Определение № 18921 от 20.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18921 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110106646 по описа за 2026 година

Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и т.20 от ЗПК за прогласяване недействителност на сключен между страните договор за кредит,иск с правно основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза в чл.18,ал.1 от договор за потребителски кредит и иск с правно основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД за прогласяване недействителност на клаузата на чл.3,ал.2,т.6 от договор за потребителски кредит,както и иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 639,11 евро от ***,с адрес ***,с пълномощник ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от *** В исковата молба се твърди,че на 14.12.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит 980678 от 14.12.2023 г. при заемна парична сума от 1700 лева,лихвен процент от 47 % и ГПР от 58,19 %. Сочи се,че съгласно чл.6 от договора страните се споразумяват да бъде осигурено обезпечение по сключения договор,а ако обезпечение не бъде осигурено ищцата твърди,че възниква вземане за неустойка в размер от 2541,62 лева. В исковата молба се поддържа,че сключеният договор е недействителен,защото неустойката не е включена в ГПР,макар да представлява разход,а ако бъде включена – ГПР се явява неточно посочен и противоречи на императивна правна норма. Ищцата изтъква,че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Ако не бъде уважен искът по чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,ищцата твърди,че е налице още едно основание за недействителност на договора за кредит – противоречие с изискването на чл.11,ал.1,т.20 от ЗПК,защото не е посочен лихвен процент на ден,с което потребителят е лишен от възможността да разбере параметрите на задължението,което поема. При условията на евентуалност,ако не бъдат уважени исковете за недействителност на договора,ищцата Ч. предявява искове за прогласяване недействителност на отделни договорни клаузи – на чл.18,ал.1 и на чл.3,ал.2,т.6 от договора поради тяхното противоречие с добрите нрави. Едновременно с исковите претенции за прогласяване недействителност на договора или на отделни негови клаузи ищцата Ч. предявява и иск за връщане на сумата от 639,11 евро като заплатена без 1 основание. Твърди се,че при недействителност на договора на връщане подлежи само чистата сума,а ищцата е заплатила сума в по-висок размер,която е заплатена без основание.

С исковата молба са представени писмени доказателства,които следва да бъдат допуснати,защото допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.

Основателно се явява искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,каквато следва да бъде допусната със следните задачи – кога и по какъв начин е усвоена паричната сума,какви плащания са реализирани и кога,кои задължения са погасени с тези плащания – посочени поотделно за главница,лихви и т.н.,какъв е размерът на ГПР,ако в същия бъде включена и неустойката,при депозит от 205 евро,вносими от ищцата в едноседмичен срок от съобщението,за което да бъде представена вносна бележка.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника „*** със становище за неоснователност на иска – твърди се,че исковите претенции са недопустими,защото ищцата е упражнила правото си на отказ от договора,при което е заплатила единствено главницата и договорна лихва към датата на отказ от договора. Сочи се,че е налице злоупотреба с права по смисъла на чл.3 от ГПК,защото са образувани няколко дела,в които макар по различни договори за кредит се оспорват едни и същи договорни клаузи. По съществото на спора ответникът оспорва да е налице недействителност на договора за потребителски кредит,сочи се,че неустойката не следва да бъде включвана при изчисляване на ГПР,защото нейната дължимост възниква покъсно. Оспорени са исковете за недействителност на отделни договорни клаузи с довода,че не са нарушени добрите нрави,нито императивни правни норми,уредени за защита на потребителя.

С писмения отговор са представени писмени доказателства,които следва да бъдат допуснати.

Съдът намира,че на ответника следва да бъде указано на основание чл.102з,ал.3 от ГПК да заплати по сметка на СРС такса в размер от 1,60 евро за изготвяне на препис от отговора за връчване на насрещната страна.

Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК ищцата следва да докаже,че с ответника е сключен договор за потребителски заем,да установи съдържанието на заемното правоотношение,да докаже уговорените права и задължения,да установи обстоятелствата,от които произтича недействителност на договорното правоотношение,да докаже факта на плащане на парична сума,а в тежест на ответника е възложено доказването,че има основание да получи паричната сума.

Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА писмените доказателства.

2

Д О П У С К А изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,както са посочени в обстоятелствената част на определението,при депозит от 205 евро,вносими от ищцата в едноседмичен срок от съобщението,за което да бъде представена вносна бележка.

ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице ***.,на когото да бъдат съобщени задачите след представяне на доказателства за внасяне на депозита.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.06.2026 г.,от 10,30 часа,за която дата и час страните да бъдат призовани,да им бъде изпратен препис от определението,а на ищеца – и от писмения отговор.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3