Присъда № 58 от 21.03.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда №58 от 21.03.2022г. по НОХД №180/2022г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.К.Т., ЕГН:**********, за това, че на 26.12.2021г. в гр.

Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – кокаин с нето тегло 0,289 гр. и процентно съдържание на активен компонент кокаин 56 тегловни % на стойност 46,24 лв., съгласно Приложение №2 от Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Производството е проведено по реда на Глава 27 от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият Т. е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, ориентирано към минимално предвидения в закона размер, след приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Счита, че на същия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание – глоба, което също да бъде към минималния размер. Пледира за приложение на института на условното осъждане. Не взема отношение досежно направените по делото разноски и веществените доказателства.

Подсъдимият Т. в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава 27 от НПК при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на съдебните прения поддържа изцяло казаното от защитника му, като изразява съжаление за стореното, а при дадената му последна дума моли след преквалификация на повдигнатото обвинение по привилегирования състав на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.

Служебният му защитник - адв. Б.Д., пледира за преквалификация на повдигнатото обвинение, като счита, че правилната правна квалификация е тази по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. Моли приложение да намери 1 разпоредбата на чл.78а от НК.

Нито подсъдимият, нито защитникът му вземат отношение относно направените по делото разноски и веществените доказателства.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Д.К.Т. е роден на ***в гр. ***, адрес за призоваване: в ***, б., български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН:**********.

Свидетелите А.В.Д. и В.М.К. работели като *** в ***. По утвърден план график от Началника на сектора те били на работа като автопатрул с позивна *** за времето от 08.00 часа до 20.00 часа на 26.12.2021г. От 12.00 часа на посочената дата те работели на територията на 04 РУ – Пловдив при ОДМВР гр. Пловдив.

Около 13.40 часа на 26.12.2021г. двамата свидетели, съвместно с останалите си колеги от патрула, извършвали обход на обслужвания от тях район на ул. „Богомил“ в гр. Пловдив. Пред казино „Сезам“ те видели подсъдимия Д.К. Т., който силно се смутил, виждайки полицейския автомобил. Предвид реакцията му, *** служители решили да му извършат проверка, като напуснали автомобила и се насочили към подсъдимия. Докато се приближавали, подсъдимият се завъртял към оградата на казиното и изхвърлил портфейла си в храстите. Свидетелят А.Д. попитал подс. Т. защо е изхвърлил вещта си, на което последният отговорил, че в портфейла си държи наркотично вещество кокаин. Подсъдимият веднага изявил желание да предаде доброволно наркотика, предвид и направеното признание пред *** органи. Това наложило той да бъде задържан, след като взел вещите си, по реда на чл.72 от ЗМВР и отведен в сградата на 04 РУ – Пловдив при ОДМВР гр. Пловдив. Там той предал на разследващ орган бяло прахообразно вещество, намиращо се в сгънат хартиен плик, за което действие бил съставен протокол за доброволно предаване от 26.12.2021г.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена физико - химическа експертиза в сектор БНТЛ при ОДМВР гр. Пловдив - Протокол №2078 от 27.12.2021г., от чието заключение се установява, че бялото прахообразно вещество, обект на експертизата, съдържа психоактивно вещество Кокаин. Веществото било с нето тегло 0,289 грама и процентно съдържание на активен компонент кокаин 56 тегловни %.

Кокаинът е психоактивно вещество, което е поставено под контрол и е включено в Списък Първи на Приложение №1 към чл.3, ал.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве.

Съгласно Приложение №2 на член единствен от Постановление №23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на държаното от подс. Т. високорисково наркотично вещество – кокаин с нето тегло 0,289 гр. и 2 процентно съдържание на активен компонент кокаин 56 тегловни % е 46,24 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите А.Д. и В.К., надлежно приобщени към доказателствата по делото, които съдът намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни, относно релевантните факти от предмета на доказване, подкрепящи направеното самопризнание на подсъдимия и съответни на останалата доказателствената съвкупност.

Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски показания, не се наблюдава.

Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. При изграждане на изводите си от фактическа страна съдът цени и показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел - С.Б., който изнася твърдения за личността на подсъдимия.

При постановяване на присъдата си съдът напълно възприема заключението на назначената в хода на досъдебното производство физико химическа експертиза, надлежно приобщена към доказателствената съвкупност, което според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства. Физико - химическата експертиза дава надеждна информация за вида, количествените и качествените характеристики на наркотичното вещество - предмет на престъплението.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство и прочетени на основание чл.283 от НПК - заповед за полицейско задържане /л.4 от дос.пр./, протокол за доброволно предаване /л.10 от дос.пр./, справка за съдимост на подсъдимия /л.19 от дос.пр./, характеристична справка /л.21 от дос.пр./, справка от ТД на НАП – Пловдив, с изх. № С220016 – 178 – 0000021/10.01.2022г., ведно с приложения /л.27 – 30 от дос.пр./, справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив с рег. №1030001439/20.01.202г., ведно с приложени към същата 2 бр. справки АИСРегистрация и АИС-АНД /л.8 – 11 от съд.пр./, справка от ТД НАП - Пловдив с изх. № С220016-178-0001497/21.01.2022г. /л.12 от съд.пр./, справка от ЧСИ *** с изх. №1313/27.01.2022г. /л.16 от съд.пр./, справка от Агенция по вписвания с изх. №30/28.01.2022г. /л.17 – 19 от съд.пр./, справка от ТД НАП Пловдив с изх. № 11-01-47/01.02.2022г., ведно с приложена към същата справка за актуално състояние на всички трудови договори за лице с посочено ЕГН /л.22 – 24 от съд.пр./, Уверение №60/03.02.2022г., издадено от У*** /л.26 от съд.пр./, Длъжностна характеристика на Д. Т. служител във 3 фирма „***“ ООД от 01.02.2022г. /л.27 – 28 от съд.пр./, справка от ТД НАП Пловдив с изх. № С220016-178-0004676/22.02.2022г. /л.29 от съд.пр./.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Д.К.Т., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, тъй като на 26.12.2021г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – кокаин с нето тегло 0,289 гр. и процентно съдържание на активен компонент кокаин 56 тегловни % на стойност 46,24 лв., съгласно Приложение №2 от Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия при една от двете му форми на изпълнително деяние, а именно държане, което по несъмнен начин се установява от доказателствата по делото. Безспорно е това, че на 26.12.2021г. в гр. Пловдив подсъдимият е държал инкриминираното количество високорисково наркотично вещество /кокаин/ със съзнанието, че същото се намира именно в негова фактическа власт. От доказателствения материал по делото не се установява подс. Т. да е имал разрешение за държането на високорисковото наркотично вещество, поради което съдът приема, че е налице предвиденият от обективна страна в състава на престъплението отрицателен факт, а именно липса /без/ на надлежно разрешително за държането на предмета на престъплението.

От заключението на назначената физико - химическа експертиза, което съдът възприема, безспорно е установен предметът на престъплението кокаин с нето тегло 0,289 гр. и процентно съдържание на активен компонент кокаин 56 тегловни %.

Съгласно чл.3, ал.2, т.1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВВП/ и Приложение №1 към чл.3, т.1 Списък І от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/ - кокаинът се определя като вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Съгласно Постановление №23/29.01.1998г. на МС за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на инкриминираното количество високорисково наркотично вещество кокаин е 46,24 лв.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено - опасни последици. Подсъдимият е знаел, че държането на високорисково наркотично вещество е забранено от закона при липса на надлежно разрешение за тази цел, с каквото лично той не е разполагал, но въпреки това е упражнявал фактическа власт върху инкриминираното количество. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел 4 тяхното настъпване.

Според настоящия съдебен състав деянието осъществява признаците на привилегирования състав на чл.354а, ал.5 от НК, тъй като е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, съгласно която деянието представлява маловажен случай, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде основание за разграничаването му от престъплението и да се приеме, че се касае за маловажен случай /ТР №58/1986г. на ОСНК на ВС/. В същата насока е и ППВС №6/1971г., съгласно което маловажността на случая се определя от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца /личността на извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието/, преценени в тяхната съвкупност.