Решение № 996 от 03.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. Пловдив, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330203094 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. В. Х., ЕГН ********** против електронен фиш № 10796141 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на К. В. Х. е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. В. Х., в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага аргументи за незаконосъобразно и неправилно издаден електронен фиш /ЕФ/ с искане за неговата отмяна.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, ОДМВР Пловдив, в депозирано до съда становище навежда аргументи за неоснователност на жалбата с искане същата да бъде оставена без уважение, а издадения ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата. Претендира сторените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Срещу жалбоподателя К. Х. е издаден обжалваният ЕФ за нарушение, извършено на 13.05.2025 г. в 00:38 часа в гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ 1Б, посока запад, установено и заснето с техническо средство „CELERITAS MVD 2020“, като при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, било прието за установено, че жалбоподателят Х. управлява МПС „Хюндай Соната“ с рег.№ *** със скорост от 63 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик жалбоподателя Х., който не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя Х. е наложена глоба в размер на 100 лв.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за недоказано по несъмнен начин авторството на нарушението. В издадена от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата, е предвидено, че (чл. 2) стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. От своя страна разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от същата Наредба предвижда данните за нарушенията, заснети с АТСС, да се събират, анализират и съхраняват в локална компютърна конфигурация, локален сървър на местно ниво или в централен сървър на национално ниво, като нормата на чл. 16, ал. 1 сочи, че данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТСС. При необходимост същите могат да се отпечатват, така както предвижда чл. 16, ал. 3 от Наредбата, като информацията по ал. 1 се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес.

Цитираната нормативна уредба сочи, че данните за установените нарушения на правилата за движение следва да се съдържат в снимковия материал и/или видеозаписа, заснет с АТСС, т. е. във формата и вида, изготвен 2 от АТСС, а в процесния случай на приложената снимка не е отразен разпознат от системата регистрационен номер на МПС. Доколкото електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, то в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин всички обективни и субективни признаци на административното нарушение, което в процесния случай не е било сторено по делото. Към атакувания електронен фиш е приложена една снимка – снимка № 020819 от 13.05.2025 г., 00:38:38,425 ч. Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. От приложената в административната преписка снимка обаче не се вижда регистрационният номер на заснетото МПС, поради което за съда остава неясно авторството на деянието. Наличният по делото снимков материал визуализира автомобил при липсата на ясна визуализация на регистрационния му номер и не подкрепя категорично обвинителната теза, че именно с това МПС, посочено като заснето в ЕФ, е точно това, чиято скорост на движение е била засечена като превишена в процесното време и място в нарушение на законово установеното правило на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Това от своя страна води до недоказаност на съществен елемент от обективната страна на административното нарушение, какъвто елемент е конкретното пътно превозно средство, засечено с АТСС да превишава ограничението на скоростта, а оттам и до недоказаност на твърдяното административно нарушение. Това от своя страна има за последица отмяна на оспорения електронен фиш.

За пълнота на решението следва да се посочи, че издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи. Описаното в него нарушението за скорост е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят да разбере за какво деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правилно е приложен материалния закон чрез съответна на фактическите констатации правна квалификация на процесното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Правилно е приложена и санкционната норма на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, доколкото от доказателствата по делото се установява, че нарушението е извършено при условията на повторност, за което е предвидено наказание в двоен размер, а именно 100 лева. Нарушението е установено със система за измерване на скоростта от типа „Celeritas MVD 2020“, одобрена и вписана на 13.12.2022г. под № В-70 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, доказателство за което е приложеното по преписката писмо вх./изх.№ 20-0077-1/12.09.2024г. на БИМ, ведно с копие на извадка на регистъра.

Използването АТСС е преминало проверка след ремонт, видно от Протокол от проверка № 150-СГ-ИСИС/08.04.2025г. на ГД „МИУ“, отдел „ИСИС“ към 3

БИМ. За използваното на процесната дата измервателно устройство е изготвен Протокол за използване на АТСС от 15.05.2025г., съдържащ изискуемите по закон реквизити. Налична е и снимка на разположение на АТСС, както и справка за собственост на МПС, с което се твърди да е извършено нарушението.

Не се споделя от съда твърдяното в жалбата нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и извода на жалбоподателя, че не е следвало да бъде издаден ЕФ, поради присъствие на контролен орган при установяване на нарушението. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител при издаване на електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението. Присъствието на контролен орган е с цел въвеждане на техническото средство в работен режим съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата, без възможности за въздействие върху измерването, регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява автоматично. В случая доказателства за намеса на полицейските служители в процеса на работа на мобилната система не са представени. Освен това спазване изискванията за работа с АТСС се установява от Протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който е официален удостоверителен документ, изготвен и в настоящия случай и приложен по преписката.

Неоснователно е и въззивното оплакване за неспазени изискванията за оповестяване местата за контрол /задължение за обозначаване чрез поставянето на пътни знаци и оповестяването в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи/. Към датата на извършване на нарушението – 13.05.2025г., тези изисквания на закона и на наредбата са отпаднали, поради което не следва да се доказва тяхното изпълнение.

Въпреки това, по изложените по-горе отменителни съображения, следва да отпадне административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, пълномощно, договор за правна защита и съдействие, видно от който, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 400 лева, което е било изплатено в брой. Уговореният и заплатен размер е справедлив и обоснован с оглед фактическата и правна сложност на делото и е в съответствие с предвиденото в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което и следва да се присъди изцяло.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 10796141 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на К. В. Х., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на К. В. Х., ЕГН **********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5