Решение № 92 от 14.09.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Дряново, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20254220100049 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на иск за прогласяване на недействитеността /неправилно посочено като нищожност, т.к. се претендира поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК/ на договор за потребителски кредит № 497594, подаден от И. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Дряново, *** срещу „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Балша” № 17.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Ищцата И. А. чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество Е. И., основава исковата си претенция на обстоятелството, че е страна по договор за потребителски кредит № 497594. Съгласно договора за потребителски кредит следвало да върне сумата по кредита в размер на 3 000 лева при ГПР 49,04 %, годишен лихвен процент 41 %, със срок на кредита от 720 дни, с обща стойност на всички плащания в размер на 5737,20 лева. Твърди, че била постигната договореност за заплащане такса 1700 лева. Процесният договор за кредит бил потребителски по своя характер, поради което били приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка с уговорката, която предвиждала потребителят да заплати възнаграждение за такса, кредиторът целял да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явявала нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

1

Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща такса по договора се нарушавало изискването ГПР да не бъдел по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС № 426/14г. Реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулирала допълнителна лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Искането на ищцата е съдът да прогласи недействитеността /неправилно посочено като нищожност, т.к. се претендира поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК/ на договор за потребителски кредит № 497594, сключен с ответното дружество, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Претендира да му бъдат присъдени направените разноски по производството.

2. От страна на ответника:

Ответникът признава изцяло предявения иск и моли съда да постанови решение при признание на иска.

Твърди, че дружеството не e дало повод да се предяви иск, като същият бил признат. В този смисъл поведението на ищеца било недобросъвестно.

Моли съда да възложи разноските изцяло в тежест на ищеца, като му се присъдят направените по делото разноски - 150 лв. (76,69 евро) юрисконсултско възнаграждение.

Възразява срещу претендираното възнаграждение от адвоката на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, като оспорва съществуването на предпоставките на чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗА.

Счита, че в случай, че съдът трябва да се присъди адвокатско възнаграждение, то следвало да се редуцира под размера по НМРАВ.

ІІ. Решение при признание на иска:

С оглед направеното признание на иска и процесуалното искане на ищеца съдът да се произнесе с решение съобразно признанието на иска, съдът е постановил, че продължава разглеждането на делото по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК – постановяване на решение съборазно признание на иска от страна на ответника.

С оглед направеното признание на иска и при отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки предвидени в чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като е признато право, с което страната може да се разпорежда и то не противоречи на закона или на добрите нрави, съдът намира, че са налице условията предвидени в чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение съобразно признанието на ответника.

2

ІІІ. Относно претенциите за разноски:

Разноски се претендират от двете страни.

Относно присъждането на разноски, с оглед признанието на ответника, от значение е дали той е дал повод за завеждане на иска.

Отвеникът не е предприел каквито и да било действия по събиране на вземанията по процесният договор за кредит – не се е снабдявал с изпълнителен лист и не е образувал изпалнително дело, дори не е изпращал покана до ищеца за плащане на дължими суми по договора. Поради това съдът намира, че отвеникът не е дал повод за завеждане на иска.

Поради посоченото, с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК разноски се дъжат на отвеника и следва да му бъде присъдено претендираното юрисконсултското възнаграждение в размер на 76,69 евро.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

І. ПРИЗНАВА за установено между страните, че договор за потребителски кредит № 497594, сключен между „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, в качеството на заемодател и И. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Дряново, ***, в качеството на заемател, е недействителен, на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

ІІ. ОСЪЖДА И. В. А., Е Г Н **********, с адрес: гр. Дряново, *** да ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17 сумата 76,69 евро – разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, на осн чл. 78 ал. 2 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

3