Определение № 260382 от 27.10.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2477/2020
- Вид
- Определение № 260382
- Подписан
- 27.10.2020
- Състав
- СТЕФКА ТОДОРОВА МИХОВА, БОРИС ДИМИТРОВ ИЛИЕВ, МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА ЧИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260382
27.10.2020 г., гр.Пловдив
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЛОВДИВ, въззивно гражданско отделение, VII-ми граждански състав, в закрито заседание на 27.10.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА като разгледа докладваното от съдия Михова в.ч.гр.д. № 2477 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Кредисимо“
АД, ЕИК: *********, чрез процесуален представител юрисконсулт Л.М., срещу разпореждане № 59112 от 10.08.2020г. постановено по ч.гр.д. № 9617/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, I бр.с-в., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Ц. С., ЕГН **********, за сумата от 31,38 лева главница, дължима по Договор за кредит № 162500 сключен на 28.01.13г., както и лихви, такси и разноски и указано на заявителя, на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса
В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираното вземане, първоинстанционният съд е изложил съображения , че приложените от заявителя общи условия са с размер на шрифта, който нито съдът, нито средностатистическия потребител е в състояние да прочете без това да изисква сериозни усилия и да причини главоболие. Поради липса на яснота относно почти всички съществени елементи на договора за кредит, съдът е в невъзможност да провери дали уговорените условия са неравноправни, но е приел, че е налице обоснована вероятност това да е така съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 и т.19 вр. с ал. 1 от ЗЗП.
Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, ЗПК: „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.“
В процесния случай представеният от заявителя договор за кредит №162500 е с размер на шрифта, който както страните, така и съдът имат възможност на прочетат и да бъде извършена изискуемата проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК за неравноправни клаузи. Непредставянето на общите условия с размер на шрифта , годен да бъдат прочетени и анализирани от заповедния съд, не е основание за отхвърляне на заявлението и априори приемане по делото, че съдържат неравноправни клаузи. При преценка за нечетливост на приложимите общи условия, заповедният съд е следвало да даде указания на заявителя по реда на чл. 410, ал.3 от ГПК за представянето им в четлив препис , а не да отхвърля заявлението. Същевременно с частната жалба от заявителя са представени общи условия с размер на шрифта , даващ възможност на първостепенния съд да извърши без затруднение цялостна преценка за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 59112 от 10.08.2020г. постановено по ч.гр.д. № 9617/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, I бр.с-в.
ВРЪЩА делото на РС - Пловдив за произнасяне по същество на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.