като се вземе предвид осигурителният доход за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж, преди 01.01.1997 г. и от осигурителния доход след 01.01.1997 г. до датата на отпускане на пенсия. Към заявлението Б. представя заверена осигурителна книжка № 73852-001/06.08.2004 г. за периода от 01.02.1999 г. до 31.03.2004 г.

С Разпореждане № ********** /протокол № N01069 от 22.02.2021 г. (л.114), издадено от ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Пловдив на жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл.68 ал.1 -2 от КСО, считано от 08.11.2020 г. Към началната дата на пенсията – 06.11.2020 г. лицето има навършени 64 г 03 м. и представя за периода от 06.10.1975 г. до 05.11.2020 г. с прекъсвания, редовно оформен осигурителен стаж, както следва:

- Осигурителен стаж от втора категория труд – 08 г. 00 м. 05 д.

Зачетеният осигурителен стаж по условията на втора категория труд е, както следва:

- от 24.09.1980 г. до 30.03.1982 г. – 01 г. 06 м 06 д. на длъжност „строител-каменоделец“, положен в СП „БКС“;

- от 16.04.1982 г. г. до 01.05.1984 г. – 02 г. 00 м. 15 д. на длъжност

„мозайкаджия“, положен в „Заводски строежи – ПС“ – Пазарджик;

- от 10.05.1984 г. до 15.10.1988 г. – 04 г. 05 м. 14 д. на длъжност „стъклар“, положен в „Заводски строежи – ПС“ – Пазарджик.

-

Общ осигурителен стаж от трета категория труд - 34 г. 00 м. 03 д.

На основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд – 44 г. 00 м. 09 д.

С цитираното разпореждане, издадено от ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Пловдив на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 06.11.2020 г. при навършена възраст 64 г. 03м., като е зачетен общ осигурителен стаж по чл.

104 от КСО превърнат към трета категория труд - 44 г. 00 м. 09 дни.

Определен е и индивидуален коефициент 3.0858. Същият е формиран от осигурителния доход за периода от 01.01.2000 г. до 05.11.2020 г. в размер на 404 923.75 лв., при спазване разпоредбата на чл.6 ал.2 от КСО. Определен е размер на пенсията съгласно чл.70 ал.1 от КСО – 1 716.98 лв.

В хода на административното производство, с писмо изх. № Ц2113-15-4382#2/17.11.2020 г.

(л.95) от отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Пловдив е изискано да се установят данните за осигурителния стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице в „Никан лайн“ ООД с ЕИК ********* за периода от 08.09.1998 г. до 31.01.1999 г. и в „Никан лайн“ ООД – клон с ЕИК 1121103380016 за периода от 01.04.2004 г. до 05.11.2020 г., съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Издадена е служебна бележка за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващо се лице с изх. № Ц2113-15-4382#3/09.12.2020 г. (л.23) за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., включително.

С Констативен протокол за извършена проверка по разходите на държавното осигуряване № КВ-5-15-00850072/04.12.2020 г. (л. 24) е констатирано, че за периода от 01.04.2004 г. до 31.12.2006 г. и от 01.01.2010 до 05.11.2020 г. не са внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице – съдружник в „Никан лайн“ ООД.

На основание чл.41 ал.2 от НПОС, осигурителният доход на лицето по договор за управление и контрол и от трудова дейност на изборни длъжности за периода от 01.01.2007 г. до 31.10.2010 г. и от 03.01.2011 г. до 05.11.2020 г е зачетен с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО. Осигурителният доход за периода от 01.01.2000 г. до 05.11.2020 г.- е зачетен, съгласно данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО (по данни от Регистъра на осигурените лица) – осигурителна книжка № 73852-001/06.08.2004 г. и Служебна книжка № Ц2113-15-4382#3/09.12.2020 г при спазване разпоредбата на чл.6 ал.2 от КСО.

Недоволен от така постановеното разпореждане, Б. го обжалва и с процесното Решение № 2153-15-135/26.04.2021 г. директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив оставя без уважение жалбата му против Разпореждане № ********** /протокол № N01069 от 22.02.2021 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване.

В акта си решаващият орган е възприел фактите, такива каквито са установени от длъжностните лица при ТП на НОИ – Пловдив, изложил е подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, и е приел, че размерът на ЛПОСВ на А.Б. е определен правилно и разпореждането следва да се потвърди изцяло.

По искане на жалбоподателя по делото е изслушана и приета с възражения от ответната страна съдебно–счетоводна експертиза /ССчЕ/, която съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвена и доколкото отговаря на поставените от жалбоподателя задачи.

В заключението на вещото лице е посочено, че осигурителният стаж на А.Б. е 44 г. 00 м. 09 д., в т. ч. от втора категория – 34 г. 00 м. 03 д. , а осигурителният доход, върху който са заплатени осигурителни вноски на осигурявано и самоосигуряващо се лице, едноличен търговец, изпълнителен директор, управител на търговско дружество, член на контролен и управителен съвет на ТД, общински съветник и др., възлиза в размер на 457 128.95 лв. Експертът е посочил, че индивидуалният коефициент на пенсия, отпусната след 31.12.2018 г. , с отчитане на пълния размер на внесените осигурителни вноски, в т. ч. и суми над максимално определения месечен осигурителен доход – 3.4358.

Всички извършени от експертизата изчисления за определяне на осигурителния доход и индивидуалния коефициент на А.Б. са показани подробно в табличен вид в приложение към експертизата.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че сумата от 457 128.95 лв., посочено от него, представлява общият доход, който е получило лицето, а не доходът върху който са платени осигурителни вноски. По отношение на доходът, върху който са платени осигурителни вноски на лицето, експертът сочи, че възлиза на 404 923.75 лв., така, както е установен и от административния орган. Посочва, че е извършил тези изчисления тъй като задачата му е поставена от жалбоподателя по този начин, но в същото време, като се зачете изискването на чл.6 от КСО за максимален ограничителен доход, сумата, върху която са внесени осигурителни вноски е тази, която е цитирал, и въз основа на нея е изчислен коефициентът, тъй като така е поискал жалбоподателят.

Възраженията на ответната страна по отношение на експертизата са, че същата е извършена и изчисленията са направени спрямо искането на жалбоподателя, да се вземат предвид при изчисляване на пенсията, доходите му, без да бъдат ограничавани до максималния осигурителен доход за съответната година, което противоречи на разпоредбата на чл.6 ал.2 от КСО. Процесуалният представител на ответника посочва още, че вещото лице, при изслушване на експертизата заявява, че действителният осигурителен доход, върху който са внасяни вноски е 404 923.75 лв. за периода 01.01.2000 г. до 05.11.2020 г., какъвто взет предвид от административния орган, а сумата от 457 128.95 лв., съставлява сумарно доходите на лицето за периода , без да бъде извършено ограничение до максималния размер на осигурителния доход за съответната година.

В хода на съдебното производство не се представят други доказателства.

При така установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.117 ал.3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил, както фактическите, така и правните основания за издаването му.

Съгласно чл.98 ал.1 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ - гр. Пловдив е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за отпускане и спиране на пенсиите. На основание чл.117 ал.1 т.2 б."а", ал.2 и ал.3 от КСО разпорежданията за отпускане и спиране на пенсиите подлежат на задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ в 3-месечен срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване са спазени. Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по обжалваното разпореждане с решение, с което го е потвърдил, като е изложил мотиви и подробни аргументи, в тази насока. Посочено е правното основание за издаването му, както и относимите правни норми, които обуславят постановяване на оспорения административен акт.

По делото безспорно се установи, че за процесния период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., въпреки подадените данни в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/, няма внасяни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице –съдружник в „Никан лайн“ ООД, а за периода от 01.01.2011 г. до 05.11.2020 г., няма подавани данни РОЛ, няма внесени осигурителни вноски. Видно от заключението на вещото лице не са открити и данни за платени осигурителни вноски от жалбоподателя за сочените периоди, тъй като вещото лице заявява, че посоченият в експертизата доход от 404 923.75 лв., който отговаря на установения от административния орган доход, е доходът, върху който са платени осигурителни вноски, и върху който следва да се зачете изискването на чл.6 ал.2 от КСО за максимален ограничителен доход. Предвид на това след като не са платени дължимите осигурителни вноски за определен период, съответно същият не може да бъде зачетен за осигурителен стаж.