Решение № 325 от 14.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Варна, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. С.ов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. С.ов Въззивно гражданско дело № 20233100500391 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.28, ал.6 от ЗЗДт.

Образувано е по две въззивни жалби: 1/ на детето Ж. А. Д., с ЕГН**********, чрез особения му представител по ЗПП; 2/ на родителите А.

Н. Д.,ЕГН********** и Р. Р. А., ЕГН**********, срещу Решение №3984/15.12.2022г. по гр. д. №8711/2022г. на ВРС ,48-ми състав, с което по подадена молба от ДСП – Варна е настанено детето Ж. А. Д. в Дом за медико-социални грижи гр.Варна, ****** 2, за срок от три месеца от постановяване на съдебното решение.

В жалбата на Ж. А. Д. се твърди, че обжалваното решение неправилно и не в интерес на детето. Основанието по чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДт е недоказано в случая. Към момента детето е в добро съС.ие, като нуждите му от лекарства, кинезитерапия и режим на живот могат да бъдат задоволявани в домашни условия при посещаване на специалисти. Родителите са подобрили и битовите условия в дома си и са с пълна готовност и решимост да поемат грижите за дъщеря си, която повече от две години вече живее в домове, с което лишена от родителска грижа и обич. Дори намаленият срок от три месеца не кореспондира със смисъла и с духа на закона и интересите на детето, съобразно доказателствата. Моли се за отмяна на решението на ВРС и отхвърляне на молбата по ЗЗДт за настаняване на детето извън семейството, 1 като в о.с.з. искането до съда се поддържа.

Родителите не са подали отговор на тази жалба.

В жалбата на А. Д. и Р. А. се твърди, че обжалваното решение очевидно неправилно, при неправилна преценка на доказателствата и не е в интерес на детето. С него се извършва нарушение на чл.8 от ЕКПЧ. Не е имало съгласие от родителите за актуалната мярка по ЗЗДт. Родителите са изпълнили предходни препоръки на органа по закрила на детето, подобрили са битовите условия в дома си, осигурили са личен лекар на детето, имат помощ от близки, имат и доходи от труд и най-вече имат пълна готовност и решимост да поемат грижите за дъщеря си, която повече от две години живее в домове, лишена от родителска грижа, обич и ежедневно внимание. Към момента детето е в добро съС.ие, като нуждите му от лекарства, кинезитерапия и режим на живот могат да бъдат задоволявани в домашни условия при посещаване на специалисти. Освен това според пар.36, ал.1 от ПЗР на ЗСУ сегашните домове за медико-социални грижи на деца, лишени от родителска грижа, се закриват до 31.12.2022г. с план за извеждане от домовете, което показва нуждата от по-добри мерки спрямо такива деца, каквато в случая е реинтеграцията на детето при родителите му. Моли се за отмяна на решението на ВРС и отхвърляне на молбата по ЗЗДт за настаняване на детето извън семейството. В о.с.з. искането до съда се поддържа.

Детето, чрез особен представеител, не е подало отговор на тази жалба.

Отговор и на двете жалби е подаден от ДСП – Варна. С него жалбите се оспорват и се считат за необосновани, докато решението на ВРС се счита за законосъобразно, обосновано и в интерес на детето. Твърди се, че действията на особения представител и преупълномощения от него адвокат по делото не показват съпричастност към детето и историята му, до степен на противоречие на интересите между представляван и представител, за което излага доводи. По отношение на родителите ДСП признава, че имат желание и готовност да се грижат за дъщеря си, както и че са изпълнили някои от изискванията за това, с оглед на което в плана за детето е заложена реинтеграция, но че в интерес на детето е тя да стане внимателно и поетано, като се отчитат реалните резултати от действията на органа по закрила през последните две години. Заедно с това родителите не са посочили как реално ще задоволяват специфичните нужди на дъщеря им. Категорично се оспорва свързването на държавната реформа по отношение на грижите за децата по принцип, с конкретния случай. Моли се за потвърждаване на решението на ВРС. В о.с.з. искането до съда се поддържа.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по подадена от ДСП – Варна 2 молба с правно основание чл.28 от ЗЗДт вр. чл.25 ал.1, т.3 вр. чл.26 от ЗЗДт за настаняване на детето Ж. А. Д., ЕГН**********, в Дом за медико – социални грижи за деца в гр.Варна, кв. Виница, ул. „Овеч” №2, за срок от пет месеца, след изменение в о.с.з., от решението на ВРС.

В молбата се твърди, че детето е родено на ********** като неговите родители са Р. Р. А. и А. Н. Д.. Произходът по бащина линия е установен покъсно след раждането.

Твърди се също, че скоро след раждането момичето е постъпило в лошо здравословно съС.ие в болнично заведение в гр. Бургас. След прегледи и изследвания са били открити сериозни увреждания на здравето му: сърдечни заболявания, „атрезия и стеноза на ануса с фистула“ и други придружаващи.

В резултат на последвало лечение, вкл. оперативно, детето било стабилизирано, но съС.ието му изисквало поС.ен лекарски контрол.

С оглед здравословното съС.ие на детето и невъзможността да бъде адекватно обгрижвано в семейна среда с Решение от 26.10.2020г. момичето е било настанено в Дом за медико-социални грижи в гр. Бургас, а с Решение от 17.05.2021г. е било настанено в Дом за медико-социални грижи е гр.Варна, ****** 2, за една година от влизане в сила на решението - до 02.06.2022г.

След изтичане на срока мярката е била продължена по административен ред.

Понастоящем се твърди, че поради нуждата от поС.ни и специални медицински грижи и липсата на битови условия и знания и умения у родителите да го обгрижват по подходящ начин, настаняването в сочения дом за медико – социални грижи е подходящата за детето мярка, която се моли да се одобри.

В о.с.з. се поддържа нуждата от период от пет месеца за довършването на започналия процес по реинтеграция на детето в семейството.

В съдебно заседание преупълномощеният от назначения от съда особен представител на детето изразява становище за неоснователност на молбата, с оглед доброто съС.ие на детето в момента и възможностите на родителите да отглеждат детето си в домашна среда, за което излага аргументи. Моли за отхвърляне на молбата за продължаване на мярката по ЗЗДт.

В съдебно заседание родителите на детето оспорват молбата. Твърдят, че в момента работят, имат подходящи битови условия, желание, възможност и готовност да отглеждат детето си в домашна среда, а съС.ието на момичето позволява това. Оспорват продължаването на мярката извън семейството да е в интерес на детето, за което излагат аргументи. Сочат и че предвиждането да бъдат закрити сегашните домове за медико-социални грижи на деца, лишени от родителски грижи, което показва нуждата от по-добри мерки такива деца.Молят за отхвърляне на молбата за продължаване на мярката по ЗЗДт.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на 3 страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетото удостоверение за раждане, детето Ж. Д. е родено на ********** като неговите родители са Р. Р. А. и А. Н. Д..

Видно от приложения препис на съдебен акт, с Решение от 26.10.2020г. по гр. д. №5573/2020г. на БРС, детето Ж. Д. е настанено в Дом за медикосоциални грижи в гр. Бургас за срок от две години, поради установените от съда сериозни увреждания на здравето му: сърдечни заболявания, „атрезия и стеноза на ануса с фистула“ и други придружаващи, както и липса на битови и материални условия и на качества и способности на родителите за отглеждане на момичето в семейна среда. Решението не е било оспорено от родителите.

Видно от приложения препис на съдебен акт, с Решение от 17.05.2021г. по гр. д. №736/2021г. на ВРС, 26-ти състав, детето Ж. Д. е настанено в Дом за медико-социални грижи в гр. Варна за срок от една година, поради установените от съда сериозни увреждания на здравето му: сърдечни заболявания, „атрезия и стеноза на ануса с фистула“ и други придружаващи; актуалното съС.ие на детето към 2021г., изискващо квалифицирани грижи и медицински контрол; и липсата на битови и материални условия и на качества и способности на родителите за отглеждане на момичето в семейството. И това решение не е било оспорено от родителите, а срокът намярката е изтекъл на 02.06.2022г.

С приложена заповед от 03.06.2022г. на Директора на ДСП – Варна е продължена предходната мярка до произнасяне на съда по реда на чл.28 от ЗЗДт. И тази заповед не е била обжалвана от родителите по АПК. Заповедта е базирана и на социален доклад от 02.06.2022г., съдържащ заключение, че към този момент съС.ието на детето се е подобрило, но все още изисква грижи и медицински контрол.

В представения план за действие спрямо детето, изготвен на 07.07.2022г. от ДСП – Варна, са заложени планът и стъпките към целта – реинтеграция на момичето в биологичното му семейство.

В представената индивидуална оценка на потребностите на момичето от 29.08.2022г., изготвен мултидисциплинарен екип при Дом за медико – социални грижи за деца – гр. Варна, подробно е описано здравословното съС.ие на детето от приемането му, извършените медицински прегледи и консултации, специфичните му потребности и актуалното му съС.ие.

Заключението е, че детето би могло да се отглежда в домашна обстановка, но само ако: редовно се проследява от педиатър, детски кардиолог и невролог; следят се хемоглобин, желязо и Т.ЖСК; приема редовно всички изписани медикаменти; и се провежда поС.на кинезитерапия.

От представените трудов договор и заповед за назначаване се изяснява, че за лятото на 2022г. майката Р. А. е била трудово ангажирана за изпълнение на сезонна работа.

От представените трудов договор и заповед за назначаване се изяснява, че за лятото на 2022г. бащата А. Д. е бил трудово ангажиран за изпълнение на сезонна работа.

4

В писмо от 03.11.2022г. от ЦОП – Поморие е посочено, че опитите да се посети жилището на Р. А. и А. Д. през м.10.2022г. е било обяснено на служителите, че родителите отказват да ползват социални услуги, а на 28.10.2022г. бащата отправил и заплахи към специалиста при ЦОП.

В писмо от 16.11.2022г. от Директора на ДСП – Поморие е посочено, че по препоръка на адвоката им родителите на момичето са отказали да подадат документи за ползване на социална услуга.

В депозирания социален доклад на ДСП са застъпени констатациите на компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, отразени в сезиралата съда молба. При извършено актуално социално проучване от ДСП – Поморие по местоживеенето на родителите е констатирано, че родителите все още не разполагат с необходимите условия, капацитет и възможности да отглеждат детето Ж. в семейна среда, с оглед здравословното съС.ие на детето в миналото и към момента.

Пред ВОС е прието становище от Директора на ДМСГД – Варна от дата 27.02.2023г. е посочено актуалното съС.ие на детето след оперативните му интервенции и медицински терапии във времето. В момента Ж. не може да ходи самостоятелно; изостава в нервно-прихическото й развитие; изговаря само срички; не игае с предмети и деца. Същевременно на три дати през м.12.

2022г. бащата е поискал съдействие за издаването на задграничен паспорт на детето; на три дати през м.01.2023г. е поискал снимки на детето; и на две дати през м.02.2023г. е поискал справка за имунизациите на момичето.

Представени с писмени бележки доказателства са недопустими.

По искане на родителите е разпитан св. В.А., чичо на майката Р. А., поразанията на който се ценят корективно по чл.172 ГПК. От тях се изяснява, че свидетелят е съсед на семейството на родителите на Ж.. В момента в семейството се отглеждат три деца, които посещават училище или детска градина и са добре облечени. Бащата работи, а майката е основно при децата.