Решение № 507 от 18.11.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Търговище, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря С. Й. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20233530101295 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, чл. 92 ,ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск с пр. основание чл. 92,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД(с предишно наименование "Теленор България" ЕАД), ЕИК 130460283 гр.София, чрез съдебен адресат адв. В. Г.-САК, твърди в исковата молба, че между него и ответника Х. Х. И. с ЕГН ********** от гр.Търговище били сключени Договор за мобилни услуги с мобилен номер ********** от дата 05.05.2021г., Договор за мобилни услуги с мобилен номер ********** от дата 05.05.2021г. и по Договор за мобилни услуги с мобилен номер ********** от дата 06.05.2021г., Договор за мобилни услуги с мобилен номер *********** от 10.05.2021г. както и договор за лизинг от 06.05.2021г. Излага, че за дължимите плащания по договорите, ищецът е издал фактури за потребените от ответника услуги в периода от 15.05.2021г. до 14.08.2021г., а именно- фактура № 7321340154/15.06.2021г. за сумата от 247,63лв. за дължими суми по договорите за месечен абонамент, месечна вноска за аксесоари и застраховка, фактура

№

1

7322557840/15.07.2021г. за сумата от 176,17лв. по договорите за месечен абонамент, месечна вноска за аксесоари и допълнителни услуги, фактура № 7323865763/15.08.2021г. за сумата от 99,26лв. по договорите за месечен абонамент.Сочи се, че съгл. 75 от ОУ получените по договорите абонаменти от ответника са били деактивирани от 12.10.2021г., а по силата на т.11 от договорите, на ответника е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на същите поради неплащане на дължимите суми, за което е издадена крайна фактура за начислени неустойки в размер общо на 856,94лв.Твърди също, че за дължимите суми ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 349/06.06.2023г. по ч.гр.д.№ 744/2023г. по описа на РС Търговище, връчена на длъжника в хипотезата по чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявен на настоящите установителни искове за сумата от 523,06лв. дължими за месечни абонаменти и такси за потребление, 49,40лв. неплатени лизингови вноски и 856,94лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги; претендира законната лихва и разноските в заповедното и в исковото производство.Предявен е и осъдителен иск за сумата от 96лв., претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с мобилен номер ********** от дата 05.05.2021г. за мобилен рутер HUWAEI B311-221 with antenna, който не е върнат на кредитора при условията на т.11 от договора.В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпили са писмени молби с искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, като предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, излагат се подробни съображения.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв.Н.

С.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника се изразява становище за допустимост на предявените искове.По основателността им адв.С. желае да вземе становище след събиране на доказателствата по делото, но счита същите за неоснователни, като оспорва валидното сключване на процесните четири договора в частта относно подписа на ответника; оспорва и претенциите за начисляване на неустойки, като сочи, че липсват доказателства договорите да са прекратени след писмено изявление на ищеца съобр. чл. 87,ал.1 от ЗЗД. В съдебно заседание адв.С. -ТАК не оспорва дължимостта на сумите за месечен абонамент и аксесоари, но оспорва дължимостта на претендираните суми за неустойки по 2 установителните и по осъдителни иск, като неоснователни, по довод от липса на валидно прекратяване на договорите, поради което пледира за отхвърляне на исковете за неустойка.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените писмени доказателства по делото се установява, че между страните са сключени няколко договора, а именно- Договор за мобилни услуги с мобилен номер ********** от дата 05.05.2021г. с избран абонамент интернет за дома, по който ответникът е получил устройство HUWAEI B311-221 with antenna,което и до момента не е върнато на ищеца, Договор за мобилни услуги с мобилен номер ********** от дата 05.05.2021г. с абонамент Тотал +, Договор за мобилни услуги с мобилен номер ********** от дата 06.05.2021г. с избран абонамент Тотал +, по който ответникът е закупил и мобилно устройство ALKATEL IS 2021 32GB , за което е сключен между страните договор за лизинг от 06.05.2021г., Договор за мобилни услуги с мобилен номер *********** от 10.05.2021г. по който ответникът е закупил и мобилно устройство ALKATEL IS 2021 32GB Dual Grey. От приложените по делото фактури се установява, че за потреблението на ответника по договора са начислени дължими суми, както следва: фактура

№

7321340154/15.06.2021г. за сумата от 247,63лв. за дължими суми по договорите за месечен абонамент, месечна вноска за аксесоари и застраховка, фактура № 7322557840/15.07.2021г. за сумата от 176,17лв. по договорите за месечен абонамент, месечна вноска за аксесоари и допълнителни услуги, фактура № 7323865763/15.08.2021г. за сумата от 99,26лв. по договорите за месечен абонамент и фактура № 7326619951/15.10.2021г. за начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за сумата от 760,94лв. неустойки. От приложените по делото Общи условия към договорите се установява, че в т.19б, б.“в“ е предвидена възможност за ищеца едностранно да прекрати индивидуален договор когато потребителят не е платил дължими суми след изтичане на срока за плащане, а съгл. т.26 от ОУ плащането на дължимите суми се извършва въз основа на фактура, издавана ежемесечно на името на потребителя, а съгл. т.27 от ОУ, заплащането се дължи в срок до датата на плащане, посочена във фактурата, но не по-късно от 18дни от датата на издаването й.

3

Във връзка с въведеното оспорване автентичността на подписа на ответника по процесните договори, съдът е назначил СГрЕ, като от заключението по същата, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно, безпристрастно и отговарящо на поставената задача се установява, че подписите, положени в процесните договори, са на ответника.

От документите, съдържащи се в ч.гр.д.№ 744/2023г. по описа на РС Търговище се установява, че в полза на ищеца съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 349/06.06.2023г., за сумата от 619.06 лв. дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 49.40 лв. - незаплатени лизингови вноски; 760.94 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението - 05.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 411 ал.3 и във вр. с чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски в размер на 30.51 лв. държавна такса и 480 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.Видно от определение № 501/26.04.2024г., постановено в заповедното производство, съдът е обезсилил издадената заповед в частта за разликата над 523.06 лв. до 619.06лв. - за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и същото е влязло в законна сила.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:Предявени са установителни искове за съществуването на вземания в размер на 523,06лв. дължими за месечни абонаменти и такси за потребление, 49,40лв. неплатени лизингови вноски и 760,94лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги; претендира законната лихва и разноските в заповедното и в исковото производство; предявен е и осъдителен иск за сумата от 96лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, представляваща неустойка за невърнат мобилен рутер HUWAEI B311-221 with antenna. От събраните доказателства по делото е установено, че между страните са налице валидно сключени договори за мобилни услуги и лизинг, които, видно и от заключението на вещото лице, са подписани от ответника и същият отговаря за изпълнението на задълженията си по тези договори.От представените по делото фактури се установява, че ищецът е начислил дължимите суми за ползваните от ответника мобилни и други услуги, като не е в негова доказателствена тежест установяването на отрицателния факт на неплащането им, а доказателства за това, сумите да са платени, липсват по делото.Назначеният от съда особен процесуален представител на ответника адв.Н. С.-ТАК не оспорва дължимостта на сумите за мобилни услуги и лизинг, 4 оспорва единствено начислените неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, поради което и с оглед събраните доказателства по делото съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата от 523,06лв. дължими за месечни абонаменти и такси за потребление, както и сумата от 49,40лв. за неплатени лизингови вноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 349/06.06.2023г., постановена по ч.гр.д.№ 744/2023г. по описа на РС Търговище, обуславящо основателността на посочените искове и тяхното уважаване, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.

410 от ГПК-05.06.2023г. до изплащане на задължението, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

По предявения установителен иск за сумата от 760.94 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по прекратените договори между страните, съдът приема следното:Видно от съдържанието на т.19б,б.“в“ от ОУ, в същите е уговорена възможност за ищеца едностранно да прекрати индивидуален договор когато потребителят не е платил дължими суми след изтичане на срока за плащане, като възражението на ответната страна е за това, че липсват доказателства ищецът да е упражнил валидно правото си едностранно да прекрати договорите, поради следното: Съгл. разпоредбата на чл.87,ал.1 от ЗЗД двустранният договор следва да бъде развален (т. е. прекратен) с едностранно волеизявление на изправната страна, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, в писмена форма (тъй като процесните договори са сключени в писмена форма), че след изтичането на срока ще прекрати договора.От разпоредбата на чл.87,ал.2 от ЗЗД става ясно, че предупреждението, че договорът ще бъде развален следва да е ясно и недвусмислено заявено, в писмена форма и достигнало до ответника. В случая ищецът изобщо не твърди да е отправял писмено предизвестие до ответника, поради което не може да се направи извод за валидно упражнено право на прекратяване на процесните договори, а оттам-и за дължимост на претендираната неустойка, при което доводите на адв.Н. С.ТАК- особен процесуален представител на ответника, са изцяло основателни, и които обстоятелства обуславят неоснователността на предявения установителен иск за присъждане на сумата от 760,94лв. неустойка по прекратените договори, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК № 349/06.06.2023г., постановена по ч.гр.д.№ 744/2023г. по описа на РС Търговище, като неоснователен, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от 5

ГПК, във вр. с чл. 92,ал.1 от ЗЗД.

Относно предявения осъдителен иск за сумата от 96лв., претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с мобилен номер ********** от дата 05.05.2021г. за мобилен рутер HUWAEI B311-221 with antenna, който не е върнат на кредитора при условията на т.11 от договора, съдът приема, че доколкото, както се посочи по-горе, ищецът изобщо не твърди да е отправял писмено предизвестие до ответника за прекратяването на договора, нито да му е дал срок за доброволно изпълнение, то не може да се направи извод за валидно упражнено право на прекратяване на процесния договор, а оттам-и за дължимост на претендираната неустойка, обстоятелство, обуславящо неоснователността на предявения осъдителен иск за присъждане на сумата от 96лв., претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с мобилен номер ********** от дата 05.05.2021г. за мобилен рутер HUWAEI B311-221 with antenna и отхвърлянето му, на осн. 92,ал.1 от ЗЗД.