Решение № 506 от 12.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300500856 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. във вр. с чл.78 от ГПК.

Постъпила е жалба от И. Г. М., А. К. М., С. Г. М. и „Инвест 2020“ АД, в качеството им на длъжници по и.д. № *** по описа на ЧСИ С.Г., против Постановление от 11.01.2024г. за отказ на ЧСИ да не присъжда разноски или при условията на евентуалност да намали присъдените такива за адвокатско възнаграждение на взискателя „Кредит инвест консулт“ ООД на 3000лв. Поддържа се неправилност на обжалвания акт поради това, че от представените от взискателя документи не се установява извършване на плащане по конкретното изпълнително дело. Представените фактури не могат да се свържат с процесния договор за процесуално представителство, т.к. първата е издадена преди договора за правна помощ, и в двете като основание е посочено „адвокатски хонорари“, от което следва извода, че сумата съставлява множество хонорари, платени по различни видове дела.

Липсва и запис, че са издадени във връзка с конкретното изпълнително дело.

Платежните нареждания по тези две фактури също са неотносими към конкретното правоотношение, доколкото са издадени въз основа на сочените фактури.

Жалбоподателите посочват и че искането за разноски и представянето на доказателствата за плащане са действия, извършени около година след конституиране на страната, която буди съмнение, че тези плащания се отнасят за процесното дело.

1

Посочва се и че сумата за адвокатски хонорар съставлява около 1/5 част от сумата, за която взискателят е закупил дълга по договорът за цесия. По договорът за правна защита и съдействие се прави възражение, че същият се отнася до три производствадве съдебни и едно изпълнително. В самият договор е записано, че ангажиментът на адвоката е по всички производства срещу „Лион трейдинг“ ООД, а не само по процесното такова. Твърди се и че в изпълнителното производство са оспорили датата и съдържанието на този договор при което в тежест на представилата го страна е да докаже това съдържание и датата , това не е сторено. На следващо място претендират прекомерност на адвокатското възнаграждение. Позовават се и на практиката на СЕС – Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22, в което е прието, според жалбоподателите, че националният съд е длъжен да откаже да приложина нациолната правна уредба относно минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед противоречието й с чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС. Претендира се отмяна на обжалваното постановление.

Ответните страни „Лион инвест груп“ АД и „Лион трейдинг“ ООД , длъжници в изпълнителния процес са подали отговор, в който поддържат основателност на подадената жалба.

Ответната страна „Кредит инвест консулт“ ООД, взискател в изпълнителното производство е подала отговор, в който оспорва жалбата и поддържа правилност на обжалваното постановление. Развива доводи, че в случая е налице фактическа и правна сложност на производството, за която допринасят и непрестанните молби и жалби на длъжниците, особено от семейство М., които от 2013г. стоят в ипотекиран имот, като не изпълняват задълженията по кредита и препятстват осребряване на това имущество за погасяване на дълга. Сочи, че минималния размер на възнаграждението по наредба №1 /2004 е почти 18000лв., поради което договореното и заплатено такова в размер на 12 000лв. е много под минимума. Моли за потвърждаване на постановлението на съдебния изпълнител.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е допустима, но неоснователна.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок, допустима е, а по същество е неоснователна, по следните съображения :

Обжалвано е постановление зца разноски от 11.01.202024г., постановено по изп.д.№ *** по описа на ЧСИ С.Г., с което е отказано искането на длъжниците за неприсъждане на разноски за взискателя за заплатен адвокатски хонорар.

Възможността за намаляване на претендирани от страната разноски е уредена в общата част на ГПК – чл.78, ал.5 от ГПК, където се регламентира отговорността на страните за разноски в производствата по различни правни спорове.

2

Изпълнителното дело е образувано са събиране на парично вземане в размер на 187 000лв. главница, 9 320,63лв. лихви за периода 06.06.2012-26.12.2012, 5 639,05лв. наказателна лихва за същия период, ведно със законната лихва от 13.02.2013г., ведно с разноски от 4 039,19лв. и 2469лв.; 101 818,31лв. главница, 4 976,37лв. лихва за горепосочения период, 3473,86лв.- просрочена наказателна лихва, ведно със законната лихва от 13.02.2013г. , както и разноски от 2205,37лв. и 1552лв. Общо материалния интерес към 26.05.2022г. е в размер на 594 578,86лв.

Взискателят „Кредит инвест консулт“ ООД е придобил вземането от първоначалния взискател „С.Г.Груп“ АД по силата на договор за цесия и е встъпил в изпълнителното производсдтво като взискател на мястото на цесионера.

Претендирани са разноски, като е представен договор за правна помощ и съдействие от 26.05.2022г., от който се установява, че взискателят е договорил заплащане на правна помощ в размер на общо 10 000лв. без ДДС с адв. дружество Г. и П.. Представени са два броя платежни нареждания за по 6 000лв., с основание договор за правна помощ от 26.05.2022г. и фактура 511 и фактура 545, като платежните са от 27.05.2022г. и от 14.12.2022г. Представени са и сочените фактури, в които в графата име на стоката е записано „адвокатски хонорари“ , количество 1 бр. от 27.05.2022г. за заплащане на сумата от 6000лв. заплатил на довереника си сумата от 400лв.

С Постановление от 15.12.2023г. ЧСИ е приел претендираните разноски от взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед очертаната фактическа обстановка, съдът намира следното : Не отговаря на истината твърдението в жалбата, че претендираните разноски не могат да се свържат с конкретното изпълнително дело. Видно от представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие, същият се отнася за събиране на вземането на цесионера именно по процесното изпълнително дело. По този договор са издадени фактури от адвокатското дружество, по тези фактури е извършено и плащането от страна на клиента. Доводите, че било записано „адвокатски хонорари“ и че между страните имало и други дела, по които могло да се дължат тези хонорари са спекулативни и не почиват на нито едно писмено доказателства. В същото време представените от взискателя доказателства за уговорките с пълномощника му и извършените плащания се намират във взаимна връзка, налице са посочване на основанията и са налице и банкови документи за извършени плащания. По тези съображения следва да се приеме, че е налице валидна уговорка за дължимото адвокатско възнаграждение за осъществяване на правна защита по изпълнителното дело и са налице доказателства за извършено надлежно плащане на това възнаграждение. Поради това правилно съдебният изпълнител е приел претенцията за разноски.

По отношение на претенцията за намаляване на дължимото адвокатско 3 възнаграждение поради прекомерност, съдът намира, че този вид разноски се определят съобразно материалния интерес по делото, сложността и вида на извършените процесуални действия. В случая, ведно от материалите по делото, се касае за производство за събиране на задължения в много големи размери, налице са множество длъжници, самото задължение е с голяма давност, като всичко това индицира особена фактическа и правна сложност. Този размер не може да бъде поставен в зависимост от други факти, като този каква е цената на договора за цесия, както твърдят жалбоподателите. Възраженията за оспорване на датата и съдържанието на договора за правна помощ не могат да се развиват в рамките на изпълнителния процес, доколкото съдебният изпълнител няма правомощия за извършване на подобна преценка, т.к. производството не е състезателно исково такова.

Предвид тези съображения съдът намира, че подадената жалба против отказа на съдебния изпълнител да не приеме разноски за този взискактел или да намали същите е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. Г. М., А. К. М., С. Г. М. и „Инвест 2020“ АД, в качеството им на длъжници по и.д. № *** по описа на ЧСИ С.Г., против Постановление от 11.01.2024г. по същото дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4