Решение № 478 от 10.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100900587 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът „А.И.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, твърди, че в дейността си осъществява продажби на компютърна техника и периферия.

Твърди, че на 06.07.2021г. е получил покана за предоставяне на ценово предложение за участие в процедура с предварително договаряне за избор на фирма- изпълнител с предмет „доставка на преносими компютри и офис техника“, която процедура е обявена като обществена поръчка на сайта АОП (на посочения в исковата молба линк). Твърди, че е изготвил ценово предложение за доставка на компютърна техника от 06.07.2021година, което е намерило отражение в деловодната система на ответника под № МП – 00 – 92 – 138/06.07.2021г. Получил е отговор от ответника, с което му е даден 3дневен срок за корекция на офертата по отношение на начина на плащанеслед представяне на проформа фактура; предприети са действия от страна на ищеца за осъществяване на исканата корекция.

Ищецът твърди, че с решение № ЗОП – 66201/07.07.2021г. ответникът е обявил класирането на участниците, като ищецът е класиран на първо място.

Въз основа на това решение е сключен договор № 375-668865/12.07.2021г., съгласно който ищецът е поел задължение в срок от 14 дни да достави преносими компютри и офис обзавеждане на стойност 27 460лв. с ДДС, а ответникът е поел задължение да заплати тази сума в 7-дневен срок.

По силата на договора ищецът е поел задължение да предостави и гаранция за изпълнение – парична сума, представляваща 10% от стойността на договора, която е внесъл точно и в срок с платежно нареждане.

Ищецът твърди, че е доставил във фактическата власт на ответника 1 стоките, предмет на договора, на 21.07.2021година, чрез куриерска фирма, за което е изготвена товарителница № 108293 от 21.07.2021година, вещите са приети без забележки от управителя на ответника, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 22.07.2021година и е издадена фактура №4200006057/21.07.2021г. с падеж на плащане 04.08.2021г. Плащане ответникът не е извършил, не е върнал и предоставената от ищеца гаранция, което е следвало да стори в 3-дневен срок от подписване на приемопредавателния протокол.

Налице е забава в изпълнение на паричните задължения, произтичащи от договора.

Моли съда, след като установи верността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявените суми, ведно със законната лихва и разноските по делото.

В срока за отговор ответникът „НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ“ Н.Щ.“, ЕИК ****, комуто съдебните книжа са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не подава отговор на исковата молба и не взема становище по претенциите.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По делото не е налице спор относно фактите, а именно, че на 12.07.2021 година страните по делото са сключили договор №357-668865, след проведена обществена поръчка, въз основа на подадена оферта от настоящия ищец „А.И.Т.“ ЕООД.

По силата на постигнатото съгласие ищецът е поел задължение да извърши доставка на преносими компютри и офис обзавеждане на Национално сдружение „Н.щ.“, като са задължава да достави на своя съдоговорител посочените в чл.,т.1.-1.10 стоки.

Страните са се съгласили, че договорът влиза в сила от датата на неговото подписване и се сключва за срок до 14 работни дни, като продължава своето действие до представяне на два броя оригинални фактури, два броя приемо-предавателни протокола и копио от платежно нареждане за извършено плащане по договора..

По силата на постинатото съгласие, обективирано в чл.3 т договора, купувачът/възложител/ е поел задължение да извърши плащане на стоката, като уговорената цена е в размер на 27 460лв., платима в 7-дневен срок след подписване на промо-предавателния протокол, която следва да бъде заплатена по посочената банкова сметка на продавача.

Продавачът / изпълнител/ е поел задължение да предостави на своя съдоговорител гаранция в размер на 10% от стойността на стоката, а именно сумата от 2 746лв., която следва да бъде преведена по гаранционна банкова сметка, поддържана, съхранявана и управлявана от българска пощенска банка ЕАД, която сума гарантира точното изпълнение. В договора е посочена тази сметка на ответника, който е поел задължение да не я задържа или да я използва за цели, различни от уговорените.

Ответникът е поел задължение с разпоредбата на чл.3.3 да възстанови 2 гаранцията в рамките на 3 дни след подписване на приемо-предавателния протокол за приемане на стоката.

Страните с разпоредбите на чл.4- 7 са уговорили правата и задълженията, които произтичат от договора.

По делото е представена товарителница №108293 за обществен автомобил превоз в страната и приемо- предавателен протокол от 22.07.2021 година, съдържащ описание на стоките, количеството им, единична цена без и с ДДС, двустранно подписан от страните по договора, както и данъчна фактура, издадена от ищеца до ответника на 21.07.2021 година, в която се сочи мястото на сделката и падеж за плащане, описаните на стоките, количество на същите, единична цена и основание за издаването иобществена поръчка с предмет доставка на преносими компютри и офис обзавеждане, посочено е, че плащането следва да се извърши на банковата сметка на издателя на фактурата, посочена в първичния счетоводен документ.

Представено е преводно нареждане от 12.07.2021 година, за извършена плащане от ищеца на ответника на сумата от 2 746лв., с посочено основание за плащането – гаранция по договор.

Истинността на тези частни документи- диспозитивен и свидетелствуващи – не е оспорена в процеса, поради което съдът ги е приел като годни доказателствени средства.

По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице П.

Д., чието заключение е прието като годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.

След извършена проверка на документите по делото, в счетоводството на ищеца, справка в „Юробанк България“ АД и в ТД на НАП, вещото лице е направило следните констатации, а именно- счетоводството на ищеца е водено редовно, същият е издал фактура №4200006057/21.07.2021 година на стойност 27 460лв. с ДДС; счетоводна операция относно вземания към ответника е отразена в счетоводна сметка 411 "Вземания от клиенти“ по партидата на ответника „Национално сдружение – Н.Щ.“, а платената от него гаранция в размер на 2 746лв., е постъпила по сметка на ответника, находяща се в „Юробанк България“ АД и отразена в счетоводството на ищеца по счетоводна сметка 491 „Разчети по гаранции“.Връщане на гаранцията не отразено при ищеца, поради което сумата фигурира в счетоводните регистри като крайно салдо, представляващо непогасено вземане. По отношение на цената на доставените от ищеца на ответника стоки, вещото лице е констатирало, че издадената фактура и надлежно осчетоводна от ищеца, включена е в дневник за продажби по ЗДДС за юли 2021 година и е отразена в справка-декларация по ЗДДС, като данните са подадени в НАП в уведомление.

По отношение на ответника, поради невъзможност вещото лице да извърши справка в счетоводството на тази страна, въз основа на извършената такава от вещото лице в НАП, е направена констатация, че ответникът е регистриран по ЗДДС, процесната фактура е осчетоводена от него, включена в дневник на покупките по ЗДДС за юли 2021 година и ответникът е ползвал 3 данъчен кредит в размер на начисления по фактурата ДДС.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

По претенцията с правно основание чл.327 ТЗ.

Претенцията на ищеца се извлича от договора, който е сключил с ответника на 12.07.2021 година, който по същността си представлява договор за търговска продажба и съгласно уговореното между страните се подчинява на българското право.

Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318 ТЗ, е консенсуален и неговото сключване предпоставя съгласие между страните – продавач и купувач, относно съществените елементи на сделката, а такива са вещта, предмет на продажбеното правоотношение и цената. Основните права и задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на обикновената продажба: продавачът дължи прехвърляне на собствеността и предаване на стоката, предмет на договора, а купувачът е длъжен да заплати цената. Следователно, с постигане на съгласие за купувача възниква задължение да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са част от фактическия състав на договора, а са относими към изпълнението на същия, като заплащането на цената, при липса на други договорености, поставя плащането в зависимост от предаването на стоката.

По отношение на основателността на иска за заплащане на цена на доставената стока.

От събраните по делото доказателства- писмени и гласни – съвкупността им сочи на основателност на този иска, тъй като е установено по безспорен начин, че ищецът по делото се явява страна, която точно е изпълнила поетите с договора задължения, а именно в уговорения срок да прехвърли на собствеността и предаване на стоката, предмет на договора.

Изпълнението на тези задължения е установено както от представения приемо-предавателен протокол, така и от заключението на вещото лице, което е констатирало, че ответникът е осчетоводил фактурата, включил я е в дневника за покупки за юли 2021 година и е ползвал право на данъчен кредит в размер на посочения в нея ДДС, като регистрирано по ЗДДС лице.

Съгласно формираната трайна практика на касационната инстанция: решение № 96 от 26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., но І т. о.; решение № решение № 30/08.04.2011 г., по т. д. № 416/2010 г. на І т. о.; решение № 118/05.07.2011 г., по т. д. № 491/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение № 211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 г., по т. д. № 465/2010 г. на ІІ т. о.; № 92/07.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на ІІ т. о. и др., фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Нещо повече, според прието в решение № 42/2010 г., 4 по т. д. № 539/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС и в решение № 92/2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на ІІ т. о. / а, в този смисъл е и решение № 47/2013 г., по т. д. № 137/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС/, дори да се счете, че издадената фактура е неистинска/ неавтентична или е останала неподписана за "получател" от купувача по договор за търговска продажба, респ. от възложителя по договор за изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит. В решение № 2011/2012 г., по т. д. № 1120/2010 г. на ІІ т. о. е посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничаване само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността и в справки - декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена.