Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 851 от 02.05.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1281/2024
Вид
Решение № 851
Подписан
02.05.2024
В сила
31.07.2024
Състав
ДИАНА ИВАНОВА АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Бургас, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20242120101281 по описа за 2024 година

Производството е БЪРЗО – по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Ж. Г. , ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат З. Р., против Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков” - гр. Бургас, адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 19, представлявана от директора М.А., за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 2 339, 34 лева, представляваща дължимото увеличение на месечното възнаграждение на ищцата за положения от нея труд за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 27.02.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че за процесния период ищцата е заемала длъжността „***“ в ответното училище, като със заповед № ЛС-02-1469/03.07.2023 г. трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 04.07.2023 г. Твърди се, че на основание приетия държавен бюджет за 2023 г. на 10.08.2023 год. е сключен Анекс № Д 01192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. за промяна на чл. 27 от действащия КТД, по силата на който са увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието с не по-малко от 15%, считано от 01.01.2023 г. Навеждат се съображения, че ответникът дължи на ищцата предвиденото увеличение за процесния период, но не й го е изплатил въпреки отправена за това покана.

Сочи се, че по силата на допълнително споразумение № ЛС-02-74/29.09.2022 г. брутната трудова заплата на ищцата, считано от 01.09.2023 г., е в размер на 1 842 лв., поради което 1 полагащото й се увеличение от 15 % възлиза на 386, 92 лева на месец, или общо 2 339.34 лева за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното училище, чрез пълномощника адвокат Б., която оспорва предявения иск по основание и размер, като моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноски. Не се оспорват обстоятелствата, че в периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. ищцата е заемала в ответното училище длъжността „***“; че със Заповед № ЛС-02-1469/03.07.2023г. същата е освободена от длъжността поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че към 29.09.2022 г. основната работна заплата на ищцата е била определена в размер на 1842 лв. Излагат се доводи, с които се оспорва правото на ищцата да получи претендираното от нея увеличение на основната работна заплата със задна дата.

С писмени молби по делото страните изразяват становища по размера на иска, а именно че при неговата основателност дължимото увеличение върху месечното трудовото възнаграждение на ищцата възлиза на 386, 82 лева, формирано върху основната работна заплата на ищцата в размер на 1842 лева, увеличена с 15 %, ведно с начисленото върху тази сума допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 40 %.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения осъдителен иск е чл. 128, т. 2 вр. чл. 59 КТ.

За уважаването му следва да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на валидно трудово правоотношение между страните за исковия период; 2) ищецът да е престирал в полза на ответника работна сила за исковия период; 3) неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в пълния му дължим размер.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че в периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. ищцата е заемала в ответното училище длъжността „***“; че основната работна заплата на ищцата е била в размер на 1842 лева; че със Заповед № ЛС02-1469/03.07.2023г., считано от 04.07.2023 г., ищцата е била освободена от длъжността поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно са налице първите две предпоставки за уважаване на предявения иск.

Спорът между страните се свежда до наличието на третата предпоставка – неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищцата трудово възнаграждение в пълния му дължим размер. По делото не се твърди, че ответникът е изплатил на ищцата увеличение на трудовото й възнаграждение за процесния период. Следователно спорен по делото е правният въпрос, дали ищцата има право на получи трудово възнаграждение в увеличен размер за исковия период от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г.

От представената служебна бележка, издадена от Общински координационен съвет на Синдиката на българските учители, се установява, че ищцата е била член на 2 синдикалната организация към ответното училище за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., а от 04.07. 2023г. е индивидуален член на Синдиката на българските учители и редовно е заплащала членския внос.

Представен е по делото подписан Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., сключен между представители на Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, като работодатели от една страна, и на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, като синдикати от друга страна. Клаузата на чл. 4 гласи, че постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на работодателите – страни по договора.

Приложен е по делото и подписан от представителите на страните по горепосочения колективен трудов договор Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който е изменен чл. 27 от договора, касаещ минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищно образование. С ал. 1, т. 2, б. ‚б“ от анекса е определена минимална основна работна заплата за педагогическите специалисти, заемащи длъжността „***”, каквато е и ищцата, в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват единствено за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 от анекса индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.

На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Чл. 50, ал. 2 КТ гласи, че колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 КТ повелява, че колективният трудов договор се сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за 3 всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните. Правилото на чл. 54, ал. 1 КТ гласи, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. На основание чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54 КТ. Разпоредбата на чл.

57 КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора. Съгласно чл. 59 КТ при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.

По делото не се твърди и не се установява наличието на основание за недействителност на представените Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. по чл. 51б КТ (КТД) и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към него (Анекса), поради което съдът приема, че договорът, ведно с изменението му, обвързват страните по него. Установено по делото, че в процесния период ищцата е заемала в ответното училище длъжността „***” и е била член на Синдиката на българските учители, поради което съдът намира, че ищцата има качеството на служител, спрямо когото КТД се прилага. Спорният по делото правен въпрос се свежда до това, дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата – считано от 01.01.2023г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, респ. кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения.

Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на длъжността „***“ е предвидена сумата от 1763 лева. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.

Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл. 22, ал. 9 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 18 от Закона за предучилищното и училищното образование и е съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите.

Изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г.

4

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратното действие като правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят постановява настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече възникнали в предходен момент правоотношения между правните субекти. Забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и свързаното с това забавено увеличение на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с Наредбата, са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата.