Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 255 от 25.10.2024, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 290/2024
Вид
Решение № 255
Подписан
25.10.2024
В сила
24.10.2024
Състав
Аделина Троева, Таня Живкова, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. М., 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500290 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 165 от 05.04.2024 г., постановено по гр. дело № 2013 по описа за 2022 г. Районен съд-М. е осъдил А., ОПУ – М. да заплати на „Д.“ ЕАД следните суми: 147,80 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета 44011112028704/20.10.2020 г. и 15,00 лева ликвидационни разходи; 635,20 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета 44012132030595/15.11.2020 г. и 15,00 лева ликвидационни разходи, както и 234,81 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета 44012132034589/17.12.2020 г. и 15,00 лева ликвидационни разходи, като е отхвърлен предявеният от „Д.“ ЕАД срещу А., ОПУ - М. иск за заплащане на сумата от 253,70 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета 44012132132445/02.11.2021 година и 15,00 лева ликвидационни разходи. С решението съдът е осъдил „ВДХ“ АД да заплати на А., ОПУ – М. следните 1 суми: 147,80 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета 44011112028704/20.10.2020 г. и 15,00 лева ликвидационни разходи; 635,20 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета 44012132030595/15.11.2020 г. и 15,00 лева ликвидационни разходи, както и 234,81 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета 44012132034589/17.12.2020 г. и 15,00 лева ликвидационни разходи, при условие, че тези суми бъдат заплатени от АПИ – ОПУ М. на „Д.“ ЕАД.

Така постановеното решение е обжалвано от А.“, ОПУ - М. в частта, с която съдът е уважил исковите претенции за сумата 1478,81 лева, представляваща сбор от заплатени застрахователни обезщетения по регресни вземания по щета № 44011112028704, щета № 44012132030595 и щета № 44012132034589, ведно със законната лихва. Поддържа, че решението в атакуваните части е неправилно, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди, че по делото е безспорно установено, че процесният участък от пътя е бил в ремонт, като са поставени и съответните означения за това.

Поддържа, че не е изяснен механизма на настъпване на ПТП, като освен това съдът не е обсъдил и направеното възражение за съпричиняване. Излага доводи, че водачите са се движили с несъобразена скорост, неспазвайки изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е станало причина за настъпване на ПТП. Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението в атакуваните части, като постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции.

Алтернативно моли при потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната му част да бъде уважен предявеният от А.“ обратен иск против „ВДХ“ АД. Претендира и разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Д.“ ЕАД, чрез своя пълномощник адв. А. Б., с който същата се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи за законосъобразност на решението, като се посочва, че застрахователните събития са несъмнено доказани, за разлика от наличието на пътна сигнализация в ремонтирания участък, което обстоятелство не е доказано. Освен това посочва, че ответната страна не е 2 доказала изпълнение на задължението си за осигуряване безопасно придвижване по републиканския път. Излагат се доводи, че вредите за автомобилите биха настъпили дори при движение в рамките на допустимата за участъка максимална скорост от 50 км/ч. Предвид това се иска потвърждаване на решението в обжалваните части като правилно.

Претендират се и разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба и от „Д.“ ЕАД, с която се обжалва в частта, с която предявеният регресен по щета 44012132132445 иск е отхвърлен като неоснователен. Твърди, че от доказателствата по делото се установява както мястото на настъпване на ПТП, така и неизпълнение от страна на А.“ на законоустановените задължения. Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението в атакуваната част, като постанови ново, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендират се и разноски.

По жалбата на „Д.“ ЕАД е постъпил писмен отговор от А.“, в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Сочи, че застрахователят не е доказал точното място и механизма на ПТП, поради което не са налице условията за ангажиране отговорността на агенцията. Съобразно изложеното моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Окръжен съд-М., като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирани лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт в съответните части, като по същество и двете жалби са неоснователни.

Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че по делото несъмнено е доказано настъпването на застрахователни събития, които са настъпили вследствие на необезопасени препятствия на пътя. Прието е, че механизма на настъпилите ПТП-та се доказва по несъмнен начин от заключенията на вещите лица, като по делото нямало данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водачите на автомобилите. Съдът приел, че А.“ не е изпълнила законоустановеното си задължение по стопанисване на пътя, отстраняване на препятствията по него и обозначаване наличието на 3 такива. С оглед на това първостепенният съд приел, че следва да се ангажира отговорността на агенцията по първите три иска, като четвъртият е отхвърлен с доводи, че не е установено точното място на настъпване на застрахователното събитие.

Окръжен съд-М., като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

Между страните не е спорен фактът, че към датата на застрахователните събития за пострадалите автомобили е била налице валидна застраховка „Каско+“ с клауза „пълно Каско“, покриваща увредени гуми и джанти.

1/ По щетата, реализирана на 19.10.2020 година:

От уведомлението за щета, отправено до застрахователя, се установява, че на 19.10.2020 г. Д.Д., управлявайки лек автомобил марка „ХХХ“, модел „***“ с рег.№ ***, се движил с посока на движение от гр. Б. към гр. М., като в района на с. Б. автомобилът попаднал в голяма дупка на пътя с дълбочина около 15 см. и диаметър около 50 см., вследствие на което е увредена предна дясна гума.

В резултат на уведомлението застрахователното дружество образувало преписка - щета 44011112028704. Извършено е опис-заключение, въз основа на което е издаден ликвидационен акт, с който е определено обезщетение в размер 147,80 лева. Така определената сума е изплатена на собственика на увредения автомобил. На 16.11.2020 г. дружеството изпратило до А.“ регресна покана за заплащане на сумата от 162,80 лева (стойност на щетата в размер 147,80 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи), но такова не последвало.

От показанията на водача на автомобила - св. Д.Д. се установява, че попаднал в дупка на пътя, намираща се в района на с. Б.. По думи на свидетеля пътят бил „като лунен пейзаж“, което не позволявало да се кара бързо.

Заявява, че се движил с ниска скорост, иначе щяло да има по-голЕ. повреди по автомобила му. Няма спомен да е имало знаци за извършвани ремонтни дейности, нито такива за сигнализация за наличие на дупки.

От заключението на вещото лице Ц.Ц. се установява, че участъкът е бил в ремонт, като при извършения контакт на предна дясна гума с края на неравност по пътя, се получил издут участък в страничния борд-мехур, от външната страна на гумата, който участък не подлежи на възстановяване и е 4 следвало гумата да бъде подменена с друга. В същата насока е и заключението, изготвено от вещото лице И.А., видно от което щетата е в непосредствена зависимост с така описания механизъм на получаването й.

Двете вещи лица дават заключение, че подмяната на гума за този модел лек автомобил е на значително по – висока стойност от определената от застрахователя.

2/ По щета, реализирана на 01.11.2020 година:

От уведомлението за щета, отправено до застрахователя, се установява, че на 01.11.2020 г. И.Г., управлявайки лек автомобил марка „ХХХ“, модел „***“ с рег.№ ***, се движил с посока на движение от гр. М. към прохода „Петрохан“, като след с. Б. попаднал в дупка с дълбочина около 40 см. и увредил предна лява джанта.

В резултат на уведомлението застрахователното дружество образувало преписка - щета 44012132030595. Извършено е опис-заключение, въз основа на което е издаден ликвидационен акт, с който е определено обезщетение в размер 620,20 лева. Посочената сума е изплатена на собственика на увредения автомобил. На 29.03.2021 г. дружеството изпратило до А.“ регресна покана за заплащане на сумата от 635,20 лева (стойност на щетата в размер 620,20 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи), но такова не последвало.

От показанията на водача на автомобила - св. И.Г. се установява, че същият, прЕ.навайки през пътния участък от гр. М. към с. Б., ударил в дупка и изкривил джанта. Заявява, че се движил с нормална скорост, тъй като пътят не позволявал движение с повече от 40-50 км/ч. Посочва, че имало табела, обозначаваща, че пътят е в ремонт.

От заключението на вещото лице Ц.Ц. се установява, че участъкът е бил в ремонт, като при извършения контакт на предно ляво колело с края от неравност по пътя, се получила пластична деформация на джантата, която разрушила контактуващата повърхност, чрез отделяне на метал (разрушаване).

В същата насока е и заключението, изготвено от вещото лице И.А., видно от което щетата е в непосредствена зависимост с така описания механизъм на получаването й. Второто заключение определя, че извършените действия по 5 ремонта възлизат на стойност 613,20 лева.

3/ По щета, реализирана на 14.12.2020 година:

От уведомлението за щета, отправено до застрахователя, се установява, че на 14.12.2020 г. В.В., управлявайки лек автомобил марка „ХХХ“, модел „***“ с рег.№ ***, се движил с посока на движение от гр. М. към прохода „Петрохан“, като на около 3 км след излизане от М. минал през дупка и увредил гума и предна лява джанта. При овладяване на колата закачил дясно огледало в знак, намиращ се вдясно на пътното платно.

В резултат на уведомлението застрахователното дружество образувало преписка - щета 44012132034589. Извършено е опис-заключение, въз основа на което е издаден ликвидационен акт, с който е определено обезщетение в размер 234,81 лева. Така определената сума е изплатена на собственика на увредения автомобил. На 12.10.2021 г. дружеството изпратило до А.“ регресна покана за заплащане на сумата от 249,81 лева (стойност на щетата в размер 234,81 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи), но такова не последвало.

От показанията на водача на автомобила - св. В.В. се установява, че на около 2-3 км след излизане от гр. М. в посока Петрохан имало голяма дупка, при което опитал да я избегне, но с двете леви гуми минал през нея. Докато овладее автомобила ударил пътен знак с дясното огледало. В същото време минала друга кола, която също спукала гума. Свидетелят споделя, че на излизане от М. имало табела, показваща, че се извършват ремонтни дейности, но нямало знаци, както и стоварена техника. Заявява, че дупката била около метър и била изключително остра. Пояснява, че пътят не е бил отрязан, а се касае за дупка. Посочва, че се движил с около 70-80 км/ч.