Решение № 565 от 12.06.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Сливен, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова в присъствието на прокурора Ц. Й. С. като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230104308 по описа за 2025 година

Предмет на производството са предявени в условията на кумулативно, обективно съединение искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 6 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., следствие на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, след което наказателното производство било прекратено.

Ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 02.09.2024г. по ДП 146 ИП/24г. по описа на ОД МВР Сливен, вх.3456/24г. на РП-Сливен бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.206, ал. 1 от НК. Сочи, че бил разпитван два пъти, веднъж при предварителната проверка и веднъж в досъдебното производство. При тези разпити обяснил как са му били предоставени автомобилите, при какви обстоятелства, защо ги задържал, и кое обуславяло липсата на извършване на престъпление.

Твърди, че за времето от 02.09.2024г. до 09.04.2025г. участвал в досъдебно производство, ръководено от РП Сливен, по което бил обвиняван в извършването на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Предметът на обвинението били три автомобила - лек автомобил "Ауди А8" с **** товарен 1 автомобил "Ауди СК7" с **** и товарен автомобил "Тойота" с **** Била му наложена мярка за неотклонение "подписка". С постановление от 09.04.2025г.

РП Сливен прекратила досъдебното производство, поради липса на данни за извършено престъпление. С определение от 13.05.2025г. постановлението било потвърдено от СлРС.

Сочи, че през времето на водене на наказателното производство му били нанесени изключително тежки морални, неимуществени вреди като притеснения, неудобства, срам, душевни страдания, увреждане на престижа, честта, достойнството и доброто име. Накърнено било нарушено доброто му име в обществото. Ищецът страдал и бил представян, като публично разпознаваема личност в негативна конотация - обвиняем по наказателно дело, което получило определена публичност в региона на гр.Сливен. За случая възникнал интензивен местен публичен интерес и емоционална разгласа на името му в отговорност на престъпленията, участието му в престъпна дейност, и информирането на обществеността за хода на досъдебното производство до степен навлизане в личното му пространство. Името му било очернено завинаги заради получената публичност в негативна светлина в резултат от незаконното обвинение. Преди започване на наказателното преследване ищецът се ползвал с добро име в обществото, като човек спазващ законите и с чисто съдебно минало, с уважение и авторитет сред роднини, близки и приятели. Така претърпял морален тормоз в продължение на над седем месеца, рефлектиращ върху честта и достойността му и постоянни тревоги и притеснения. През периода на наказателното преследване живял в постоянен страх и безпокойство от евентуално изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което за него било непоносима мисъл. Сочи, че психическия товар от статуса "обвиняем" оказал сериозно въздействие върху семейните и приятелските отношения на доверителя ми. В малката общност на гр.Сливен новината за повдигнатото обвинение се разпространила бързо, причинявайки смущение и неловкост в ежедневните му контакти. Ищецът бил принуден да обяснява на близки хора, характерът на обвинението и да защитава невинността си, което му причинявало допълнителни емоционални страдания.

Поради незаконното наказателно преследване ищецът бил принуден да ангажира адвокатски услуги за своята защита в продължение на над седем месеца. Съгласно договор за правна помощ от 18.02.2025г., заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв.

2

Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 8 000 лв. претьрпени неимуществени вреди, представляваща обезщетение за причинените му морални вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, срам и уронване на добро име и престиж в обществото, следствие на повдигнато, предявено и поддържано обвинение за извършено престъпление по по чл.206, ал. 1 НК, ведно с мораторна лихва от 09.04.2025г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 6 000 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, платен адвокатски хонорар по досъдебното производство, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2025г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане.

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез представител по право – прокурор при РП Сливен депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете, като неоснователни.

Твърди, че ищеца бил привлечен с постановление на разследващ орган от 16.12.24г., което му било предявено едва на 12.02.2025г., т.е. общата продължителност на повдигнатото предварително обвинение в хода на досъдебното производство било по-малко от 5 месеца и покривало критериите за „разумност на срока“ съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС. Сочи, че спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, която не ограничила по съществен начин съвкупността му от лични права. В тази връзка се оспорва и размерът на моралните вреди. Неоснователни били твърденията на ищеца за разгласяване и публичност на наказателното преследване, тъй като той не бил публична личност с местно значение, не изпълнявал обществена или друга публична дейност, поради което към неговата личност е липсвал интерес от страна на обществото или медиите. По случая не е имало пресконференции, т.е. официално изнесена информация относно воденото наказателно производство. В тази връзка, ако повдигнатото обвинение на ищеца по делото станало публично достояние на местната общественост и на приятелския му кръг, то вероятно се дължи на негови лични действия и изказвания или такива на лица от най-близкия му семеен кръг, поради което прокуратурата не следва да носи отговорност.

Счита, че действията на ищеца предхождащи повдигането на обвинението рефлектирали както върху самото решение за привличането му 3 като обвиняем по делото, така и до общата продължителност на наказателния процес, тъй като по време на предварителната проверка и месеци наред след образуването на производството ищецът не връщал трите процесни автомобила - предмет на престъплението, въпреки, че бил запознат с жалбата, довела до инициирането му. Видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство, наблюдаващият делото използвал връщането на трите автомобила, като аргумент в подкрепа на тезата, че липсвали безспорни доказателства за субективната страна на деянието.

Счита, че ищеца бездействал и това довело до съпричиняване на вредоносния резултат. В тази насока твърди, че той върнал два от процесните автомобили на ТД „Динас“ АД, управлявано от баща му, още на 19.11.2025г., и въпреки това не представил доказателства в тази насока на разследващия орган и/или прокурора. Едва след предявяване на обвинението на 12.02.2025г., той предал с протокол за доброволно предаване на разследващия орган на 17.02.2025г. - 2 бр. констативни протоколи - един от 19.11.2024г, и един от 13.02.2025г., с които удостоверил, че върнал на дружеството търсените автомобили и документите за тях. Връщането на автомобилите не било публична информация, с която разследващите органи биха могли да се сдобият, чрез проверка.

Иска се отхвърляне на претенцията за морални вреди, евентуално редуциране на размера. Относно акцесорният иск за обезщетение за забава от 09.04.2025г. се счита, че такава мораторна лихва се дължи в случая от 18.06.2025г. на която дата е влязло в сила определението на СлРС за потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Искът за обезщетение за имуществени вреди също намира за неоснователен, тъй като липсвали доказателства ищецът да е бил представляван от адвокат Делян Димов. Ищецът бил представляван от адв. М.

Р., и то само по време на разпита му като свидетел по делото на 30.09.2024г., която била допусната от разследващия орган за участие и извършване на консултации по време на разпита на ищеца в качеството му на свидетел. Към материалите по ДП било приложено само пълномощно, но не и договор за правна защита, във връзка с осъщественото представителство от адв.Р..

Ищецът не ползвал адвокатска защита, като заявил, че ще се защитава 4 сам при предявяването на постановлението му за обвиняем на 12.02.2025г. и последващият разпит на обвиняем. След 12.02.2025г. по делото не били извършвани никакви действия с участието на обвиняемия, същият не бил призоваван, не е имал нужда реално да ползва адвокатска защита, не е поискал предявяване на доказателствени материали, нито лично за себе си, нито на упълномощен от него адвокат, нито пък били предявявани такива на пълномощник. В този смисъл претендираните имуществени вреди в размер на 6 000 лв. били напълно недоказани по основание и не се намирали в причинно- следствена връзка с повдигнатото на ищеца обвинение. Липсвало и доказателство за реално извършен разход от ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. Димов за конкретното наказателно производство. Към исковата молба била приложена разпечатка от банково приложение, видно от която наредител на паричната сума от 6 000 лв. било друго лице, а не ищеца. Оспорва се претенцията и по размер, тъй като от договора било видно, че възнаграждението обхващало адвокатска защита по делото по досъдебното производство и по всички съдебни инстанции, а до такива не се стигнало, именно благодарение на действията на прокуратурата.

Иска се отхвърляне на претенцията за обезщетение за имуществени вреди, както и на акцесорната претенция. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и се иска неговото редуциране.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства и гласни доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 02.09.2024г., РП Сливен образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител, затова, че на 26.04.2024г. в гр.Сливен, противозаконно присвоил чужди движими вещи, описани три МПС- 1 лек автомобил и 2 товарни, собственост на ДИНАС АД Сливен, които владеел – престъпление по чл.206, ал.1 НК.

Ищецът бил призован да се яви на 30.09.2024г. в ОД МВР Сливен и на тази дата бил разпитан като свидетел. На същата дата упълномощил адв.М. Р.

АК Сливен да го представлява по досъдебното производство и в чието присъствие бил проведен разпита му като свидетел.

На 16.12.2024г. ищецът бил привлечен, в качеството на обвиняем за 5 извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК и му била наложена мярка за неотклонение „Подписка“. Постановлението за привличане като обвиняем му било предявено на 12.02.2025г., като той посочил, че не желае защитник. На същата дата бил разпитан като обвиняем и отново заявил, че не желае адвокатска защита и може сам да се защитава. Заявил, че през м. ноември върнал на ДИНАС АД Сливен двата товарни автомобила, а на следващия разпита ден предстояло да върне лекият автомобил.

На 19.11.2024г. бил съставен констативен протокол акт № 15, том 3, рег.13714/2024г. на нотариус рег.№ 123 и район на действие СлРС, за това, че лицето Елена Димитрова, в качеството си на адвокат на ищеца предала на Атанас В., като представител на търговското дружество ДИНАС АД 2бр. ключове, 2 бр. малки талони и двата товарни автомобила.

На 13.02.2025г. бил съставен констативен протокол акт № 49, том 1, рег.1807/2025г. на нотариус рег.№ 123 и район на действие СлРС, за това, че лицето Елена Димитрова, в качеството си на пълномощник на ищеца предала на Атанас В., като представител на търговското дружество ДИНАС АД - 1 бр. ключ, 1 бр. малък талон и лекия автомобил.

На 17.02.2025г. ищецът предал на разследващия полицай 2 бр. копия от горепосочените констативни протоколи.