Решение № 63 от 18.03.2013, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 18.03.2013г. гр.Свиленград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Свиленградски районен съд ,гражданска колегия на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в публичното заседание в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Добринка Кирева

Секретар:

Ц.Д.

Прокурор:

Милена Славова като разгледа докладваното от съдията Кирева гражданско дело № 1108 по описа на РС-Свиленград за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.

132,ал.1т.2 от СК , чл.127 от СК и чл.143 от СК

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Г.А. с ЕГН ********** *** м качеството си на баща и законен представител на малолетното дете С. М. А. с ЕГН ********** –съдебен адрес гр Свиленград ,***-адв.Б.Й. против: Ш.А.А.,ЕГН:********** ***,в която ищецът твърди ,че с ответницата живяли на съпружески начала седем осем месеца през 2006 година , като тя забременяла и на 22.10.2007 година се родила дъщеря им С. Междувременно ищеца сключил граждански брак с настоящата си съпруга Надежда Милкова А. на 24.08.2007година Тъй като майката на дъщеря му и ответница по настоящата искова молба казала ,че искала да остави детето им в дом , а ищеца искал да отгледа бебето и да се грижи за него и казал , че така или иначе ще го припознае , и още в деня на изписването им от болницата след раждането ще го вземе и ще се грижи за него.Така и станало.От болницата отишли и взели дъщеря му заедно с настоящата му съпруга Надежда , като се грижили и я отглеждали в дома си от тогава и до сега.

Детето наричало съпругата му „мамо" и двете били силно привързани една към друга като истинска майка и дъщеря.Нямали други деца освен неговото дете С. Живеели заедно и се грижили за дъщеря му вече пет години.

През този период от раждането и до сега истинската майка на детето не била попитала нито веднъж за нея как е, добре ли е , нито и била давала някакви средства за издръжка , нито пък била изпращала подаръци за рожден ден или по други поводи. Абсолютно била дезинтересирана от детето, все едно , че то не съществувало и никога не се било раждало.През 2008 година по негова молба ответницата подписала декларация , че се отказва от дъщеря им и била съгласна да бъде осиновена при условията на пълно осиновяване.Тъй като детето страдало от астма , не можело да посещава редовно детска градина , защото обикновено там заболяването и се обостряло. Заболяването било свързано с престои в болнични заведения и с представяне пред ТЕЛК , тъй като му отпущали целева помощ за лечение в размер на 280 лева месечно , която не получавал в момента , защото трябвало отново да заведе дъщеря си на поредния ТЕЛК. Обичайно при посещение в болничните заведения питали за майката, тъй като виждали ,че в акта за раждане имената са различни от тези на личната карта на съпругата му, а детето растяло и рано или късно щяло да задава неудобни въпроси , а ищеца не можел да й каже , че майка и само я е родила и не се интересува от нея.

Поради изложеното моли съда да постанови решение , с което да лиши ответницата от родителски права , защото повече от пет години -трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка , като едновременно с това му предостави на ищеца в качеството на баща родителските права и осъди ответницата Ш.А.А., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Любимец, ***, да му заплаща в качеството му на баща и законен представител на малолетната им дъщеря С. М. А. месечна издръжка в размер на от по 70 лева месечно ,считано от датата на завеждане на исковата молба ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът- Ш.А.А. в срока за отговор не подава такъв.В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява и не може да бъде изслушана,въпреки изричното разпореждане на съда в тази насока.

Заинтересована страна- РП Свиленград в срока за отговор не подава такъв.В съдебно заседание представителят на РП-Свиленград,счита че в случая е налице пълно дезинтересиране от страна на майката, като не полагането на грижи от нейна страна спрямо детето с оглед крехката му възраст било опасно за неговото развитие,поради което моли съда да постанови Решение с което на основание чл.132 от Семейния кодекс да лиши от родителски права ответницата и уважи иска за претендирания от ищеца размер на месечната издръжка,като счита ,че родителските права следва да се предоставят на бащата.

Заинтересована страна- Д”СП”-Свиленград в срока за отговор не подава такъв. В съдебно заседание Д”СП”-Свиленград не изпраща представител .

В съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявеният иск с правно основание чл.143 от СК, като размерът на претендираната месечна издръжка за малолетното дете е увеличен от 70,00 лв. на 80,00 лв.,считано от 13.02.2013година ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото и се установява от представеното Удостоверение за раждане от ***г***, че ответницата Ш.А. А. е майка ,а ищеца М.Г.

А. е баща на детето С. М. А. с ЕГН:**********, родена на ***г.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 24.08.2007г. издаден от общ. Любимец се установява ,че ищеца е сключил граждански брак с Надежда

Милкова И. с ЕГН ********** на 24.08.2007г. в гр.Любимец.

Не е спорно по делото, че детето е 50% инвалидност съгласно експертно решение №2676 от зас.№107 от 07.10.2010година на ТЕЛК Общи заболявания ІІІ състав към МБАЛ Проф.Д-р Стоян Киркович „ АД гр.Стара Загора, като е приложена и епикриза на МБАЛ Свиленград ЕООД детско отделение ,касаеща детето

С. М. А. от 06.11.2012г.

По делото е приета като доказателство Декларация от родителя Ш.А.А. за даване на съгласие за пълно осиновяване на детето С. М. А. с дата 18.03.2010г., пред длъжностното лице началника на отдел Закрила на детето гр. Свиленград.

Приети са и декларация за семейно и материално състояние на ищеца, декралация от 26.11.2012г. на ищеца и декларация за месечен доход на ищеца, от която се установява,че същият е семеен и има дъщеря, семейството получава доход в размер на 435лева, притежава къща в гр.Любимец.

Приложен по делото е и социален доклад, изготвен от Дирекция „СП”-Свиленград, в който също е отразено, че ответницата има още едно дете за което се грижи съвместно със съжителя си Христо Анев Югов.

Бащата ищец има сключен граждански брак с Надежда милкова А. ,които съвместно полагали грижи за детето С.

Жилищните условия при които се отглеждало детето били добри,като се поддържала добра хигиена.Имало електричество,водоснабдяване и били създадени добри условия за отглеждане на детето,като нямало рискови фактори за С.Сочи се ,че бащата работел без трудов договор срещу седмично възнаграждение в размер на 120 лева,а съпругата му работела сезонно. Получавали подкрепа от близките си и успявали да задоволят нуждите на детето. Здравословното състояние на С. е посочено,както и че същото има личен лекар. Относно образованието дирекцията е посочила ,че детето не подлежало на задължително образование ,но същото посещавало детска градина. Описана е и семейната динамика на семейството на детето С., като е посочено ,че майката е заявила,че не желае да се грижи за детето си.

Становището на социалния работник е че за детето се полагат адекватни грижи от бащата и неговата съпруга и е налице емоционална обвързаност помежду им.

Събрани са гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. От показанията на Надежда Милкова А. и Фиданка Димитрова Йорданова, се установи, че ответницата оставила детето непосредствено след раждането му за осиновяване и бащата го бил прибрал. От раждането му до настоящият момент същото се отглеждало от бащата и св.Надежда А. и детето било много привързано към тях.Било болно и инвалидизирано,но се полагали грижи за лечението му. Майката от раждането му до настоящият момент,не се интересувала за детето си,нито пък му била изпращала пари за неговото лечение или издръжка.

С разговор със свидетелката Йорданова ответницата категорично заявила,че не желае да вижда С. и не иска да чува за нея.

Ответницата не е изслушана в съдебно заседание , съгл. чл. 133 ал.2 от СК,тъй като въпреки ,че същата е редовно призована не се явява в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Лишаването от родителски права представлява цялостно отнемане на родителските правомощия. Това е изключителна и крайна мярка, която се предприема за защита на децата в отношенията им с родителите. Основанието на което ищеца иска лишаване от родителски права на ответницата е: без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка /чл.132 ал.1 т.2 от СК. Касае се до виновно поведение на родителя, тежко укоримо виновно бездействие, когато без основателна причина не изпълнява родителските си задължения, а именно не полага грижи и не дава издръжка на детето. Неизпълнението на родителските задължения за непосредствени грижи при отглеждането и осигуряване на материалната издръжка трябва да бъде „трайно”. Законът не сочи продължителността на времето и критерий за оценка във всеки отделен случай е житейската практика и моралът. Константната съдебна практика приема, че трайност има при шест и повече месеци. Несъмнено и категорично се установи от социалния доклад, писмените и гласни доказателства, че след раждането на детето за отглеждането му единствено се е грижил ищеца с неговата съпруга,като ответницата още след раждането напълно се дезинтересирала от С. , не искала да я вижда и дори декларирала съгласие за пълното й осиновяване,като от този момент до настоящият нито се интересувала за нея,дори не искала да я вижда, нито пък плащала издръжка за детето си .

Съвкупно от събрания по делото доказателствен материал, съдът прави извод за основателност на предявената искова претенция с правно основание чл.132 от СК.Както се посочи по горе, установи се, че детето се отглежда своя баща , който е поел изцяло и неговата издръжка. Същото не поддържа връзка с майка си – ответника. Тя напълно се е дезинтересирала относно развитието и възпитанието му, не е предоставяла средства за издръжката му. С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че майката произволно и укоримо е пренебрегнала родителските си функции и задължения, вменени й от морала и закона. Родителят дължи грижа за отглеждането на детето си от момента на раждането и тъй като не е установена обективна основателна причина, обуславяща невъзможност да се дава издръжка, недаването на такава представлява неизпълнение на задължението за осигуряване живота на детето. Полагането на грижи за детето представлява комплекс от действия, които родителят следва да осъществява по отношение на детето и в никой случай не могат да се сведат до обикновено виждане. За проявява грижи за детето родителят преди всичко следва да проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата емоционална връзка, както и практически да покаже грижата си.

Предвид пълната незаинтересованост и безотговорното поведение на майката по отношение на бъдещето на своето дете, съдът намира, че са налице предвидените в разпоредбата на чл.132 ал.1 т.2 от СК кумулативно дадени от закона предпоставки: виновно бездействие от страна родителя – не полагане на грижи за детето и неизпълнение на задължението за издръжка и това цялостно неизпълнение да е трайно.

Предвид изложеното, съдът прави извода за основателност на искането на ищеца за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето С. М. А..

В настоящото производство се претендира предоставянето на родителските права на детето С. от ищеца.Искът по чл.127 ал.2 от СК е единствен правен способ за разрешение на разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът не се ръководи от желанието на единия или другия родител, а от интересите на децата.При преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, следва да се приеме, че ищеца притежава родителски и възпитателски качества. Твърденията на ищеца за липса на родителски капацитет у ответницата се установи по делото,като доказателства в тази насока са както социалния доклад по делото,така и събраните гласни доказателства от които както се посочи по -горе майката на детето , ответницата от момента на раждането на С. до настоящият момент проявява пълна дезинтересованост към С., пренебрегване на родителските й задължения, а от там и липса на родителски качества .Настоящата инстанция намира, че с оглед интересите на детето то следва да живее при бащата, на когото следва се предостави упражняването на родителските права. Този извод се налага от обстоятелството, че детето се отглежда от баща си, където са му осигурени добри условия , обич и адекватно лечение.Установи се също от свидетелските показания на Надежда

Разпечатката съдържа 42 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/500b3b9c-b25d-46e5-bbdc-64187a7c9161