Протокол № 358 от 13.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 358 гр. Пловдив, 13.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева и прокурора Димитър Ив. Махмудиев

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600382 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Исканото лице А. А. се явява лично и с адв. М. К. и адв. Р. Н., упълномощени от по-рано.

Явява се назначеният за преводач Г. М. Р., извършил превод от български на турски език и обратно и в първата инстанция.

След образуване и насрочване на делото е постъпила жалба и от адв.

М. К., която е подадена в срок.

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с жалбата на адв. К..

На преводача се напомни отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.

Преводачът Г. М. Р. (снета самоличност):

- Обещавам да правя верен и точен превод.

Известна ми е отговорността по чл. 290, ал. 2 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Също.

Исканото лице А.: Да се гледа делото.

1

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Адв. К.: Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства.

Адв. Н.: Нямам искания за отводи и доказателства.

Исканото лице А.: Не възразявам вие да гледате делото.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Съдът разясни на исканото лице правата му по чл. 395а от НПК.

Исканото лице А . : Не желая писмен превод на решението на Апелативен съд Пловдив.

Ясна ми е процедурата.

С оглед становищата на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбите на двамата защитници без уважение.

Адвокат Н. в жалбата си настоява за отмяна на определението поради липса на достатъчно гаранции, че в Р. Т. А. няма да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение и е посочено Резолюция на Европейския парламент от 13.09.2023 г. Запознах се с тази цитирана резолюция и считам, че в частта й относно състоянието на правосъдието в Т. критиките касаят действията на турските съдебни органи срещу противници на действащото държавно управление. От кои среди на турското общество произлизат тези противници е подробно посочено в т. 10 на резолюцията, която не е цитирана в жалбата. В тази точка 10 нищо не се споменава за административен и съдебен произвол срещу обвиняеми и подсъдими за типично криминални престъпления, какъвто е А.. По-нататък в жалбата се 2 цитират дела на ЕСПЧ – на С. Д. и на О. К. и отказа на Т. да се съобрази с решенията на Европейския съд по тези дела. От публикациите в интернет се запознах, че и двамата са осъдени по обвинения за престъпления, които можем да приемем за аналогични на нашите по Глава първа на НК, т.е. тези две дела също нямат нищо общо с настоящия случай. Що се касае до посочените откази на германски съдилища да изпълнят европейски заповеди за арест по отношение на граждани на Унгария, Румъния и България, тези решения, според мен, не обвързват този съдебен състав.

Жалбата на адв. К. също намирам за неоснователна. В нея се твърдят недостатъци на искането за екстрадиция и придружаващите го документи.

Видно от молбата за екстрадиция, или заявката, както е преведено, към датата на внасяне на обвинителния акт на Главната прокуратура в Б., е действала заповед за задържане на следствения съд в Б.. С внасяне на обвинителния акт в Наказателния съд за тежки престъпления в Б. е издадена заповед за задържане от съда по същество явно. Затова считам, че няма спор относно титула за задържане на А.. Действително, както в жалбата се твърди, деянието, за което той е обвинен в Т. по нашия НК повече прилича по описание на престъпление по чл. 242, ал. 2 от нашия НК и ако приемем, че това има някакво практическо значение, няма пречка да коригирате мотивите на обжалваното решение в този смисъл, доколкото в диспозитива му не се съдържа правната квалификация по нашия закон. Молещата държава не е задължена да посочва правна квалификация по законите на изпълняващата държава, както се настоява в жалбата. Ясно е посочен давностният срок в размер на 20 години. Изготвянето на турския обвинителен акт считам, че не следва да се обсъжда в настоящето производство. Относно датата на деянието, за която се твърди неяснота, видно е от молбата за екстрадиция и от обвинителния акт, че наркотичните вещества са открити при проверка на 10.11.2023 г.,при положение, че контейнерът е преминал първоначална митническа проверка на 29.09.2023 г.

Защо турските съдебни органи приемат по-късната дата за инкриминираната, не е въпрос, който подлежи на разрешаване от нашите съдебни органи.

С оглед изложеното, считам, че липсват законови основания да се откаже исканата екстрадиция и в този смисъл решението на Пловдивския 3 окръжен съд е подробно и законосъобразно. Правилно изпълнението е било отложено до приключване на воденото в България наказателно производство срещу А. А.. Поради всичко това моля да потвърдите изцяло обжалваното решение.

Съдът даде дума за лична защита на исканото лице.

Исканото лице А. А.: Не желая да бъда върнат в Т..

Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, в жалбата, която съм подал много подробно съм се спрял на аргументите, които според мен трябва да се вземат предвид от съда, за да се откаже исканата екстрадиция. Подробно съм посочил и писмените доказателства, на които се основава не само моето искане, но и редица решения на европейски съдилища, вкл. на българския апелативен съд в София. Няма подробно да ви цитирам, нито да се спирам на конкретика.

Като реплика на посоченото от държавното обвинение само искам да посоча, че в доклада на Комисията относно Т. за 2022 г. и 2023 г., приети с резолюция на Европейския парламент, наистина в една от точките се посочват като излизане извън скоба на определени категории лица, които са особено засегнати от неправомерните действия на турските власти, свързани с тяхната етническа или политическа принадлежност, но в други текстове, които аз съм посочил, съвсем ясно се казва, че турската правосъдна система не дава никаква гаранция за избягване на унизителното или нечовешко отношение спрямо задържаните и поради това аз смятам, че са налице законовите основания настоящият състав да откаже екстрадицията на исканото лице, като отмени решението на Пловдивския окръжен съд. В заключение само искам да посоча, че непосредствено след опита за преврат турското правителство излезе с декларация, че се оттегля от участие като подписала страна участник в ЕКЗПЧОС. От тогава до момента няма обратна декларация от страна на турското правителство, която да посочи, че отново тя се присъединява към тази конвенция и ще изпълнява от тук нататък изискванията, които са заложени в нея като адекватна защита на правата на задържаните лица, така че в момента Т. е извън тази конвенция и аз не виждам защо въобще се обсъждат всичките тези проблеми, при положение, че това е страна, която на практика е извън конвенцията.

4

В този смисъл моля за вашия акт.

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам частната жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд, тъй като има доста процесуални нарушения. Считам, че процедурата по екстрадиция е доста формална. Считам, че в настоящия случай данни липсват тя да е спазена.

Документите, представени на Главна прокуратура чрез Министерство на правосъдието и съответно на Пловдивския окръжен съд, който постанови своя акт, са хаотично подбрани.

Прокурорът посочи, че квалификацията може би не е тази, която е по внесеното искане за екстрадиция, а именно по чл. 354а от НК, а по чл. 242 от НК – контрабанда на наркотични вещества.

Именно в молбата за екстрадиция в графа Информация за предмета на наказателния процес е посочено престъплението внасяне на наркотични или стимулиращи вещества, като има препратка към турския НК – 188/1,188/4а и 188/5. В преписката, която следва молбата, в графа Доказателства срещу обвиняемия и малко по-надолу Ход на съдебното производство са посочени 3 обвиняеми М. Й., М. Н. и съответно А. А., т.е. твърди се, че деянието е извършено от тримата, както аз го разбирам. По-нататък в графа Производство и търговия с наркотици или стимуланти, където е приложена извадка от турския НК се твърди, че се предвижда наказание от 20 години до 30 години лишаване от свобода. Ако е извършено от 3 или повече лица наказанието се увеличава с половината, т.е. определя се едно нереално наказание по европейската и българската практика - наказание, чийто срок би бил 45 години. Това казвам в контекста на изложеното от колегата относно европейската практика и начина на определяне на наказанието.

Друг е въпросът, че липсват такива наказания по българския НК, като у нас максимално предвиденото наказание е до 20 години лишаване от свобода, а само по изключение може да е 30 години и то при замяна на смъртно наказание. Това ми е основен мотив да искам отмяна на решението на първоинстанционния съд и да откажете екстрадиция на нашия подзащитен А. А..

Съдът даде последна дума на исканото лице.

Исканото лице А. А.: Нямам какво да кажа. Съгласен съм с адвокатите.

Моля да не бъда върнат в Т..

5

Съдът се оттегли на тайно съвещание в 14:29 часа.

След проведеното тайно съвещание съдът обяви приложеното по делото решение.